You Changed Me

Отмъщение

  Коварният младеж бе разказал всичко относно връзката на Джънгкук и Техюнг на човекът, който щеше да ги погуби.Той бе толкова доволен от себе си в последните дни, а самодоволната му усмивка постоянно си намираше място върху лицето му
-Часът настъпи, Джимин.-спокойно спомена изневиделица онзи човек.
-Нека си отмъстим.-зловещо допълни по-младото момче и заедно потеглиха към имението на Ким Техюнг, като зад тях вървяха още десетина човека, които явно бяха кралската стража.Злото бликаше от очите и на двамата, но най-вече в очите на Джимин се забелязваше и желанието да притежава нещо.Искаше да притежава Техюнг, а щом не можеше, то това значеше, че никой няма да може.Стигайки след известно време пред портите на имението, те влязоха през тях без да почукат.Стражите се втурнаха да ги търсят, а екипировката им издаваше дразнещ звук, който издаваше местоположението им.Джимин и помощникът му бяха седнали спокойно върху френския диван и чакаха да им доведът Техюнг заедно с Джънгкук.Не след дълго стражите се върнаха при тях с бунтуващите се момчета, които се опитваха да се отърват от ръцете на стражите, ала това не можеше да се случи.Бутнаха аристократа пред краката на Джимин, а Джънгкук пред тези на другият мъж.Джимин повдигна брадичката на своя любим и го погледна с фалшиво съжаление.
-Какво има, Техюнг?Нима случайно разкрих твоята греховна връзка пред не когото трябва?О, толкова съжалявам, господарю.-подигравателно вметна изменникът и се засмя.Аристократа измъкна главата си от пръстите на коварния мъж и погледна човекът до него.Веднага го разпозна.
-Ти?Какво правиш тук?!-ядосаният вид на момчето, изобщо не повлия на човекът.Единственото, което направи бе да се засмее подигравателно.
-Аз съм крал, нищожество.Ще говориш с мен формално, ясен ли съм?Дошъл съм тук, за да прекъсна греховете, които извършвате вие двамата.Как не те е срам Техюнг?Не пожела нито една от моите дъщери, само заради този плъх?-посочи с пръст по-малкото момче, което бе навело глава и слушаше внимателно.Погледна с насълзени очи към господаря си и забеляза още по-гневното му изражение.
-Млъкни!Какво знаеш ти за мен и защо точно ти си решил, че ще контролираш живота ми, след като си крал?Какво право ти дава тази титла да потъпкваш мен и това невинно момче?-изкрещя на среща му и стисна зъби ядно, гледайки го на кръв.
-Достатъчно!-Джимин прекрати спора между краля и аристократа, след което стана от дивана и вдигна момчето от земята, изправяйки го на крака.
-Тръгвай!-нареди му иконома и го побутна, но това разяри още повече господаря.С кракът си успя да отблъсне Джимин от себе си и да го нарани.Обаче стражата набързо го изведе от имението, като сложиха превръзка на устата му.В къщата останаха само Джънгкук, Джимин и краля.Момчето бе вперило погледа си в пода и стискаше зъби ядно, заради това, което причиняваха на Техюнг, само и единствено заради него.Чувстваше се толкова виновен.Ако преди време не се бе намесил в живота на Техюнг това нямаше да се случи.Той бе виновен и го осъзнаваше.Внезапна плесница, извъртяваща главата му вдясно, пръкъсна задълбочените му мисли.Кук с лека изненада погледна висестоящия и не посмя да продума нищо.Думите просто не искаха да излязат от устата му, колкото и да се опитваше да проговори.
-Ти си изродско творение на Дявола, момче.Повече не желая да виждам такива като теб да стъпват по моите земи!
-Кралю, оставете това момче за мен.Аз ще го накажа за греховете му.И то по най-добрия начин.-изговаряйки последните си думи той погледна към Джънгкук със зловеща усмивка.По-малкото момче се изплаши, дори повече и погледна Джимин с поглед, в който се четеше разочарование, но най-вече и оплаха.Кралят кимна в знак на съгласие и се изправи.
-След като свършиш с този мизерник, искам да го доведеш в двореца.Ще го хвърлим в тъмницата, заедно с Ким Техюнг.-в стаята настъпи кратко мълчание.Кук бе повече от ужасен, че ще бъде в тъмницата, но най-много го притесняваше факта, че господаря му също ще бъде там.Знаеше, че най-лошото предстои.Докато бе потънал в своите мисли, той не бе усетил отсъствието на висестоящия.Изведнъж ръката на Джимин грубо го хвана за китката и го накара да се изправи рязко, хвърляйки го върху изящната мебел, на която бе седял до преди минута.В погледа на Джънгкук се четеше страх, който можеше да се забележи от далеч.Той се опита да се изправи, но тялото на Джимин се надвеси над него и не му позволи.Възрастното момче разскъса горната част от облеклото си и завърза ръцете на малкия над главата му.Опитите на Джеон да се измъкне бяха все така неуспешни, както и виковете, с цел да връзумят Джимин.Той бе под влиянието на злото.Извади коженият си колан и започна бавно да разкопчава ризата на Куки.Малкият се разтрепери, усещайки че това няма да свърши никак добре за него.Студеният въздух се сблъска с кожата му, а тя миг по-късно настръхна.
-Джимин, н-недей.Моля те, спомни си колко близки приятели бяхме.Спомни си колко се обичахме и си помагахме.Моля те, нека продължим приятелството си.-малкият шепнеше, но думите излизащи от устата му бяха ясни.Той размърда ръцете си в опит да ги отвърже и се опита да се измъкне от лапите на другият младеж, но единнственото, което си спечели не бе свобода, а силен шамар.Джимин хвана лицето на Кук грубо и го стисна, като се приближи на милиметри от него, заговаряйки.
-Стой мирен, Джънгкук.Иначе, ще те сполети нещо, дори по-лошо и неприятно от това, което смятам да ти причиня всъщност.-завършвайки изречението си, пропито със злоба той изкусително облиза долната уста на Куки и след това му се усмихна подигравателно.Джеон, осъзнаваше какво ще последва, за това започна упорито да се бори, за да изблъска Джимин от себе си.Започна да рита с краката си, а тялото му се извиваше, за да може да се освободи.За жалост това не помогна и накрая малкият завърши задъхан на милиметри от устните на момчето, извити в самодоволна усмивка.Миг по-късно тя изчезна, а след нея дойде ядосаната гримаса.Парк хвана с една ръка, врата на Кук и го стисна силно.
-Няма измъкване от мен, Джеон.Ще си получиш заслуженото.-кракът на Джимин се намести между тези на момчето, докосвайки го най-безсрамно.След това отпусна захвата си и Кук си пое дълбики въздух.Изнервеното изражение си бе намерило място върху лицето на малкия и това не остана незабелязано.
-Спри, по дяволите!Съвземи се Джимин!Ние се приятели, би трябвало да сме един до друг и да не се предаваме! Защо постъпваш по този начин, след като ми помагаше толкова много през годините?Отговори ми!-за първи път в живота си Джънгкук викаше на един от любимите си хора.Бе толкова ядосан и разочарован, че дори не усети кога ризата му бе разкопчана от изящните пръсти на иконома.
-Млъкни, Джънгкук! Всичко отиде по дяволите, заради теб.Приятелството ми с теб, шанса ми да бъда с Техюнг... всичко е заради теб, мамка му!-извика му насреща по-големият, стискайки зъби ядно, гледайки към Кук гневно.Пламъците на омразата се виждаха ясно в очите му.Той копнееше с цялото си сърце да унищожи момчето под него.Искаше да го нарани по всякакъв начин.Искаше да го измъчва, заради това, което му причиняваше.Заради това, че отне щастието му и най-любимият му човек.Като по чудо Джеон не бе изплашен от реакцията на Джимин.Очакваше това от него, въпреки че се бе променил коренно.Изведнъж болезнено стенание се разнесе из стаята.Парк бе захапал меката плът на по-малкото момче, като захапката му ставаше все по-силна и по-болезнена.
-П-пусни м-ме..-простена малкият, опитвайки да сдържи виковете си.Миг по-късно кръвта потече от раната му, спускайки се по дължината на вратлето му, но това изобщо не спря Парк.Всъщност това го нахъса да продължи.
-П-помощ!-извика Куки едва-едва, молейки се на ум, действията на Джимин да спрат час по-скоро.За щастие той пусна врата на малкия, поглеждайки го и извивайки устните си в зловеща усмивка.
-Викай колкото си поискаш Куки.Няма кой да те спаси от мен...

Авторка блежка: Извинявам се за забавянето.Дано главата все пак да ви е харесала, понеже не мисля, че се получи достатъчно добре...💖💖