You Changed Me

Завръщане

-Техюнг...-заговори с тих глас момичето и погледна към него.Все още седящият до леглото господар, почти веднага пусна ръката на Кук и се обърна с лице към нея.Повдигна веждата си, подканвайки я да проговори.Тя замълча за минута-две все още несигурна, но накрая с наведена глава започна да говори тихо.

-Ти...обеща ми, че ще се ожениш за мен, след като момчето оздравее.Ще спазиш ли обещанието си?- След чутото, Техюнг се замисли за кратко.Обърна се към малкото момче и започна да говори без да поглежда Жулиет.

-Дори да искам да се оженя за теб, няма да мога.Това момче е най-голямата ми слабост, въпреки че го познавам от скоро.Той промени всичко.Промени целият ми свят и най-вече...промени мен.Не мога без него, разбери ме.Знам, че си способна да убиеш и двама ни, но...какво ще спечелиш с това? Злато, слава, самочувствие, успокоение?Това ли е, което искаш?- След думите на Техюнг настана дълго мълчание.Жулиет понечи да каже нещо, но думата се задъни в гърлото й и тя не можеше дълго време да отговори.В края на краищата тя едва-едва отговори.

-Не, това не е, което искам.Техюнг...единственото, което искам си ти.Зная, че направих голяма грешка.Тогава исках пари, но сега искам само и единствено любов.Наистина съжалявам за това, което ти причиних тогава.Знам, че не трябваше да си играя така със сърцето ти и знам, че ти наистина ме обичаше.Не можеш ли да ме обичаш отново по същия начин?- Господарят се обърна към момичето и я погледна право в очите.Издиша тежко и след това отмести погледа си, и го заби в земята.

-Прекалено късно е за извинения, Жулиет.Всичко свърши между нас, приеми го.Не мога да те обичам така, както те обичах преди.Сама съсипа любовта ни.Не я търси повече при мен.Не мисля, че изобщо трябва да се срещаме повече.Аз не мога да ти простя, но няма и да ти отмъщавам.Щом изгрее слънцето аз и Кук си тръгваме, след това...няма да се срещнем повече.-След думите на момчето, в стаята настъпи мъртвешко мълчание.Само равномерното дишане на Кук и лекия среднощен ветрец издаваха едва доловим звук.Жулиет бе разочарована, но все пак знаеше, че вината за всичко е само и единствено нейна.Тя кимна едва-едва и наведе глава.Сълзите горчиво закапаха от очите й и тя се почувства прекалено слаба.Техюнг не пожела да я гледа как плаче и за това обърна глава към отворения прозорец.Погледа му се задържа за дълго към черното, обсипано с безброй звезди небе, но след известно време го отмести.