You Changed Me

♥Коледа♥

/25.12.1713г./

Няколко дни след бурното украсяване най-накрая бе дошъл денят.Празникът бе настъпил и коледния дух се усещаше във въздуха повече от когато и да било.Всички бяха толкова радостни и усмихнати, както никога до сега.В имението се подготвяха подаръци за децата от близкото сиропиталище.Имаше най-различни играчки, сладкиши, украшения и още много други неща, които бяха направени ръчно от богатия аристократ, неговия любим и техните двама близки приятели-икономи.Джимин и Джин опаковаха играчките, и сладкишите в чудни разноцветни средно големи кутий, и им слагаха най-различни кадифени панделки, които придаваха прекрасен вид на кутията.Господарят и Джънгкук опаковаха чудните коледни украшения, но тъй като те бяха малки, биваха слагани в малки, но все пак красиви кутийки.След като и последната материална вещ бе прибрана прилежно в кутията си, всички започнаха да прибират опакованите подаръци в каляската на Техюнг.Когато прибраха всичко, всички без Джин влязоха в каляската.Той седна отпред и дръпна юздите като по този начин конете инстинкнивно потегеглиха.След известно време стигнаха пред стара и неприятна сграда.Това беше сиропиталището "Кътче Рай", но това място определено не приличаше по нищо на кътче Рай.Постояха известно време пред наполовина сриналата се сграда и решиха да влязът.Щом го направиха пред тях изникна една жена на около 28-години.Тя им се усмихна мило и гласът й се разнесе из малкия коридор.
-Тук сте, за да осиновите дете, така ли?
-Опасявам се, че не, милейди.Тук сме, за да дарим на децата разни играчки, украшения, сладкиши и злато, чрез което да се ремонтира сградата, за да може децата да се чувстват по-добре. -Техюнг отговори на дамата и се отдръпна встрани, за да може тя да види подаръците със собствените си очи.
-Боже мой!Това е чудо.Аз...наистина Ви благодаря, господине!Децата ще се зарадват наистина много!-Развълнувано им отговори тя и очите й се насълзиха.Усмихна се и подкани момчетата да я последват, за да могат да дадът подаръците на децата лично.Докъто вървяха из тъмния коридор подът скърцаше дразнещо, а стъпките им се чуваха глухо.Погледите им се спускаха по улющените и мръснобели стени, а по лицата на всеки един от тях бе изрисувано съжаление.Неусетно бързо стигнаха до дървена и стара врата.Жената натисна дръжката и отвори.Тъжните очи на децата мигновенно се впиха в момчетата.След секунди погледнаха към жената и тя им се усмихна, след което започна да им обяснява.
-Не се плашете, деца.Тези младежи са тук, за да ви подарят някои неща, които ще ви направят много щастливи.-След думите й, децата се усмихнаха едва-едва, но все пак тъгата все още си намираше място в очите им.Момчетата се приближиха и започнаха да раздават подаръците.Джънгкук сияеше от щастие и по този начин той успяваше да накара всяко едно дете да се усмихне лъчезарно.Техюнг бе забелязъл това и се усмихваше едва забележимо всеки път щом очите му се впиваха в движетията, думите и лицето на момчето.След като и последното подаръче бе подарено, те станаха и се насочиха към изхода като се усмихнаха за последно на децата.Качиха се в каляската и погледнаха към всичките 29 деца, които бяха излезли отвън, за да ги изпратят подобаващо.Те им се усмихваха и крещяха с цяло гърло "Благодарим ви!".Сърцето на Джънгкук заби лудо, а от очите му започнаха да се спускат малки сълзи.Той им се усмихна и им помаха, след което потеглиха обратно към имението.Известно време след напускането на сиропиталището, те стигнаха и влязоха вътре.Джин и Джимин имаха задължения и поради тази причина другите две момчета останаха сами.Те се настаниха в гостната и Техюнг мигновенно придърпа Джънгкук в обятията си.Устните му си намериха място за кратко върху челото на другото момче и след това започнаха да си говорят.
-Идеята ти да подарим на децата всичко това беше невероятна и се радвам, че участвах в нея, Куки.
-Благодаря ти, но без твоя помощ нямаше да се справим.Ти взе много важна роля.-След това се усмихна чаровно, а след него и Техюнг, който продължи да говори.
-Никога не съм си и представял, че ще направя нещо подобно за когото и да било.Най-малко за тези деца.Хубаво е когато има някой, който да те промени и да ти покаже пътят към доброто.
-Хайде стига.Не съм направил нищо особено.Не ме благославяй така за едното нищо.-Засмя се по-малкото момче и след това стана от мястото си, за да отвори вратата, защото се почука.С бърза крачка се насочи към нея и я отвори.Пред него стоеше познатата фигура на братът на господаря-Йонги.Той се поклони подобаващо и се отдръпна,за да влезе гостът.
-Добър ден, господине.Предполагам сте тук, за да се срещнете с господаря.Той е в гостната и Ви очаква.Нека Ви заведа.-Джънгкук се усмихна леко и с жест подкани момчето, което от своя страна кимна и се насочиха към гостната.Влязоха вътре и Техюнг мигновенно стана от мястото си, за да прегърне и поздрави брат си.Джънгкук излезе от стаята и ги остави насаме.Момчетата седнаха на дивана и Йонги обходи стаята с поглед.Остана много учуден от факта, че е украсена.
-От кога си започнал да украсяваш, Техюнг?Коя сила е успяла да те накара да го направиш?
-Не зная.Джънгкук го предложи и аз се съгласих.
-Икономът ти, който те поля с горещ ментов чай и, който беше на ръба да убиеш само с поглед след случилото се, е успял да те накара да украсиш и празнуваш?-Запита го невярващо и го погледна с учуден поглед.Техюнг от своя страна се усмихна и заговори със спокоен тон.
-Да, точно той.Повярвай ми, дори аз не зная защо, но той ме променя до неузнаваемост.
-Това ясно се вижда, братко.Да не би вие двамата да сте нещо повече от това, което трябва да сте всъщност.Само любовта може да промени човек толкова бързо.
-Ще излъжа, ако кажа, че не сме нещо повече от това, което трябва да сме.Да, ние сме...заедно.-Проговори с тих глас по-малкият брат и наведе глава.Йонги бе повече от учуден.Той бе шокиран от тази новина.Погледна брат си несигурно и сложи ръката си на рамото му.
-За мен това, че сте заедно не е проблем, но ако някой външен човек разбере това ще е много голям проблем, тъй като това се счита за прегрешение.Могат да ви изгорят живи и двамата, знаеш го.Вие не може да бъдете заедно, ако искате да запазите собствените си животи.
-Знам, че е така, но не мога да го пусна.Така ще се нараня себе си, а още повече него.Не го искам.Единнственото, което искам е да сме заедно.Нищо друго не ме интересува и ти го знаеш.Мога да го защитя, ако се наложи, така че...няма да го пусна просто така, докато той не поиска.-Брат му сведе поглед към скъпият килим и всякаш гледаше през него.Притвори очи за момент и издиша тежко.Обърна се към Техюнг и му се усмихна лъчезарно.
-Искам най-доброто за теб, но ако ти си твърдо решен, че искаш да бъдеш с него, то тогава аз нямам думата.Единнственото, което искам да направиш е да бъдеш внимателен и най-важното, да бъдеш щастлив от тук нататък.Мисля, че страданието, което изживя ти стига.Сега се радвай на живота.-Техюнг откъсна поглед от дървения лакиран под и се усмихна в знак на благодарност.
-От кога започна да говориш такива умни неща, глупако?
-По-възрастен съм от теб, така че внимавай с прякорите!-Йонги се намръщи за момент, но след това се засмя весело.
-Както кажеш, старче.-Пошегува се Техюнг и момчетата се прегърнаха.Постояха за миг в тишина и Техюнг отново заговори.
-Забравих да те попитам, защо си тук?
-Коледа е и исках да прекарам празника с теб, а не със злата котка вкъщи, която ме ненавижда поради факта, че веднъж я облякох с рокличка и й сложих панделка при наличието, че е мъжко.Тогава не го знаех този факт и реших да експериментирам.-Техюнг се засмя на това, което каза брат му и реши, че приказките трябва да свършват, защото вече минава 18:30, а вечерята не е готова.Заедно излязоха от стаята и се насочиха към кухнята.Щом влязоха в нея видяха Джимин, Джин и Джънгкук да вършат поредната простотия.
-Какво правите пак?-Момчетата се обърнаха мигновенно и се усмихнаха виновно.
-Не пак, Техюнг, а отново.-Добави Йонги и се засмя.
-Ами...опитва ме се да хванем пуйката, за да я сготвим, но тя явно не иска да стане празнична вечеря и в момента правим състезание, но за съжаление тя води в надпреварата.-Техюнг се хвана за главата след чутото и напълно се отчая.
-Оставете пуйката на спокойствие.Аз донесох една, защото ще прекарам празника с вас.-След това Йонги вдигна една кожена торба, в която явно се намираше птицата.Момчетата кимнаха и пуснаха птицата през прозореца, но не се съобразиха с височината и тя "полетя" надолу, но извевиделица бездомна котка я хвана и си я отнесе с нея.Те се обърнаха към Техюнг и Йонги и най-малкият заговори.
-Е, ако не наша, то тогава тя стана нечия друга празнична вечеря, така или иначе.-Те се засмяха и решиха да се залавят за работа.След около два-три часа вечерята беше готова и сервирана на голямата и дълга маса.Тя бе отрупана с най-различни вкусни и ухаещи приятно ястия, две скъпи бутилки качествено вино от стара реколта и запалени свещи, които придаваха романтичен и празничен вид.Всеки един от момчетата зае мястото си и преди да започнат да се хранят, Техюнг реши да каже няколко думи.Той помоли за малко внимание и започна да говори с усмивка на лице.
-Преди да започнем да се храним искам да споделя с вас няколко думи.Тези месеци за първи път в живота ми започнах да изпитвам най-различни чувства, но най-важното е, че те бяха истински.Изпитах любов, щастие, тъга и се почувствах пълноценен.Също така започнах да правя много нови неща като да украсявам, празнувам и дори да дарявам.Това е благодарение на всички вас, но най-вече на Джънгкук...-За миг той замлъкна и погледна към Джънгкук, който го гледаше с леко насълзени очи и много любов.Усмихна му се леко и продължи да говори.
-Благодарение на него аз започнах да живея отново, но този път по-истински.Започнах да се чувствам жив и щастлив.Емоции, които не съм чувствал толкова силно до сега.Искам да знае, че той е човекът, който ме промени и ме накара да гледам по по-различен начин света, който ми се струваше до много скоро черен и безпътен, но след появата му той започна да контрастира.Стана весел, щастлив и сияещ.Джънгкук...ти си човекът, който донесе светлина в живота ми.Ти си този, който ме накара да обичам отново и този,който не почувства страх когато ме видя.Искам да знаеш, че сърцето ми принадлежи само и единнствено на теб и никой друг.Знам колко е опасно да те обичам, но заклевам се, че каквото и да се случва аз винаги ще те обичам и защитавам.Искам да знаеш, че съжалявам за моментите, в които съм те наравявал и съм те карал да плачеш.-След тези думи той хвана ръката на Джънгкук и му се усмихна искренно.От своя страна Джънгкук тихо изшептя две думи,които накараха сърцето на Техюнг да забие лудо, а дъхът му на секне.Думите бяха "обичам те".След като се успокои той отново заговори и се обърна към всички.
-Благодаря на всички вас за всичко онова, което напрявихте за мен.Благодаря ви и за отделеното внимание.-След това отново замлъкна, а стаята притихна за един кратък миг.Изведнъж започнаха да се чуват тихи ръкопляскания, коита постепенно се усилиха и станаха по-силни и от духов оркестър.След като бурното ръкопляскане спря всички се усмихнаха и вдигнаха наздравица.Малко след като се нахраниха, те станаха от масата и отидоха до украсеното борче.Всеки един от тях се пресегна, за да вземе онова, което смяташе да подари на другия.Подаръците бяха повече от прекрасни.Дойде реда на Техюнг и той трябваше да подари подаръка си.Той извади една правоъгълна червена кутийка, която бе грижливо украсена със златиста панделка.Господарят подаде кутийката на Джънгкук и очите на момчето заблестяха от щастие.Той взе подаръка си и го отвори.Устните му се разтвориха от изнената.В ръцете си той държеше сребърна верижка, а в края й имаше малък кристал.Той се усмихна и прегърна любимия си.Всички ги гледаха и ръкопляскаха тихо като се радваха на щастието им.След като се отделиха от прегъдката дойде ред на Куки да подари подаръка си на Техюнг.Той му подаде една малка кафява кутийка, която също бе грижливо украсена, но с червена панделка.Техюнг отвори кутийката и зърна едно малко шоколадово кексче, поръсено с червени пръчици.Усмихна се весело и благодари на Кук, който заговори след това.
-Съжалявам, че не успях да ти подаря по-хубав подарък, но това е единнственото, което можех да си позволя да направя за теб.Зная, че е малко и незначително, но пък е правено с любов.-Техюнг се усмихна весело и погали главата на момчето.
-Това е най-хубавият подарък, който съм получавал!Наистина много ми харесва, така че не се притеснявай за това, че не е много.За мен то е прекрасно!-След думите му всички се усмихнаха и насядаха около запалената камина.Започнаха да си говорят и шегуват и така прекараха чудната празнична нощ.

Авторска бележка:Задара!Първо искам да ви благодаря за всички тези хубави коментари, които получих и многото вотове.БЛАГОДАРЯ ВИ!!♥♥♥За мен факта, че харесвате историята ми, ме прави изключително щастлива и, за да ви благодаря подобаващо, пуснах нова глава.Надявам се, че ви е харесала и, че няма грешки.♥♥♥♥Дано съм ви накарала да почувствате коледния дух и да съм ви зарадвала поне малко.Весели празници на всички и много щастие, радост, любов, и само хубави моменти!!Обичам ви и ви благодаря,че ме издигнахте толкова много.Все пак почти 3000 прочитания не са малко, нали?♥♥
Не забравяйте да вотвате и коментирате, за да знам как се справям♥♥♥
П.П
Слушайте песента, която е над заглавието, за да усетите емоцията, докато четете♥♥