You Changed Me

Психически и физически

Капки дъжд падаха от небето, изрисувано със сиви и плашещи облаци, спускащи се бавно надолу към земята, образувайки непрогледна мъгла.Миг след като дъжда бе започнал, той се превърна в порой.Хората бягаха по улиците, в опит да се скрият по домовете си, за да се стоплят и да почувстват уют и спокойствие.Ала, в имението на аристократа уют и спокойствие от известно време не цареше.Притеснението и милионите въпроси се бяха надвесили върху него и с всеки изминал ден те се увеличаваха.Както и притеснението, така и въпросите.Младият господар не смееше да се отдели от неговия любим, дори за миг.Беше повече от сигурен, че Джимим ще иска да убие момчето или да му навреди, така че да му остане травма за цял живот.Не можеше да си го позволи в никакъв случай.Мислейки, той бе седнал на креслото в покоите си и втренчето гледаше към дървения под, сакаш търсеше някакъв отговор на въпросите си.Бе преплел пръстите на ръцете си пред пребледнялото му лице и от време на време те леко трепваха.Въздишките многократно напускаха бледите устни, изгубили цвета си, заради страхът от това да загуби момчето, което в онзи момент лежеше в леглото им и също втренчен в някаква точка, мислеше безспирно.Ако, човек се бе вгледал в техните лица, би могъл да ги помисли за мъртъвци.Бледи, изпити, отслабнали, а в очите им...нищо.Страх.Това бе нещото, което обземаше душите им.Страх от това единия да не загуби другия.Страх от това онзи нещастник да ги раздели.Страх от това да бъдат убити.Страх от всеки незначителен звук в къщата.Страх от всяко нещо, което приближат.Просто...страх.Последва въздишка.Така тежка и пропита с мъка.Тя принадлежеше на Техюнг, който се насочваше бавно към леглото, за да си почине поне за секунда.Обви ръцете си около вече сухата фигура на Кук и я притисна до своето тяло.Затвори очи, целувайки главата на другото момче, което бе преплело пръстите им и дълбокият му глас се разнесе из покоите му, като тиха мелодия.
-Мина цяла седмица, Кук...-това бе единнственото, което той спомена и погледна към стената безизразно.Джънгкук кимна едва забележимо в отговор.
-Всеки момент може да ни убие...-изрече тихо и тъжно чернокосото момче, усещайки как сълзите си проправят път навън.
-Не говори по този начин.Ще се справим с него все някак...-аристократа се опита да вдъхне надежда в изпитото момче, макар че самият той бе на същото мнение относно съдбата им.Просто не искаше любимият му човек да страда и надеждата да липсва в живота му.
-Знаеш по-добре от мен, Техюнг, че смъртта на един от двама ни наближава.В по-лошия случай и двамата ще ни убие.Какво друго да направим, освен да чакаме това да се случи?...-тихия и най-вече студен глас на Джънгкук изпълни притихналата стая.За жалост нямаше и помен от щастливото и жизнено момче.Всичко бе мъртво.Както бе казал Джимин.Те се разрушават психически и физически...и то по негова вина.Заради дивата му ревност.Заради собствените си желания и интереси.Заради себе си той разрушава тях.Въздишка.Една от поредните.Тежка, изпълнена с отчаяние.Изпълваща стаята за пореден път.Отново от устните на аристократа.Прегръдка.Една от поредните.Отново обгръщваща тялото на Джънгкук.Отново в опит да му предостави успокоение.Отново безсилна.Отново мъртва.Такава бе прегръдката на Техюнг вече.Нямаше и капка помен от силната, но нежна прегръдка, с която даряваше момчето.Нямаше помен от миналото.Беше заминало, а сега си беше сега.Нещастието царуваше сега.Болката царуваше сега.Сълзите царуваха сега.Тишината царуваше сега.Сега царуваше всичко, което не бе царувало в близкото минало.Но истината е, че каквото и да царуваше сега, щеше да бъде нищо в сравнение с това, което ги чакаше там някъде в близкото бъдеще.Щяха да вкусят от горчивия вкус на смъртта.Съвсем скоро.Точно по думите на Джимин, те може би щяха да бъдат разделени завинаги.Просто трябваше да почакат още съвсем малко до началото на всичко това.

Авторска бележка: Да, главата е кратка и скучна.Не се случва нищо интересно, но поне опитах.Дано следващата глава ви хареса повече.Оставете вот или коментар, ако все пак нещо в новата част ви е грабнало.Може да давате идеи, какво да се случи в следващата глава.💖💖💖💖