You Changed Me

Денят на срещата

  Денят на срещата бе дошъл.Техюнг бясно препускаше с коня си към гората.Смразяващия вятър се забиваше като милиони игли в кожата на лицето му, но той дори не трепваше.Бе разярен, а желанието му да убие човека, който отвлече момчето нарастваше с всяка изминала секунда.След известно време стигна на уговореното място.Слезе от четириногото създание и се огледа.Не забеляза човешко присъствие и яростта му се надигна още повече.Тъкмо си помисли, че са го изиграли и някаква фигура облечена с черна роба се приближаваше към него.Щом стигна фигурата свали качулката си, която прикриваше главата ѝ.Пред Техюнг се откри младо и красиво женско лице.Той я разпозна на секундата и се смръщи още повече.Жената го погледна с хитрите си очи и се подсмихна зловещо.С бавна и грациозна крачка се приближи до него и сложи изящната си длан на бузата му.След това се приближи на милиметри от устните му и заговори с прелъстителен глас.
-Много време мина Тае.Липсваше ми.-Техюнг изблъска момичето от себе си и я хвана за врата.Повдигна я във въздуха без да го интересува, че тя бе жена.Макар, че за него тя бе истинско зло вселено в нежно и красиво човешко тяло.Погледна я с най-омразния си поглед и изсъска през зъби.
-Не ме наричай по този начин!Какво по дяволите правиш отново тук Жулиет?! Нали ти казах, че ако се върнеш отново ще те убия!
-Пусни ме и ще ти обясня!-проговори едва момичето и стисна очи.Той я пусна и тя се стропол в краката му.Започна да диша тежко и след като се поуспокои заговори.
-Върнах се защото...исках да бъда отново с теб.Не мога да живея без теб Тае....затова аз...-от очите на момичето започнаха да се спускат сълзи.Техюнг знаеше, че в момента тя играе роля, за да го накара да се „разтопи”.Обаче тук тя грешеше.Той вече не бе онова, което беше преди.Нямаше да се предаде толкова лесно.Погледна я с презрение в очите и нервно заговори.
-Ти какво?
-Отвлякох онова селянче и го пратих там където му е мястото.Той няма право да бъде с теб.Това не  правилно.Ти трябва да създадеш семейство един ден, а с него това ще бъде невъзможно.Бъди с мен и заклевам се, че ще бъда добра и грижовна съпруга.Също така и майка на нашите деца.
-Какво каза туко що?Ти?Грижовна и добра?Къде се е чуло и видяло зло като теб да има тези черти в характера си?!Ти си луда!Спри да ме занимаваш с твоите глупости и ми кажи къде е Кук!-Жулиет се ядоса от думите му и нежната й длан с всичка сила се стовари върху лявата буза на господаря.Стисна юмруци и започна да вика истерично.
-Нима чувствата ми са глупави?Нима любовта ми не е истинска?Така ли?!През всички тези години аз обичах само теб и никой друг, а ти ме отхвърляш по този начин!Нали ме обичаше!Нали любовта ни бе истинска и неразрушима!Защо ме отблъскваш заради някакъв нещастник?!С какво той е повече от мен?!
-Не смей дори да споменаваш думата любов!Ти не знаеш какво е това чувство!Не смей да ми казваш, че си обичала само мен, защото не е така!Ти ми изневеряваше!Това ли е любов според теб?Дори не те интересуваше как се чувствах аз!Защо мен да ме интересуват твоите чувства сега?!Ти съсипа всичко между нас!Разруши така неразрушимата любов!Освен това как смееш да говориш така за човек, който не познаваш?!Той е много повече от теб!Има чиста и невинна душа за разлика от теб!Повече не се и опитвай да говориш подобни неща за Кук.Ще ти откъсна езика ако го направиш отново!
-Млъкни!Не искам да слушам повече!Ще бъдеш с мен иначе момчето умира!Сам реши кое е по-добре за него.Да бъде с разбито сърце или с отрязана глава.Имаш време до утре, за да решиш.Аз ще те чакам тук утре сутринта.-Жулиет се обърна и си тръгна, оставяйки господаря сам.Гнева отново изпълни тялото му.Не можеше да сдържи викът си и след секунди притихналата гора бе огласена от вик изпълнен с болка и гняв.Техюнг прокара ръка през косата си и издиша в опит да се успокои.За жалост не се получи.Секунди след това юмрукът му се стовари безжалостно върху близкото до него дърво.Силата, която използваше бе толкова голяма, та чак в дървото остана вдлъбнатина.Той погледна към ръката си и забеляза разкъсаната кожа в областа на кокалчетата.От раните течеше малко кръв, но болката, която усещаше бе голяма.Въпреки това той не се интересуваше от нея.Обърна се и се облегна на същото дърво.След това се свлече надолу и наведе глава, впивайки поглед в снежно белия сняг.Душата и съзнанието му се разкъсваха, защото за първи път в живота си той се чувстваше неспособен да направи каквото и да било. Не знаеше какво решение да вземе и това го побъркваше.Ако избереше да се ожени за Жулиет той щеше да живее в нещастие, но ако избереше Кук пред нея, невинното същество без да има каквато и да било вина щеше да загуби живота си.Не можеше просто така да остави живота на момчето в ръцете на тази жестока жена.Той се чудеше защо Жулиет се промени толкова много през последните години.Преди тя бе толкова нежна и чуплива.Точно като тънка клонка от черешово дръвче.Любовта му с нея бе едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, което някога му се е случвало.Какво се опитвам да ви кажа?Нека ви разкажа историята им.
  Преди време Техюнг бе на същото място, на което бе сега.Близо до водопада и навътре в гората.Искаше просто да се отдалечи от прекаления шум, който всички наричаха градски живот.Разхождаше се сам и точно в този момент той забеляза някаква девойка, която притеснено се оглеждаше, ту наляво, ту надясно.Реши да помогне на девойчето, което очевидно бе изпаднало в беда.Той се приближи и застана до нея.Сложи дланта си на рамото ѝ, а тя среснато се обърна.Щом съзря ангелскотл ѝ лице той невярващо я погледна.За него тя бе най-красивото същество.След краткият разговор, който проведоха се оказа, че тя се е загубила докато е бягала от някакви разбойници.Младото момче предложи помоща си я изведе от гората.Преди тя да си тръгне той ѝ бе предложил да се срещнат на същото място утре.Момичето прие с удоволствие и така се роди тяхната красива любов.Обаче всичко хубаво си има край.Техюнг я бе хванал в изневяра за пореден път.Тя бе преспала с баща му и това дълбоко го нарани.Той се отврати от нея и не пожела да я удостои дори с поглед до края на живота си. Намрази нея, а също така намрази и баща си.За него това бе прекалено болезнено.Не можеше да разбере, защо бе продала тялото си за пари и то на баща му.След това, което видя той напълно намрази жените.Не можеше да обикне жена дори да искаше.Бе прекалено отвратен.Самотата го обгръщаше, но той не можеше да обикне никой.Това бе краят на тяхната любов.
  Техюнг бавно стана и усети пронизващата болка в ръката, която до преди секунди не усещаше.Приближи се до черния кон и го обязди.Тръгна обратно към имението си и щом пристигна, слезе от коня си.С бавна крачка се приближи до дървените порти и ги отвори.Влезе и се запъти към покоите си.Щом натисна дръжката на вратата той тихо влезе и седна на леглото.Подпря лактите си на коленете и зарови глава в пръстите си.Тежка въздишка се откъсна от устните му, която огласи тихата стая.Не знаеше какво решение да вземе.Беше му прекалено трудно.Трябваше да измисли как да спаси Кук преди Жулиет да го е убила, след като той я отхвърли утре.Това беше най-доброто, което можеше да стори.Отпусна се и затвори очи.Легна на леглото, а съзнанието му продължаваше да мисли спасителен план.

Авторска бележка: Здрасти! Пак съм тук! Съжалявам за дългото чакане и най-вече, за това, че главата стана пълна боза.Знам, че е супер зле, но другия път ще се опитам да направя главата по-интересна.Искам да кажа само, че вече ще качвам главите по-рядко понеже адът (училището) се завърна.Благодаря ви, че четете  бозичката ми и се надявам, че няма грешки! Чао~ ^.^