You Changed Me

Срещата

/Париж 1713 година/
Беше обикновен декемврийски ден.В града нямаше жива душа,като в пустиня.Имаше само няколко мъже,които бяха облечени с дебели дрехи,но те едва успяваха да ги предпазят от смразяващия студ.Мъжете бяха единствените, които се престрашиха да излезнат навън,за да разчистят затрупаните от сняг улици.Заради студа много хора се разболяваха и поради липсата на лекарства не след дълго всичко завършваше трагично.Градът бе тъжен и самотен.Тъгата бе достигнала и едно разбито семейство.Те живееха в една гостоприемница на втория етаж в една съвсем малка стаичка.Майката на момчето бе много болна и вече нямаше какво да я спаси от сигурната смърт.Те бяха бедни и не можеха да си позволят едно късче хляб,а какво остава за скъпи хапчета.Момчето тихо бе приседнало на стола и държеше ръката на майка му,която бе легнала на неудобното легло.От очите му капеха горчиви сълзи,а от устните му се лееха неспирни хлипания.Майка му бе единнственото,което му остана на този свят.Баща му бе изчезнал още преди момчето да се роди.Той осъзнаваше,че не може да стори нищо и това го правеше бъзпомощен.Сега той оставаше сам самичък без майчина или бащина любов и подкрепа.Изведнъж гласът на майка му се разнесе из малката стаичка.
-Джънгкук...сине мой...прости ми,че няма да мога да видя с очите си как растеш и създаваш семейство.Толкова много съжалявам,че те оставям сам самичък,но знай...аз винаги ще те подкрепям макар и от небесата.Обичам те момчето ми и каквато и трудност да се изпречи на пътя ти...никога не се предавай,нали?-момчето кимна одобрително и стисна ръката на майка си още по-силно.Жената се усмихна и затвори очи оставяйки се в ,,лапите"на смъртта.Момчето заплака още по-силно.Изведнъж в стаята влезе стара женица и се приближи до момчето.Погледна майка му и видя,че тя е мъртва.Нито дишаше нито мърдаше.Старицата плахо проговори на момчето.
-Гостоприемницата ще поеме разходите за погребението,защото майка ти ни бе от голяма помощ.Това е вече единнственото нещо,което можем да сторим за нея.Моите съболезнования.
-Благодаря ви!Оценявам го.-жената просто кимна и излезе от стаята.Джънгкук реши,че не може да остане в гостоприемницата повече.Той слезе долу и поговори с жената,която притежаваше сградата.Не след дълго свършиха с разговора и той се насочи към къщата на най-добрия си приятел.Щом пристигна той почука на вратата и зачака.След секунди му отвори Джимин(най-добрия му приятел).
-Джънгкук!Радвам се да те видя!Хайде влизай,влизай.-подкани го момчето и влязоха в малката къщурка.Настаниха се на дивана и Джимин започна да го разпитва.
-Защо изглеждаш толкова унило? Да не би да се е случило нещо?
-Да случи се...майка ми почина.
-Омоо....моите съболезнования! Ами сега какво ще правиш?
-Мога ли да остана само за една вечер тук.
-Разбира се!
-Благодаря ти...имам един въпрос.
-Кажи.
-Ти нали работиш като иконом в дома на някакъв аристократ?
-Да...и?
-Има ли някаква работа,която мога да върша там?
-Хмм...не съм сигурен,но ако искаш утре може да дойдеш с мен и ще попитаме.
-Добре...благодаря ти Джимин.
-Няма проблем.-и така момчетата прекараха целия ден в разговори.По едно време започна да се свечерява и те решиха,че е време за вечеря.Щом се нахраниха Джимин си отиде в стаята,а Джънгкук остана да спи на дивана.
***
На сутринта момчетата закусиха и се отправиха към дома на аристократа.Домът му бе някъде в покрайнините на Париж.Вероятно,за да не го дразни шумният градски живот.Щом пристигнаха пред големите черни и стоманени порти очите на Джтнгкук се разшириха,а устните му се разтвориха.Той никога не бе виждал толкова голям дворец.Джимин го подкани и те тръгнаха по пътечката,която водеше до другите порти.Джънгкук оглеждаше всеки детайл от прекрасната градина и от чудноватия някак мрачен дворец.Струваше му се интересно всичко това,защото бе ново за него.Неусетно стигнаха пред дървената врата и Джимин почука.Не след дълго жена на средна възраст им отвори.Тя отстъпи,за да може да влязат.Щом влязоха очичките на малкият светнаха.Домът бе толкова просторен и топъл.Искаше му се да остане завинаги тук.Мислите му бяха прекъснати от по-големият,който му съобщи,че ще доведе господарят.Момчето се приближи до едни невероятно красиви портрети и започна да обхожда всеки един с поглед.Изведнъж погледа му се спря на един портрет.Портретът бе на някакъв много красив младеж.Момчето ахна от красотата на това непознато момче и без да се усети той каза на глас:
-Боже...колко е красив!
-Такъв съм...не отричам-изведнъж зад него се чу дълбок и плътен глас,който накара Куки да настръхне.Той бавно се обърна и погледа му се впи в очите на младежа от портрета.След секунди той се опомни и наведе глава.
-А-аз извинете за проявеното любопитство.
-Дочух,че си тук,за да ми служиш.
-Вие ли сте господарят?
-Да.-Техюнг обходи с поглед Джънгкук и гледката определено му хареса.Непознатото момче изглеждаше като беззащитно зайче в очите му.Госпдарят се подсмихна и проговори.
-Можеш да работиш тук като иконом.Един от тях напусна наскоро,за това ти ще заемеш поста му.
-Благодаря Ви!
-Сега е време да се запознаеш с правилата тук.
-Правила?Какви правила?
-Първо:Ще ме наричаш ,,господарю" разбра ли?
-Д-да,господарю!
-Второ:Никога не приближавай запдното крило.Там ти е абсолютно забранено да влизаш!
-Да,господарю!
-Трето:Не смей да ми противпречиш за каквото и да било иначе...
-И-иначе?
-Не отговарям за последствията.-момчето се стресна от думите му и започна да трепери.
-Това са всичките правила ако ги изпълняваш стриктно няма да пострадаш.А сега хайде залавай се за работа.Джимин ще ти покаже какво да правиш.
-Да,господарю!-след това Техюнг започна да изкачва стълбите и отиде в покоите си.Седна на бюрото си и започна да преглежда някакви документи.С доста усилия успя да разкара Кук от мислите си.Момчето му се струваше много интересно и определено Техюнг желаеше да го вижда всеки ден.Реши да не мисли повече за него и се зае с документите.През това време Джънгкук бързо схвана нещата,на които го научи Джимин и започна да се справя много добре.Обаче една мисъл не го оставяше намира. Чудеше се къде ще живее.Той не можеше да остане за дълго в дома на Джимин.Все пак родителите му се връщаха след по-малко от седмица.Мислите му бяха прекъснати от същия дълбок и плътен глас.
-Добре се справяш за новак.
-Б-благодаря Ви,господарю!
-Утре те искам точно в 07:00 тук.Ти ще приготвиш закуската ми.
-Да,господарю!
-Сега можеш да си вървиш.-момчето бе толкова отнесено,че дори не беше забелязало,че вечерта е настъпила.Той кимна одобрително и заедно с Джимин си тръгнаха.Щом пристигнаха пред дома на по-големия те влязоха и всеки си отиде по стаята жаден за сън.

Авторска бележка:Това е новото ми творение.Надявам се да ви е било интересно.Ако има грешки и/или повторения моля да ме извините.хд ^ ^ <3