You Changed Me

Завръщане

***

/21.12.1713 год.

10:30/

На сутринта никой освен малкия не спеше.Техюнг и Жулиет не бяха мигнали цяла нощ, за да наблюдават състоянието му.След известно време в стаята се разнесе лека въздишка и не след дълго се чу шум от леглото.Господарят и момичето обърнаха глави към леглото и видяха как малкото момче се изправя в седнало положение.

-Как се чувстваш, Куки?-Заговори с тих глас, момчето.С ръка погали нежната плът на лицето му и се вгледа в него.Кожата на лицето му вече не бе бледа, а бе възвърнала голяма част от цвета си.Устните му притежаваха онзи приканващ розов цвят, а очите му блещукаха игриво.С две думи- изглеждаше по-добре.Кук се усмихна леко на господаря си и заговори с тих и нежен глас.

-По-добре съм, господарю.Благодаря Ви, че се погрижихте за мен.-Техюнг кимна леко и прегърна малкото момче.Затвори очи и вдиша онзи прекрасен и лек аромат, който само и единствено Куки притежаваше.Нежно започна да гали меката му черна коса и накрая целуна едва-едва челото му.След като го направи, усети, че телесната му температура е спаднала значимо.Усмихна се едва забележимо и стана.

-Отивам да приготвя Лея за път.Жулиет ти можеш да помогнеш на Куки, за да съберете нещата ни по-бързо.-След това се обърна и излезе от къщата.Двамата непознати останаха сами в къщата.Куки се страхуваше от тази зла жена и се сви в ъгъла на леглото.Тя забеляза това и заговори с тих глас.

-Не се страхувай, моля те.Знам, че направих много грешки и рискувах живота ти, но...осъзнах, че не бива да ви причинявам зло.Все пак...любовта ми с Техюнг приключи преди много време.Аз не мога повече да се бъркам в решенията му.Надявам се, че ще живеете щастливо заедно.Съжалявам за всичко.- Момичето се усмихна виновно и наведе глава.След дълго мълчание, момчето заговори.

-Приемам извинението ти и ще ти простя.Все пак любовта те е довела до подобни действия.Зная как се чувстваш и те разбирам, за това ще ти простя.Благодаря ти, че се извини.-Куки се усмихна сладко и стана от леглото.Момичето не можеше да повярва на ушите си.Едва успя да се усмихне, в знак на благодарност.Кимна леко и стана от дивана.Започнаха да разчистват и прибират всичко.След известно време всичко бе готово и те излязоха от къщата.Техюнг вече бе готов и Куки се качи върху коня.Техюнг последва примера му и тъкмо щяха да тръгнат, когато гласът на момичето ги спря.