After 2 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 122

  Гледна точка на Хари.

Да я държа за пръв път в ръцете си от толкова дълго време беше неописуемо. Буквално почувствах тя стопли сърцето ми, когато тя се затича към мен. Никога не съм си представял, че ще го направи. Държеше се студено с мен напоследък. Не мога да я виня за това, но ме боли ужасно много.

- Добре ли си? - попитах срещу косата й.

Тя поклати глава нагоре и надолу, но продължи да плаче срещу гърдите ми. Знам, че не е добре. Майка й най - вероятно е казала нещо, което не трябва. Знаех, че това ще се случи и си признавам, че се радвам, че майка й го е направила. Не, защото е наранила Теса, а защото Теса се върна при мен.

- Да влезем вътре. - казах и тя кимна, но не ме пусна.

Насилих ръцете си да я пуснах само, докато влезем вътре. Красивото й лице беше маркирано с черни следи. Очите и устните й бяха подути. Надявам се да не е плакала през целия път до тук.

Влязохме в лобито и аз съблякох якето си, подавайки й го. Знаех, че е мокро от снега, но беше по - топло от роклята, с която бе облечена в момента. Тази рокля. Обикновено бих започнал да си представям как я събличам, но не и сега. Не и когато Теса се нуждае от мен.

- Благодаря. - тя подсмъркна и облече горнището ми.

Русата й коса се простираше от едната й страна и така изглеждаше много по - млада от обикновено.

- Искаш ли да поговорим? - попитах я, когато тръгнахме към нашия... апартамента.

Теса кимна и и аз отключих вратата. Майка ми седеше на дивана и тревогата се разпростря на лицето й, когато видя Теса. Погледнах я ядосано, надявайки се да си спомни обещанието, което ми даде преди няколко минути - да не засипва Теса с въпроси. Майка ми отдели погледа си от нас и го върна върху телевизора, все едно не ни е забелязала.

- Ще отидем в спалнята за малко. - казах и майка ми кимна.

Знам, че в момента иска да разпита Теса какво е станало, но няма да й позволя да я разстрой още повече. Спрях се в коридора, за да усиля термостата. Знаех, че замръзва. Когато влязох в спалнята, видях Теса да седи накрая на леглото. Не знаех колко близо ми е позволено да бъда до нея, затова чаках да каже нещо.

- Хари? - тихо каза тя.

Плакала е през целия път. Можех да го забележа по гласа й. Аз застанах пред нея и тя отново ме изненада, като хвана тениската ми и ме прегърна силно. Случило се е нещо по - лошо. Изглежда не са били само думите на майка й. Теса стискаше тениската ми и аз застанах между краката й.

- Тес... какво направи тя? - попитах я и тя заплака отново.

Гримът й се разтече по бялата ми тениска. Ако тя си тръгне отново, това ще единственото останало от нея.

- Баща ми. - каза тя и аз замръзнах.
- Баща ти?

Ако той е бил там...

- Теса, той там ли беше? Той ли ти направи нещо? - попитах през зъби.

Тя поклати глава в отрицание и аз повдигнах брадичката й, принуждавайки я да ме погледне. Теса никога не е толквоа тихо, дори когато е разстроена. Всъщност, тогава е най - разговорлива.

- Той отново се е преместил тук, а аз дори не знаех, че е бил някъде другаде. Предполагам, че съм знаела, но никога не съм се замисляла. Никога не съм мислила за него. - каза тя.
- Говори ли с него? - гласът ми не беше толкова спокоен, колкото трябваше да бъде.
- Не, но тя е говорила с него. Майка ми каза, че той няма да ме наближава, а аз не искам тя да взема решения вместо мен.
- Ти искаш ли да го видиш? - попитах.

Всички неща, които тя ми е казала за баща си са негативни. Бил е насилствен мъж, който често е биел майка й пред нея. Да, той никога не е наранявал дъщеря си, но защо Теса иска да го види?

- Не.. всъщност не знам. Искам аз да съм тази, която да решава какво да прави, а не майка ми. Но вероятно баща ми няма да иска да ме види.

Инстинктът ми ме караше да го преследвам и да се уверя, че няма да я доближи. Трябва да се успокоя, преди наистина да го направя.

- Не мога да спра да мисля за това... ами ако е като баща ти?
- Какво имаш предвид? - попитах я.
- Ами ако се е променил? Може би вече не пие? - надеждата в гласа й разби сърцето ми, останалите парченца от сърцето ми.
- Не знам. Такива неща се случват рядко. - казах й честно.

Забелязах как Теса се намръщи, затова продължих.

- Но е възможно. Може би сега е различен? - не го вярвах, но не исках да разбивам надеждите й - Не знаех, че се интересуваш от него.
- Не си интересувам, или поне до преди няколко часа. Ядосана съм, защото майка ми не ми каза. Тогава Ноа ми каза и тя се държа сякаш това не ме засяга, а след това реши да отидем на пазар. Какво не й е наред? - Теса избърса сълзите си с опакото на ръката си и аз повдигнах тениската си, подавайки й я.

Тя избърса лицето си в тениската ми и след това изглеждаше засрамена от това. Майката на Теса е единствената жена, която би говорила за пияния си бивш, а след това просто така да иска да отиде на пазар. Мълчах си за Ноа, въпреки че мисълта ме ядосваше. Изглежда, че той просто няма да се разкара.

- Не е проблем, че съм тук, нали? - попита тя и погледна нагоре към мен.
- Не.. разбира се, че не. Можеш да останеш колко дълго си пожелаеш. Все пак апартаментът е и твой. - опитах да се усмихна и за моя изненада тя отвърна на усмивката, а след това отново избърса носа си в тениската ми.
- Другата седмица трябва да си намеря общежитие.

Само кимнах, защото знаех, че ако заговоря ще приключа молейки я да не ме напуска отново.

- Ще се почистя. - каза Теса.

Сега изглеждаше много по - добре, отколкото когато се затича към мен на паркинга. Искам да вярвам, че причината за подобрението в състоянието й съм аз.