After 2 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 116

  Гледна точка на Хари.

- Хей. - поздравих Лиам, когато той ми отвори вратата да вляза.
- Хей? - по - скоро попита той.

Аз пъхнах ръцете в джобовете си, несигурен какво да кажа.

- Теса не е тук. - каза Лиам и тръгна към хола.
- Да... знам. В Сиатъл е. - казах, следвайки го.
- И? - знаех, че иска да разбере защо по дяволите съм тук.
- Аз... ъм... дойдох да говоря с теб... или са баща ми, искам да кажа Кен. Или с майка ти. - промърморих.
- Да говориш? За какво?

Лиам отвори една книга и започна да чете. Исках да я взема и да хвърля в огъня, но така до никъде нямаше да стигна.

- Теса. - казах тихо.

Пръстите ми се заиграха с пръстена на устната ми, докато чаках отговор от него. Той ме погледна и затвори книгата.

- Нека да позная. Теса не иска да те вижда, затова си тук, за да говориш с мен? Или с баща си или с майка ми? - каза той.
- Да... точно това правя. - той ми се подиграваше.
- Добре... и какво точно мога да направя за теб? Не мисля, че тя би ти проговорила някога и честно, не мога да повярва, че ти все още опитваш. Мислех, че досега ще си продължил напред.
- Мина едва седмица. - прекъснах го.
- Да, седмица откакто тя се изнесе от апартамента ви и живее в хотел, криейки се от теб.
- Тя не се крие от мен. - казах през зъби.
- Е, със сигурност не ти се е метнала в прегръдките. - изпуфтя Лиам.
- Спри да се държиш като задник. Знам, че прецаках всичко, но я обичам, Лиам. И знам, че тя ме обича, но е наранена.

Той си пое дълбоко въздух и почеса брадичката си.

- Не знам, Хари. Това, което направи е непростимо. Ти я унижи пред всички, когато тя ти се довери.
- Знам... знам. Мамка му, на мислиш ли, че го знам?
- Ами след като си дошъл тук, за да искаш помощ от мен, мисля, че трябва да осъзнаеш колко е бъркано всичко. - въздиша Лиам.
- Какво мислиш, че можеш да направиш? Не като нейн приятел, но като мой... знаеш втори син на баща ми.
- Имаш предвид доведен брат? Твой доведен брат. - Лиам се усмихна.

Аз извъртях очи и той се засмя.

- Тя изобщо говорила ли е с теб? - попита ме.
- Да... Всъщност ходих до Сиатъл и тя ми позволи да остана за вечерта. - казах.
- Тя какво? - изненада се той.
- Да, беше пияна. Имаме предвид наистина пияна. Буквално ме накара да я изчукам. - забелязах киселото му изражение, задари избора си на думи - Съжалявам... тя ме накара да спя с нея. Всъщност не ме е накарала, защото и аз исках, имам предвид как бих могъл да й откажа? Тя е толкова...
- Добре! Добре! Схванах, боже. - Лиам размаха ръце във въздуха.
- Не както и да е, тази сутрин казах разни глупости, които не трябваше да казвам, когато тя ми каза,ч е е целунала някого.
- Теса е целунала някого? - Лиам не можеше да повярва.
- Да... някакъв мъж в нощния клуб. - простенах.

Не исках да мисля за това.

- Уау. Наистина ти е ядосана. - каза той.
- Да. Знам. - казах раздразнено.
- Какво й каза тази сутрин?
- Казах, че съм чукал Моли вчера. - признах.
- А така ли е? Знаеш.. прави ли секс с Мило?
- Не, боже, не. - поклатих глава.

Какво по дяволите правех? Говорех с Лиам за такива неща?

- Тогава защо каза, че си го направил?
- Защото тя ме ядоса. - повдигнах рамене - Каза, че е целунала някой друг.
- Добре... значи ти й каза, че си спал с Моли, момиче, което Теса мрази, само за да я нараниш?
- Да...
- Добра идея. - Лиам извъртя очи.
- Мислиш ли, че ме обича? - попитах го и той рязко вдигна глава към мен.
- Не знам. - Лиам не ставаше за лъжец.
- Кажи ми. Знаеш по - добре от всеки друг, освен мен.
- Тя те обича. Но никога преди не й се е налагало да се справи с такова предателство. Убедена е, че никога не си я обичал. Ще е трудно да я накараш да разбере истината. - обясни Лиам.
- Какво мога да направя? Ще ми помогнеш ли? - не можех да повярвам, че го моля за това.
- Не знам какво мога да направя, но мога да опитам да говоря с нея. Утре тя има рожден ден, нали знаеш? - попита ме.
- Разбира се, че знам. Имаш ли някакво планове с нея? - попитах го.

По - добре да не е планувал нищо, което включва Теса.

- Не. Когато си писахме, тя каза, че ще остане в дома на майка си.
- В дома на майка си? Защо? Кога говори с нея?
- Тя ми писа преди около 2 часа. Какво трябва да направи? Да стои на рождения си ден сама в хотел ли?

Реших да игнорирам въпроса му. Ако се бях държал добре, сигурно Теса щеше да ми позволи да остана още една нощ. Но вместо това, сега тя е в Сиатъл с шибания Тревър. Чух стъпки и баща ми се появи в хола.

- Мисля, че чух гласа ти.. - каза той и аз го погледнах.
- Да... дойдох да поговоря с Лиам. - излъгах.

Всъщност това не беше точно лъжа. Щях да говоря с първия човек, който вида. Колко съм жалък.

- Наистина? - попита ме баща ми.
- Да. Ъм, мама ще дойде във вторник сутрин. - казах му.
- Така ли?
- Да. За Коледа.
- Това е страхотно. Знам, че й липсваш. - каза Кен.

Инстинкта ми ме караше да кажа нещо, с което да го нараня. Нещо като колко отвратителен баща е, но нямах желание да го правя.

- Ще ви оставя да си поговорите. - каза баща ми и се качи обратно на втория етаж - О и Хари. - той се провикна.
- Да?
- Радвам се, че си тук. - каза той.
- Добре. - казах.

Не знаех какво друго да кажа. Целият ми ден е пълна бъркотия, а главата ме боли.

- Е, аз ще си вървя... - казах на Лиам и той кимна.
- Ще направя каквото мога. - обеща ми и тръгнахме към вратата.
- Благодаря. - казах и двамата стояхме неловко на прага - Знаеш, че няма да те прегърна или нещо такова, нали? - промърморих и излязох от къщата.

Чух го да се смее преди да затвори вратата. Трябва да взема колата на Теса, преди да се е върнала от Сиатъл. Но ако не я взема тя няма да може да отиде при майка си. Това ми харесваше, но само щеше да я ядоса повече.


Гледна точка на Теса.

- Имаш ли някакви планове за Коледа? - попита ме Тревър.

Вдигнах ръката си, за да му каза да изчака, докато сдъвча храната си. Тук беше много вкусно. Сигурно, защото бяхме в пет звезден ресторант.

- Не. Ще отида при майка си за през седмицата. Ти?
- Мисля, че ще работя. Не искам да се връщам в Охайо, защото там няма нищо. Имам няколко браточеда, но откакто майка ми почина там няма нищо останало за мен. - обясни той.
- Съжалявам. - усмихнах се и доизядох равиолите си.

Сервитьорката донесе сметката и Тревър изкара портфейла си.

- Не си от онези откачалки, които ще претендират да платят половината от сметката, нали? - пошегува се той.
- Не, но бих, ако сме в Mcdonalds. - засмях се.

Той се засмя, но не каза нищо. Хари би казал нещо, което ще ме накара да се засмея.

Тревър ми каза да изчакам в ресторанта, докато дойде таксито. Когато колата спря отпред, той ми помаха да изляза и аз бързо влязох в топлото такси.

- Какво те накара да се упътиш към издателството? - попита ме, когато пътувахме към хотела.
- Ами обичам да чета. Това е всичко, което правя. Бих искала да стана автор, но засега ми харесва да работя във Ванс. - казах му.
- При мен е същото, само че с числа. Нищо друго не ме интересува. Още от малък си знаех, че ще работя нещо свързано с математика. - усмихна се Тревър.

Мразех математиката, но му се усмихнах, когато продължи да говори.

- Ти обичаш ли да четеш? - попитах го, когато приключи.
- Да, нещо такова. Повече нехудожествена литература.
- О, защо? - попитах го.
- Просто не ми харесва художествената литература. - той повдигна рамене и ми подаде ръка, за да изляза от таксито.
- Как може да не ти харесва? Най - хубавото, когато четеш е да се измъкнеш от твоя живот и да си способен да живееш животите на други хора. Нехудожествената литература няма тази способност.
- Способност? - той повдигна едната си вежда.
- Да, способност. Ако произведението не ти влияе, значи, че не четеш правилната книга. Мисля, че всеки роман, който съм прочела е станал част от живота ми. Променили са живота ми.
- Толкова страстно говориш. - засмя се Тревър.
- Да.. предполагам. - казах.

Хари би се съгласил с мен. Бихме говорили по тази тема с часове, дори може би дни. Когато излязохме Тревър ме последва до стаята ми. Бях изморена и смятах да си легна, въпреки че бе само девет.

- Много се забавлявах днес и благодаря, че прие поканата ми. - той се усмихна и стигнахме до вратата ми.
- Благодаря за поканата. - казах.
- Прекарах си чудесно, имаме много общи интереси. И бих искал още веднъж да излезем, извън работата. - предложи.
- Да, може. - отговорих.

Той се приближи до мен и аз замръзнах. Сложи ръцете си на кръста ми и ме погледна.

- Ъм... мисля, че не е времето за това сега. - отдръпнах се.

Трапчинките му изчезнаха и се почувствах виновна за това, че така го отблъснах.

- Оу... съжалявам. Не трябваше да...
- Всичко е наред, просто не съм готова. - обясних му и той се усмихна.
- Разбирам. Ще те оставя да се прибереш, лека нощ Теса. - каза и се отдалечи.

Влязох бързо в стаята ми и си отдъхнах, че успях да спра това. Съблякох роклята си и си изчистих грима преди да легна.

В Неделя сутринта писах на Кимбърли в колко часа ще се срещнем, за да пазаруваме. Тя ми каза, че иска преди десет, а сега е девет, което означава, че бързо трябва да си намеря някоя блуза и дънки, да ги облека и да сляза за закуска в лобито. Не се притеснявах как ще изглеждам, не си сложих грим и се вързах на опашка. Облекчение е да съм облечена така след цяла седмица със рокли и високи токчета. Изллизането с Къмбърли беше повече да се поглезим, отколкото пазаруване.

- Как беше вчера вечерта? - попита ме тя.

Жената, която лакираше ноктите ми тихо ме погледна, а аз й се усмихнах.

- Беше много хубаво, аз и Хари излязохме да вечеря. - отговорих й, а тя ахна.
- Хари?
- Тревър. Имам в предвид Тревър. - ако не ми правеха маникюр бих се ударила.
- Хм... - огледа ме, а аз извъртях очи.

След маникюра излязохме и на пазар.

- Мисля да взема на Крисчън тази тениска. - каза и ми показа сива блуза - Но той мрази да харча пари за него. - допълни.
- Защо... имам в предвид имате много... пари? - попитах и се надявах въпроса ми да не беше странен.
- О, да, много пари, но аз не съм с него заради парите, пък и аз също имам собствени пари, с който си купувам разни неща. - отговори ми гордо.

Радвам се, че се запознах с Къмбърли. Освен Лиам, тя е единствемната ми приятелка. Крисчън й се обади и тя ми съобщи, че трябва да си тръгваме. Прекарах си чудесно в Сиатъл и не исках никога да напускам града. По време на целия път аз спях. Когато набилижихме те ме оставиха пред хотела. Когато стигнах до хотела бях изненадана, че колата ми беше отпред на същото място. Бях съвсем забравила за нея и не исках да подсещам Хари по - миналата нощ. Бях платила в хотела за още две нощувки, затова на майка ми, че съм болна и подозирам, че е от някаква храна. Тя не отговори нищо, затова облякох пижамата си и пуснах телевизора. Нямаше нищо, което да гледам, а и бих предпочела да чета нещо. Взех ключовете си и отидох до колата си, за да взема нещата от багажника, които бях оставила там преди да тръгна за Сиатъл.

Когато отворих вратата на колата си, нещо черно хвана окото ми. Кутия? Върху нея имаше малка картичка и аз я взех в ръцете си, виждайки надписа:

"Честит рожден ден!" - Хари.

Сърцето ми се сви. Отворих кутията и видях електронна книга. Никога не съм харесвала тези неща, но след конференцията, на която присъствах, мнението ми се промени.

Взех копието на Хари на Брулени Хълмове от колата си и влязох в хотелската си стая. Когато включих устройството се усмихнах, а след това сълза се спусна от окото ми. На екрана имаше раздел "Тес" и когато го натиснах се показа дълъг списък. В този списък бяха заглавията на всички романи, които сме обсъждали с Хари.