After 2 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 102

Вятърът свиреше срещу прозореца и шумът ме караше да заблъскам главата си в стъклото. Но това не беше единствената причина. Исках да си заблъскам главата в прозореца и защото преди минути живота ми бе съсипан.

- Топло ли ти е? - попита ме Зейн и аз кимнах.
- Кажи ми сега или ме закарай вкъщи. - казах.

Той издиша и почеса брадичката си.

- Добре... какво искаш да знаеш?
- Всичко. Как започна всичко? - не исках да знам, но трябваше да разбера.
- Сигурна ли си? - попита той и аз кимнах.

*Ретроспекция*

- Защо тя е тук отново? - попита Моли малката групичка, пушейки цигарата си.
- Защото е съквартиранта на Стеф и тя по някаква причина я харесва, затова я води. - обясни Найл.
- Тотална кучка е, супер задръстена. - простена Хари, което накара Моли да се засмее и да се облегне на него.

Косата й бе рошава, заради преспиването си с Хари преди няколко минути.

- Но е секси. - добави Найл.
- Секси? Не, не е. - изхърка Хари и извъртя очи.
- Тя определено е секси, пич. Бих я изчукал. - каза Зейн.
- Ще ти се. Тя е такава задръстенячка. Имам предвид - кой е девствен в колежа? - засмя се Моли.
- Може би точно заради това е такава кучка. Защото никой не я е чукал както трябва. - каза Хари и се отдръпна от Моли, надявайки се тя да не се доближи до него отново.
- Може би ще трябва да се погрижа за това? - каза Зейн и всички се засмяха.
- Да, но дори и да искаш, не можеш. - Хари предизвика Зейн.
- Ти да не би да можеш? Аз имам по - голям шанс от теб. - каза наперено Зейн.
- Какво пропускам? - попита Джейс и седна до тях, изкарвайки джойнт от джоба си.
- Стеф има задръстена съквартирантка и Зейн и Хари спорят кой да я изчука първи. - информира го Моли.
- Знаеш... можем да направим нещата по интересни. Навит ли си? - каза Хари на Зейн.
- Зависи. - усмихна се той.
- Хмм.. добре, да видим кой ще я изчука първи. - къдрокоското повдигна веждата си арогантно.
- Не знам.. - Зайн започна да се чувства зле, заради това, което вероятно щеше да направи.

Зейн мислеше Теса за красива и сивите й очи му изглеждаха толкова чисти и сладки.

- Хайде, не бъди страхливец. Няма да бъде толкова трудно. Ще играем още една игра на истина или предизвикателство и всичко ще се изясни. - обясни Хари.

Той очевидно можеше да се добере до Теса преди Зейн, но просто искаше да се докаже.

- Това е глупаво. Кой го интересува кой може да отнеме девствеността на някакво си момиче? - изпуфтя Моли.
- Ако си толкова убеден, че ще успееш, ти давам седмица. - каза Джейс.
- Седмица. Пич, тя е такава кучка и още от сега не се понасяме. Ще ми трябва повече от седмица. - запротестира Хари.
- Колко? Две седмици? Виж, ако се справиш за месец ти давам 500. - каза Зейн.
- Петстотин долара? - Моли беше ядосана, защото вниманието на всички не бе насочено към нея.
- И аз ще добавя 300. Осемстотин долара. Мислиш ли, че ще се справиш? - попита Джейс.
- Разбира се, че ще го направя. Просто се надявам накрая да не психяса. - засмя се Хари.
- Съмнявам се. - пошегува се Найл и къдрокоското се съгласи.
- Не би ти се вързала. Поне не изглежда толкова глупава. - каза Зейн.
- Да, затова ще искаме доказателство, когато го направите. - засмя се Джейс силно.
- Никога не съм чукал девствено момиче досега. Това ще бъде забавно. - усмихна се Хари и се заигра с пиърсинга на устната си.

*Край на ретроспекцията*

- Отне му повече от месец. - подсмъркнах, когато Зейн завърши разказа си.
- Знам, но той се връщаше при нас да иска още време и казваше, че ще го направи за по - малко пари. Странно е. Мислехме, че е обсебен от победата, само за да се докаже. Когато Стеф разбра за това искаше той да ти каже, но той не го направи. Помниш ли деня, в който те поканих на среща да гледаме филм, той откачи. Когато те върнах в стаята ти той беше бесен и ми каза да стоя далеч от теб, но аз просто му се изсмях в лицето, защото мислех, че беше пиян. - Зейн спря да говори за секунда и очите му сканираха лицето ми.
- Той.. каза ли ви за реката? И.. всички други неща? - задържах дъха си, докато питах.

Съжалението в очите му ми отговори.

- О боже. - покрих лицето си с ръце.
- Той ни казваше всичко.. имам предвид всичко. - каза Зейн тихо.

Загледах се през прозореца, давайки възможност на предателството на Хари да ме пречупи.

- Къде е новото ти общежитие? - попита Зейн и аз забелязахме, че бяхме близо до кампуса.
- Аз не живея в общежитие, Хари и аз... - едва можех да завърша изречението си - Той ме убеди да се преместя да живея с него, едва преди седмица.
- Не.. - въздиша Зейн.
- Да.. така е. Хари е просто... зъл. - заекнах.
- Не знаех, че ще се стигне до тук. Мислех, че след като видим... знаеш, доказателството... той ще се върне към нормалния си живот и отново ще прекарва всяка нощ с различно момиче. Но той просто изчезна. Преди няколко нощи дойде на доковете, за да говори с мен и Джейс, за да ни убеди да не ти казваме. Предложи на Джейс много пари, само да си държи устата затворена.
- Пари? - казах.

Хари не може да падне по - ниско.

- Да, но Джейс се засмя и просто му каза, че ще си мълчи.
- А ти не? - попитах го, припомняйки си кървавите ръце на Хари и лицето на Зейн.
- Не точно... Казах му, че ако той не ти каже скоро, аз ще го направя. Но той очевидно не хареса идеята. - каза той - Но ако ще те накара да се почувстваш по - добре, мисля, че му пука за теб.
- Не му пука. Но дори и да е така, вече няма значение. - казах и облегнах главата си на прозореца.

Всяка целувка и докосване са били споделяни с приятелите на Хари. Всеки един момент. Повечето ни интимни моменти.

- Искаш ли да отидем в моя апартамент? Не искам да прозвуча странно, просто можеш да останеш да спиш на дивана и да решиш какво да правиш. - предложи Зейн.
- Не, благодаря ти. Може ли просто да ме закараш до колата ми? - молех се да не виждам никъде Хари.

Зейн кимна. Аз се замислих какво щеше да се случи, ако не бях отказала на Зейн след лагерния огън? Нямаше да съм направила толкова много грешки.

- Мислиш ли, че той все още е тук? - попитах Зейн, когато приближихме.
- Не знам. Но съм сигурен, че ако ме види ще ме убие. - той повдигна рамене.
- Извинявам се, че застанах между вас.. но вие сами си го докарахте на главите. - казах честно.

Съжалявам, че Зейн се е забъркал в това. Той наистина има много по - добри намерения от Хари за каквото и да е, но сега умът ми не функционираше правилно.

- Знам. - каза той и паркира колата.

Колите на всички бяха паркирани тук, освен тази на Хари.

- Ако не искаш да си сама или се нуждаеш от нещо ми звънни. - каза Зейн и аз кимнах, преди да изляза от колата му и да вляза в моята.

Затоплих колата си. Точно когато си помислих, че съм изплакала всяка възможна сълза, те започнаха отново да се стичат по бузите ми. Нямах къде да отида. Исках да се обадя на майка си и да се прибера у дома. Но знаех как ще свърши това, затова предпочитам да спя в колата си. Не носех нищо със себе си, защото очаквах да се прибера в онзи апартамент, след като се срещна със Стеф. Дори очаквах да се скарам с Хари, заради нещото, което щях да разберя от нея, но не очаквах да е нещо толкова лошо. Нямах приятели тук. Само тези на Хари. Прекарах толкова време... всъщност загубих времето си с Хари. Лиам бе единствения ми приятел, но той живее в къщата на бащата на Хари.

- Зейн! - извиках, преди той да запали колата си.

Трябва да се обадя на Лиам. Чувствам се като глупачка. Голяма глупачка. Аз преглътнах нервно, когато започна да вали по силно сняг. Обадих се на Лиам и мислех да го помоля да остана само една вечер при него. Той отговори на второто позвъняване и ми каза, че мога да отида да пренощувам при него. Все още не му бях казала причината да искам да се видим.

- Боже, вали толкова силно. - каза Лиам, когато ме покани да вляза в къщата. - Къде ти е якето? - скара ми се той игриво и аз влязох в коридора - Какво се случи? Какво направи той?

Лиам веднага знаеше, че Хари е направил нещо. Защо за всички беше толкова очевидно, но не и за мен? Очите ми сканираха хола, подсигурявайки се, че Кен и Карън не са при нас.

- Толкова ли е очевидно? - потърках очи.
- Не. - излъга Лиам.

Знаех, че той никога не би се изсмял в лицето ми и не би ми казал "Нали ти казах!". Лиам просто ми се усмихна окуражително. Той ме прегърна силно и аз избърсах сълзите си. Вече дори нямах сили да плача. Лиам ми донесе чаша вода и ми каза да се кача в "моята стая", а аз му се усмихнах. Стаята на Хари ме влечеше, но и правеше болката в мен още по - силна, затова се отправих към стаята точно срещу неговата. Споменът, когато бягах по коридора, за да стигна до Хари, защото той викаше в съня си, ме изгаряше отвътре. Лиам дойде в стаята ми след няколко минути и седна на леглото.

- Искаш ли да поговорим за това? - попита ме мило.

Кимнах. Нищо, че щеше да ме заболи повече, когато го повторя, но се почувствах по - добре, когато го споделих с Лиам. Хубаво беше да знам, че поне един човек не е знаел какво се случва. Като мен.

- Не мога да повярвам! Какво не му е наред? Почти си бях помислил, че... ще стане човек от него и той.. направи това! - когато Лиам завърши изречението си, той изви глава настрани.

Чувах това, което чуваше и той. Ехото на нечии стъпки отекваше в коридора. Не просто стъпки. Тежки и бързи стъпки.

- Той е тук. - двамата казахме едновременно и имах чувството, че искам да се скрия в гардероба.
- Искаш ли да го видиш? - попита ме Лиам, но аз поклатих глава уплашено.
- Теса! - гласът на Хари прозвуча и тръпки ме побиха.

След секунди вратата се отвори и аз станах от леглото. Не съм сигурна какво правех, но трябваше да създам колкото се може повече разстояние между мен и Хари.

- Теса, боже. Добре, че си тук. - Хари въздиша и прокара пръсти през косата си.

Обичам го толкова много, че го мразя. Сърцето ме болеше, когато го гледах, затова се фокусирах върху стената.

- Теса, бебе, трябва да ме изслушаш. Моля те, просто...

Аз мълчаливо се приближих към Хари и видях как надеждата в очите му нараства, но когато го подминах, тя изчезна. Хубаво.

- Говори с мен. - помоли ме той, но аз поклатих глава.
- Не, никога повече няма да ти проговоря. - изкрещях.
- Не го мислиш наистина.
- Да, мисля го, Хари. - казах сериозно - Не ме докосвай! - разкрещях се, когато Хари хвана ръката ми.
- Трябва да си вървиш. - Лиам застана между нас и Хари стегна ченето си.
- Лиам, разкарай се от пътя ми. - предупреди го Хари.

Но Лиам не помръдна, а очите на Хари се местеха ту към мен, ту към Лиам. Знаех, че в момента премисля вариантите в главата си, независимо дали си заслужава да удари Лиам пред мен. Изглежда се отказа от това и пое въздух дълбоко.

- Моля те.. просто ни дай минута. - каза Хари, опитвайки се да се успокои.

Лиам погледна към мен и аз тихо го молех да не позволява това да се случи.

- Тя не иска да говори с теб. - каза Лиам.
- Не смей да ми казваш какво иска тя по дяволите! - изкрещя Хари и удари стената, правейки дупка в нея.

Аз подскочих от страх и започнах да плача. Не сега, не сега! Отново опитах да удържа емоциите си.

- Върви си Хари. - каза Лиам и на вратата се появиха Кен и Карън.

О, не. Не трябваше да идвам тук.

- Какво по дяволите става тук? - попита Кен.

Никой не каза нищо и Кен повтори въпроса си.

- Аз искам да разговарям с Теса, но Лиам започна да се меси там, където не му е работата! - Хари крещеше.

Кен погледна към Лиам, после към мен.

- Какво направи Хари? - гласът на Кен се промени от разтревожен към... ядосан?

Изненадах се и сложих ръка пред устата.

- Нищо! По дяволите! - Хари размаха ръце във въздуха.
- Хари винаги прави неща, който не е редно и сега Теса няма къде да отиде. - намеси се Лиам.

Исках да кажа нещо, но нямах ни най-малка представа какво да кажа.

- Тя има къде да отиде, тя може да дойде вкъщи. Заедно с мен, при мен. - каза Хари.
- Хари през цялото време е играел някакви игри с Теса и й е говорел куп лъжи. - защити ме Лиам и аз изпищях.

Не съм сигурна, че Кен и Карън искат да разберат за това, защото само до преди една нощ аз и Хари изглеждахме добре.

- Искаш ли да си тръгнеш с него? - попита ме Кен, а аз разтърсих глава.
- Няма да си тръгна без теб. - каза Хари и се доближи, но аз отстъпих.
- Смятам, че трябва да си тръгнеш Хари. - изненада ме Кен.
- Моля? - попита почервенелия Хари, разбираше се, че е ядосан - Късметлия си, че си направих труда да дойда до къщата ти, а ти ме изритваш? - изплю Хари.
- Бях много щастлив за развитието на нашата връзка, но Хари трябва да си вървиш. Каквото и да си направил за нея, най - доброто за сега е да си тръгнеш. - каза Кен на Хари.

Не знам дали това е шок от думите на Кен или просто е разбрал, че всичко е приключило, но Хари напусна стаята и ме погледна за последно преди да излезе.

- Съжалявам, не трябваше да идвам. Не знаех, че ще стане така. - извиних се на Кен, когато чух, че вратата се затвори.
- Не, остани колкото искаш. Винаги си добре дошла. - каза Кен.
- Не исках да застана между вас. - чувствах се зле, че заради мен Кен изрита сина си.
- Теса, обичам Хари, но и двамата знаем, че без теб, нямашеда има нищо между нас. - Кен каза.