After 2 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 109

   - Харесва ми как ти стои тази рокля. - каза Кимбърли, когато потегляхме.
- Благодаря. За пръв път я обличам. - казах й я тя се усмихна.
- Какво се случи с колата ти? - попита ме.

Тревър и Крисчън разговаряха за цената на квадратен метър на новата сграда в Сиатъл.

- Не знам. Вчера сутринта не искаше да запали, затова се обадих на някой да я поправи, но Хари вече се беше погрижил. - обясних и тя се усмихна самодоволно.
- Упорит е, нали? - каза Ким.
- Предполагам. Просто искам малко време да преосмисля всичко. - въздишах.
- Да преосмислиш какво? - попита ме.

Забравих, че тя не знаеше за баса. Знае само, че сме скъсали.

- Не знам, просто за всичко. Много неща се случват наведнъж и нямам къде да живея. Хари не се държи както трябва. Мисли си, че може да ме разиграва и че едно съжалявам ще бъде достатъчно. Това вече няма да проработи. - изпуфтях.
- Радвам се, че държиш на своето. - каза тя.

А аз се радвам, че Ким не ме разпитва за детайлите.

- Благодаря ти. Аз също. Горда съм от себе си. Въпреки че не знам дали наистина ме обича или не. Знам, че го е грижа за мен, но не мога да бъда сигурна, че няма да ме нарани.

Това е нещото, което Хари прави. Наранява хората.

- Тази вечер ще трябва да излезем да се позабавляваме след конференцията, защото тези двамата тук утре ще се на среща. През това време ние ще отидем на пазар, а вечерта отново навън. Какво мислиш? - попита ме Ким.
- Да излезем къде? Аз съм само на 18. - засмях се.
- Това няма значение. Крисчън познава много хора в Сиатъл. Ако си с него, можеш да влезеш навсякъде. - каза тя.

Обичах да виждам как очите й греят, когато говори за Крисчън, дори и той да е до нея в момента.

- Добре. - съгласих се.

Никога преди не съм излизала. Ходих на няколко партита в онази къща, но никога не съм ходила на клуб или където и да е.

- Ще е забавно, не се тревожи. - каза ми Ким - И по - добре да облечеш тази рокля. - добави и се засмя.

Останалата част от пътуване бе прекарано в разговори за бизнес и Тревор накрая заспа, облегнат на прозореца. Той изглеждаше толкова млад, докато спи.


Гледна точка на Хари.

"Ще бъдеш сам до края на живота си и те съжалявам. Аз ще продължа напред, ще намеря мъж, който ще се държи с мен така, както ти не и ще се оженим и ще имаме деца. Ще бъда щастлива!"

Думите й се повтаряха в ума ми и знаех, че е права, но не исках да е. Никога досега не съм се тревожел как ще живея, ако съм сам. Но сега знам какво изпускам.

- Идваш ли? - гласът на Джейс ме изкара от мислите ми.
- Ъх, какво? - попитах.

Почти бях забравил, че карам.

- Ще дойдеш ли до апартамента на Зейн? - повтори той.
- Не знам.. - простенах.
- Защо не? Трябва да спреш с тези глупости. Като парцал си и се държиш като шибано бебе. - каза Джейс и аз го изгледах гневно.

Ако миналата вечер бях спал, сега със сигурност щях да му забия един юмрук в лицето.

- Не съм. - защитих се.
- Да, си. Трябва тази вечер да се отпуснеш и да купонясваш. Сигурен съм, че ще има лесни момичета там.
- Не искам.

Не искам никоя друга, освен нея.

- О хайде де. Карай към Зейн. Ако няма да се надрусаш поне пийни няколко чаши. - каза Джейс.
- Никога ли не си искал да направиш нещо повече от това? - попитах, а той ме погледна объркано.
- Какво?
- Знаеш, не ти ли омръзва само да се напиваш по партита и да се зарибяваш с различни момичета през цялото време?
- Уоу, уоу.. това е по - лошо отколкото си мислех. Влошаваш се.
- Добре съм си. Просто казвам. Всеки път едно и също омръзва.

Джейс не знае колко е хубаво да разсмива Теса, докато лежи с нея в леглото. Или да я слуша как коментира любимите си романи. Това е много по - хубаво от което и да е парти.

- Тя не ти влияе добре. - засмя се Джейс.
- Не е вярно. излъгах.
- Разбира се.. - той хвърли цигарата си през прозореца - Сега не е обвързана, нали? - попита ме и аз затегнах хватката си около волана - Шегувам се. Исках да видя как се ядосваш. - засмя се силно.
- Върви по дяволите. - изръмжах и паркирах пред апартамента на Зейн.

Гледна точка на Теса.

- Стаята ти е по - надолу по коридора. - каза ми Кимбърли, когато пристигнахме в хотела.

Четирите сезона в Сиатъл е най - хубавият хотел, който някога съм виждала. Кимбърли буквално ме завлече, за да разгледаме лобито.

- Това е стаята ти. После ще се разберем какво ще правим, но мисля, че трябва да се преоблечеш. Тази рокля трябва да я облечеш довечера. - намигна ми тя и ме остави в стаята ми.

Разликата между хотела, в който отседнах миналата нощ и този е огромна. Мисля, че една от картините в лобите струва повече отколкото целия хотел във Вашингтон. Гледката през прозореца ми е невероятна, толкова е красиво. Можех да си се представя да живея тук. В някой много висок блок и да работя във Ванс. Това ще е страхотно. Иска ми се да не си тръгвам от тук.

Облякох си черна пола и лилава риза, а след това закачих дрехите си. Вълнувах се за конференцията тази вечер, както и за утре, но бях нервна за вечерта ни навън. Знам, че трябва да се забавлявам, но се чувствах някак празна, заради щетите, нанесени от Хари. Когато стана 5 часа, аз отидох до стаята на Крисчън и Ким. Знам, че трябва да сме долу в голямата зала за банкета в 6.

- Тази стая е... уау. - казах, докато вървях след Ким.

Стаята им беше цял апартамент.

- Поръчахме храна преди да слезем долу. Трябва да дойде след минути. - каза тя.

Не бях осъзнала колко съм гладна, докато тя не спомена храна. Цял ден не бях яла нищо.

- Готова ли си да се отегчиш до смърт. - попита ме Тревър.
- Няма да е толкова скучно. - усмихнах се, а той се засмя - Може да не искам да си тръгна от това място. - добавих.
- Аз също. - каза той.
- И аз. - каза Ким, но Крисчън поклати глава.
- Това може да се уреди, любов. - каза той и постави ръката си на гърба й.
- Може да се преместим тук, след като отворим новия офис. - пошегува се Ким, или поне така си мисля.
- Смит ще хареса Сиатъл. - каза Крисчън.
- Смит? - попитах, но си спомних, че Крисчън има Син.
- Синът ми. Знам, че е странно име. - засмя се той.
- Хубаво е. - усмихнах се.

Тревър също се усмихваше, заради малките им жестове. Ким има мъж в живота си, на който му пука за нея и би дал всичко, за да я направи щастлива. Такава е късметлийка.

Когато слязохме долу, аз се чувствах като в рая. Всички хора наоколо обожаваха книгите. Запознах се с много интересни хора и си водех дори записки.

- Мрежи, мрежи, мрежи. Всичко е една голяма мрежа. - каза ми Крисчън, като ме представяше на всеки един човек в залата.

Най - хубавата част от това беше, че той не ме представяше като стажант и всички се държаха с мен като с възрастен човек.


Гледна точка на Хари

- Я виж ти кой реши да се появи. - Моли извъртя очи, когато аз и Джейс влязохме в апартамента на Зейн.
- Вече си пияна? - попитах я.
- Е и? Мина пет часа. - каза тя и аз поклатих глава - Пий един шот с мен. - предложи тя.
- Хубаво, само един. - простенах и тя напълни чашките.

Десет минути по - късно усетих как преглеждам галерията на телефона си. Иска ми се да се бяхме снимали по често. Знам, че изперквам напълно и най - шибаната част е, че не ми пука колко луд трябва да бъда, само за да бъда близо до нея отново.

"Ще бъда щастлива" - каза тя.

Знам, че не я правех щастлива, но можех. Знам, че не е хубаво да я притеснявам, но откарах колата й на поправка, защото не исках тя да се тревожи за това. Радвам се, че го направих, защото иначе нямаше да знам, че отива в Сиатъл. Но защо тя не ми е казала? Онази отрепка Тревър е с нея, вместо мен. Знам, че той я харесва и виждам, че тя малко по малко се сближава с него. Той е точно това, от което тя се нуждае. Двамата си приличат. Той може да я направи щастлива. Мисълта ме ядосва и ме кара при първа възможност да забия главата му в някоя стена. Но може би трябва да я оставя намира и да й дам шанс да е щастлива. Вчера ми каза, че не може да ми прости.

- Моли! - извиках аз от дивана.
- Какво?
- Дай ми още един шот. - казах и тя се усмихна.