Chapter 118

758 9 0
                                    

  - Мамо, дай й малко пространство. Срамежлива е. - Хари излъга майка си, докато тя ме прегръщаше за четвърти път.
- Добре, съжалявам. Просто съм толкова щастлива, защото те срещнах най - накрая. Хари ми е разказвал толкова много за теб. - каза майка му бързо.

Усещах как бузите ми се зачервяваха, когато тя отстъпи назад. Бях изненадана, че тя изобщо знае, че съществувам. Мислех, че Хари ще ме пази в тайна, както обикновено.

- Всичко е наред. - казах едва.
- Може ли... ъм.. да поговоря с теб в спалнята? - заекна Хари.

Кимнах и се усмихнах на майка му леко, преди да го последвам към спалнята.

- Какво по дяволите? - казах тихо, когато затворих вратата.
- Знам... съжалявам. Не можах да й кажа какво се случи. Не мога да й кажа какво направих. - каза Хари и седна на леглото - Ти ще... знаеш, ще останеш ли тук? - можех да усетя надеждата в гласа му.
- Не..
- О.

Въздишах и прокарах пръсти през косата си. Навик, който съм прихванала от него.

- И сега какво се предполага, че трябва да направя? - попитах го.
- Не знам... Не те карам да правиш нищо, което не искаш. Просто ми трябва малко време, за да й кажа. - каза и въздиша - Не знаех, че ще си тук. - буквално можех да видя болката в очите му.
- Аз също не знаех, че ти ще си тук. Мислех, че ще отидеш в Лондон.
- Промених решението си. Не исках да ходя без... - Хари млъкна.
- Има ли някаква причина, за да не й кажеш, че вече сме заедно? - попитах го.

Не знам дали исках да чуя отговора му.

- Майка ми беше толкова щастлива, че имам приятелка и не исках да развалям щастието й.

Спомних си, когато Кен ми каза, че никога не е мислел, че Хари ще бъде обвързан и е бил прав. Но аз също не искам да провалям времето на Хари и майка му тук, затова ще направя всичко възможно да е щастлива. Правя го за майка му, а не за него.

- Добре. Можеш да й кажеш, когато си готов. Не й казвай за баса. - казах му.

Майка му ще бъде разстроена, ако разбере как синът й е съсипал първата си и единствена връзка.

- Наистина ли? Нямаш нищо против да се преструваш, че сме двойка? - Хари звучеше по - изненадан, отколкото трябваше.

Кимнах.

- Благодаря ти. Мислех, че ще ми се разкрещиш или ще ме накараш да й кажа всичко в първия момент, в който ме видя. - той издиша бавно.
- Ще изпера дрехите си и ще си вървя. Мислех, че след като няма да те има ще е по - добре да остана тук, отколкото на хотел. - повдигнах рамене.
- Нямаш къде да отидеш, нали? - попита ме.
- Мога да отида при майка си, ако пожелая. Но наистина не искам да ходя там. - признах - Но хотелът не е толкова зле. Просто малко скъп.

Това беше най - цивилизованият разговор, който с Хари сме водили.

- Знам, че няма да се съгласиш да останеш тук, но мога да ти дам пари? - предложи той и зачака нервно реакцията ми.
- Не ми трябват парите ти.
- Знам, просто исках да предложа. - Хари се загледа в пода.
- По - добре да се върнем при майка ти. - казах и отворих вратата.
- Аз ще дойда след малко. - каза той с мек глас.

Не исках да ходя сама при майка му, но не можех да стоя много дълго в малката стая с него. Поех си въздух дълбоко и излязох от спалнята.

- Не ми е сърдит нали? Не исках да те притесня. - каза майка му със сладък глас.

Гласът и контрастираше от този на сина й.

- О, не. Разбира се, че не. Просто разговаряхме за някои неща, които се случиха тази седмица. - излъгах.

Винаги съм била ужасен лъжец.

- Добре, защото знам колко бързо може да променя настроенията си. - усмихна се тя и аз направих същото.

Опитах да успокоя нервите си. Отидох в кухнята и си сипах чаша вода. Майка му отново заговори, докато пиех.

- Все още не мога да повярвам колко си красива. Хари ми каза, че си най - красивото момиче, което някога е виждал, а аз мислех, че преувеличава. - каза тя и аз изплюх водата в чашата си.

Хари е казал това? Исках да я попитам дали това е истина, но продължих да пия вода.

- Честно казано мислех, че ще си покрита с татуировки и ще имаш зелена коса или нещо такова. - засмя се майка му и аз я последвах.
- Определено нямам татуировки или пък зелена коса. - засмях се и почувствах как се отпускам.
- Ти си с Английски основен в университета като Хари, нали? - попита ме.
- Да, госпожо.
- Госпожо? Наричай ме Ан.
- Всъщност съм стажантка в издателство Ванс и точно сега не влизам в часовете.
- Ванс? Крисчън Ванс? - попита ме.

Кимнах.

- О, не съм виждала Крисчън поне от десет години. Той и бащата на Хари бяха много близки. Хари и аз живяхме с него за година, след като Кен... няма значение. Хари ще ми е сърдит, че разказвам такива неща. - засмя се тя, очевидно уплашена, че е разкрила нещо, което не знам.

Не знаех, че Хари и майка му са живяли с г-н Ванс, но знаех, че баща му и Крисчън са били много близки.

- Знам за Кен. - казах, опитвайки да премахна дискомфорта й.
- Така ли?
- Да, Хари ми е разказвал... - спрях да говоря, когато Хари влезе в кухнята.
- Хари ти е казал какво? - той повдигна вежда към мен.
- Нищо, сине. Просто момичешки разговор. - каза майка му и го прегърна.

Хари се отдръпна от майка си леко. Тя се намръщи, но аз мисля, че е нормално за Хари да не желае да го прегръщат.

- Е, какво можем да правим тик? - попита майка му.
- Няма много неща за правене, особено когато навън е такъв студ. - отговори Хари.

Напрежението между нас беше голямо и се чудех дали майка му може да го усети също. Сушилнята за дрехи изпищя и аз излязох от стаята, за да прибера дрехите си и да се махна по - бързо от тук. Изкарах ги от сушилнята и седнах на пода, за да ги сгъна. Майка му беше толкова мила и ми се иска да се бях запознала с нея в други обстоятелства.

- Тес? - гласът на Хари ме стресна.
- Да? - погледнах нагоре към него.
- Аз... просто проверявах дали си добре. - каза той и се обърна, излизайки от стаята.

Вече не съм му ядосана. Бях му бясна прекалено дълго време. Единственото нещо, което чувствах беше самота и бях нещастна. Когато сгънах дрехите си се върнах в спалнята, за да опаковам багажа си отново. Иска ми се да не си бях закачала дрехите в гардероба или да слагам храна с хладилника.

- Искаш ли помощ, мила? - Ан ме попита.
- Ъм.. аз просто приготвях багажа си, за да отида при майка му за седмица. - казах, но може би щях да отида на хотел.
- Тръгваш днес? Сега? - тя се намръщи.
- Да... казах й, че ще си дойда вкъщи за Коледа. - точно сега исках Хари да влезе в стаята и да ме отърве от този разговор.
- О, надявах се, че ще останеш поне още една вечер. Кой знае кога отново ще се видим, а и искам да опозная момичето, в което синът ми е влюбен.

Не исках да премислям и да остана, но просто кимнах и се усмихнах.

- Наистина ли? Ще останеш? Само една нощ и след това можеш да отидеш при майка си. Така или иначе не искаш да караш по замръзналите улици. - каза Ан и отново ме прегърна.

Предполагам, че е права. Не бих искала да отида при майка си или пък да карам два часа в този студ. Поне Ан е тук и ще ме държи на разстояние от Хари. Не можем да се скараме, ако тя е тук. Е, поне аз няма да предизвиквам спорове. Да остана за една нощ може би е най - лошата идея, но не мога да откажа на Ан, точно както не мога да отказвам на сина й.

- Ще се изкъпя, защото пътувах дълго. Ще се видим после. - усмихна се тя и излезе от стаята.

Отпуснах се на леглото и затворих очи. Тези 24 часа ще бъдат най неловките и болезнени часове в целия ми живот. Без значение какво правя изглежда, че винаги се връщам при него.

След няколко минути отворих очите си и видях Хари да стои до гардероба с гръб към мен. Какво прави?

- Съжалявам, не исках да те събудя. - каза той, когато се обърна.
- Не бях заспала. - казах и седнах на края на леглото.

Хари е толкова странен в момента. Извинява се за всяко свое действие и дума.

- Виждам, че си почистила апартамента. - каза той мило.
- Да.. не се сдържах. - усмихнах се, както и той - Може да съм казала на майка ти, че ще остана още една вечер тук, но ако е проблем ще си тръгна. Тя е толкова мила и не можах да й откажа, но ако ти не искаш...
- Теса, всичко е наред. Аз искам да останеш. - гласът на Хари трепереше.


Не знаех какво да кажа. Не разбирах обрата на нещата. Намирам се в нашия апартамент, заедно с майката на Хари, която вярва, че аз и той още сме заедно и аз и Хари се разбираме перфектно в момента. Толкова е странно.

- Как беше рождения ти ден вчера? - попита ме.
- О, да. Лиам дойде в хотела ми. - казах му.
- О..

Исках да му благодаря за подаръка, но толкова много неща се въртяха в главата ми.

- Не знам как трябва да се държа. - каза Хари, когато вратата на банята се отвори.
- Аз също. - въздишах и двамата отидохме при майка му в хола.  

After 2 (Bulgarian Translation) - Harry StylesWhere stories live. Discover now