After 2 (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 117

  Събудих се в 2 часа след обяд. Не помнех последния път, в който бях спала толкова дълго. Миналата нощ бях чела до късно разни книги чрез подаръка на Хари. Смислен е и е най - хубавият подарък, който съм получавала. Взех телефона от нощното си шкафче и видях двете пропуснати обаждания от майка ми и едно от Лиам. Видях няколко "Честит рожден ден!" съобщения. Включително и от Ноа. Никога не съм била по празнуването на рождените си дни, но не мога да стоя сама точно сега. В, няма да съм сама. Катрин Ърншау и Елизабет Бенет са много по - добра компания от майка ми.

Поръчах и много китайска храна и прекарах деня си облечена с пижама. Майка ми беше раздразнена, защото съм "болна". Знаех, че не ми вярва, но честно не ми пукаше. Рожденият ден си е мой, затова мога да правя каквото си реша. Избирам да лежа в леглото си цял ден и да ровя из електронната си книга.

Пръстите ми няколко пъти се опитаха да наберат номера на Хари, но аз ги спрях. Независимо колко хубав бе подаръкът му, той преспа с Моли. Тъкмо, когато си помисля, че не може да ме нарани по - лошо, той го прави. Започнах да мисля за вечерята си с Тревър в Събота. Той е толкова мил и чаровен. Не ме лъже и ми прави комплименти. Не ми крещи и не ме дразни. Никога не съм се чудела какво си мисли или какво чувства. Той е толкова умен. Той е перфектен, ако го сравня с Хари. Но проблема е, че не трябва да го сравнявам с Хари. Тревър е малко отегчителен и не четем една и съща литература, но и също нямаме ужасното минало, което аз и Хари споделяме.

Най - ужасното нещо за любовта ми към Хари е, че всъщност обичам характера му, гнева му и всичко. Той е забавен, остроумен и сладък, когато поиска да бъде. Този подарък побъркваше ума ми. Трябва да си спомня какво ми стори Хари. Всички лъжи, всички тайни и най - вече спането с Моли.

Писах съобщение на Лиам, като му благодарих за пожеланието и той след секунди ми отговори, питайки ме за адреса на хотела, в който съм отседнала. Исках да му кажа, че няма нужда да идва до тук, но и не исках да прекарам останалата част от деня си сама. Докато го чаках само си облякох сутиен без да преобличам пижамата.

След час той почука на вратата и аз я отворих с усмивка. Толкова е хубаво да го видя. Дълго време мина. Неговата позната топла усмивка ме накара да се усмихна и Лиам ме придърпа за прегръдка.

- Честит рожден де, Теса. - каза той срещу косата ми.
- Благодаря ти. - казах и го гушнах силно.
- Чувстваш ли се по - стара? - попита ме и седна на стола.
- Не, всъщност да. Чувствам се сякаш съм остаряла с 10 години през последните седмици. - казах.

Лиам се усмихна слабо, но не каза нищо.

- Поръчах си много китайска храна. Искаш ли? - предложих и му подадох бялата купа и пластмасовата вилица с храна.
- Благодаря. Значи това правеше цял ден? - пошегува се.
- Дам. Точно така. - засмях се и кръстосах краката си на леглото, вземайки електронната книга.
- Това електронна книга ли е? Мислех, че ги мразиш? - Лиам ме попита.
- Така е, но сега ги обожавам. Така хиляди книги са в ръцете ми! Какво по хубаво? - усмихнах се.
- Е, нищо не е по хубаво от това да си купиш подарък за рождения ден. - каза той с пълна уста.
- Всъщност Хари ми го подари. Оставил го е в колата ми, когато я е върнал от ремонта.
- О. Това е много хубаво от негова страна. - каза Лиам.
- Да, много. Дори е сложил всички тези романи тук вътре и... - спрях се.
- Какво имаш предвид? - попита ме.
- Това ме обърква дори повече. Прави тези невероятно мили неща понякога, но в същото време ме наранява по най - лошия начин.
- Той те обича. Любовта никога не е лесна. - усмихна се той.
- Хари не знае какво е любов. - въздишах.

Отново прегледах списъка с романи. Лесната любов не е нещо често срещано в тези романи. В никой от тези романи.

- Той дойде да говори с мен вчера. - каза Лиам и аз изтървах подаръка си на леглото.
- Какво?
- Да, знам. И аз се изненадах. Дойде, търсейки мен, баща си или дори майка ми. - каза той и аз поклатих глава.
- Защо?
- Искаше помощ.
- Помощ? За какво? Той добре ли е? - тревогата се надигна у мен.
- Да.. всъщност не. Искаше помощ за теб. Беше много объркан, Теса. Искам да кажа, че е избрал къщата на баща си пред което и да е друго място.
- Какво каза той? - не можех да си представя Хари да иска някакъв съвет от когото и да е.
- Каза, че те обича и ме помоли да те накарам да му дадеш друг шанс. Исках да знаеш това. Не искам да крия разни неща от теб. - каза Лиам.
- Аз... ами... Не знам какво да кажа. Не мога да повярвам, че е дошъл при теб. Изобщо при някой.
- Колкото и да не искам да го призная, той не е същия Хари Стайлс, с когото се запознах преди време. Той дори се пошегува да ме прегърне. - засмя се.
- Не ти вярвам! - засмях се.

Не знам как се чувствам, заради това. Хари да отиде в къщата на баща си, за да поиска съвет. Наистина не знаех.

- Вярваш ли, че той наистина ме обича? - попитах го.
- Да. Не знам дали трябва да му простиш, но съм сигурен, че те обича.
- Всичко това е, заради лъжите му и големите тайни, които криеше зад мен, докато всички са говорели зад гърба ми. Дори след като ми каза, че ме обича, той е продължавал да им казва всичко. Всичко това се случи едва преди седмица. И тогава, когато аз реша да продължа напред, той веднага преспа с Моли. - очите ми се насълзиха и аз взех бутилката с вода на нощното си шкафче, за да се разсея.
- Той не е спал с нея.
- Да, направил го е. Каза ми, че го е направил.
- Хари е казал това, само за да те нарани. Знам, че това не улеснява нещата, но вие двамата се като огън срещу огън.

Хари е добър, дори Лиам е повярвал на лъжите му. Но какво, ако той наистина не е спал с Моли? Ще мога ли да му простя? Мислех, че никога няма да му простя, но изглежда, че дори не мога да спра да мисля за него. Сякаш светът ми се подиграваше. Получих още една честитка и тя беше от Тревър. Благодарих му и върнах телефона си на мястото.

- Трябва ми още време. Не знам какво да мисля. - признах и Лиам кимна.
- Добре. А какво мислиш да правиш на Коледа? - попита ме и взе дистанционното.
- Това. - посочих леглото си и електронната си книга.
- Няма ли да се прибереш у дома?
- Това е по - хубав дом, отколкото този, в който живее майка ми. - казах и се опитах да не мисля колко жалка звуча.
- Не може да останеш на хотел сама на Коледа. Трябва да дойдеш у нас. Мисля, че майка ми ти е купила подаръци преди... знаеш.
- Преди животът ми да се разпадне напълно? - засмях се, а Лиам кимна - След като Хари заминава утре за Англия, аз мислех, че мога да остана в апартамента ни. Само, докато си намеря общежитие и се надявам това да се случи преди Хари да се върне. Но ако не успея да си намеря ще трябва да се върна към тази стая. - засмях се и се огледах наоколо.
- Да... добра идея. - каза Лиам, гледайки телевизора.
- Мислиш ли? Ами какво ще стане, ако срещна Хари или нещо такова?
- Той ще е в Лондон, нали? - той не сваляше очи от телевизора.
- Да. Прав си. Ще остана в апартамента ни. Все пак името ми го има в документите. - казах.

Лиам и аз говорихме за Даниел и тръгването й за Ню Йорк, докато гледахме телевизия. Той обмисляше да се премести да учи в Ню Йоркския университет, ако Даниел реши да остане там. Радвам се за него, но не искам да напуска Вашингтон. Не му казах това, разбира се. Лиам остана в стаята ми до девет и когато си тръгна, аз легнаха на леглото и четох от новата си електронна книга, докато не заспах.

На следващата сутрин се изкъпах и се приготвих да се върна в апартамента ни. Не можех да повярвам, че се връщам там, но нямах друг избор. Не исках да се възползвам от Лиам и да остана в къщата на баща му. Определено не исках да се връщам в дома на майка ми, а и ще свърша парите си, ако продължавам да стоя в тази стая. Чувствах се виновна, защото не се прибрах у дома, но не исках да слушам разни коментари относно мен и Хари. Все още може да отида при майка си за Коледа, но не и днес. Имам пет дни да реша.

Накъдрих си косата, сложих си малко грим и си облякох бяла блуза с дълъг ръкав и тъмни джинси. Исках да си остана цял ден с пижамата, но се налагаше да напазарувам. Бих яла всякаква храна, която Хари има в апартамента, но той ще разбере, че съм била там. Опаковах си някой неща в чантата и побързах да стигна до колата. Колата ми бе изчистена и кълна се, че усещам аромат на мента. Хари. Започна да вали, но аз стигнах до магазина. Взех си храна, колкото да изкарам до Коледа. Докато чаках на опашката си спомних за плановете на Хари за Коледа. Подаръка му за рожденя ми ден беше много трогателен. Дано този за Коледа, ако не ме е забравил, да е малък и не толкова скъп.

- Ще се преместиш ли? - чух глас на жена зад мен.

Когато погледнах към касиерката тя търпеливо ме чакаше да мина пред нея. Хората пре мен толкова бързо се изредиха.

- Съжалявам. - измърморих и поставих продуктите си пред касиерката.

Сърцето ми затуптя, когато паркирах пред апартамента. Ами ако все още е тук? Огледах се, но колата на Хари я нямаше. Сигурно се отишъл с нея до летището и я е оставил там. Или Моли го е закарала. Убедих се, че не е тук и взех покупките в ръце. Трябва да сляза поне на два пъти, за да си взема багажа. Снега беше натрупал доста. Скоро ще съм в апартамента на топло. Когато стигнах вратата, поех си въздух, отключих и влязох вътре. Обичам този апартамент, толкова е перфектен за нас... Или за него. Или за мен. Когато отворих хладилника той беше опразен, явно не е купувал нищо последните дни. Наредих купената от мен храна и го затворих. Не мога да спра да мисля за това, което Лиам ми каза. Странно е защото Хари не отива при никого за помощ, но сега се е допитал до Лиам и според него той все още ме обича, но по някакъв различен начин. Сигласна съм, че не обича, но това прави нещата още по - зле.

След като огледах апартамента отидох в спалнята, за да си оправя багажа. Закачих дрехите си на закачалка, за да не се намачкат. Отворих гардероба и той бе почти празен. Имаше в лявата страна няколко джинси и тениски на Хари. Закачих си нещата и забелязах, че в дъното на гардероба има черен смачкан костюм. Този, който Хари носеше на сватбата. Игнорирах го и продължих с подреждането. Направих си макарони и си пуснах телевизора. Не е толкова зле да живееш сам, всъщност е доста хубаво. Пуснах си стар епизод на 'Приятели', който го гледам сигурно за двадесети път. Изядох си всичко и изгасих лампата. Преди да се усетя вече оправях леглото си за спане. Днес е най - спокойният ден, който някога съм имала. Това беше така докато не чух отваряне на вратата. По дяволите. Той е тук, отново. Защо винаги се появява изневиделица! Спомням си, че беше дал резервен ключ на някой от приятелите си. Може би е Зейн с някое момиче? Все тая, предпочитам Хари. Някаква жена пристъпи до вратата и се огледа. Изглеждаше ми позната, бе много лъчезарна и красива.

- О, Хари апартамента е прекрасен. - каза тя с акцент по-плътен от на сина й.

Това не се случва. Ще изглеждам като пълен психопат с храната ми в хладилника, дрехите ми в гардероба и това, че се натресох така в апартамента. Паникьосах се още повече, когато тя ме забеляза.


-О боже мой! Ти трябва да си Теса! - жената ми се усмихна и тръгна към мен, когато Хари влезе в апартамента.

Той изтърва чантата й на земята. Ясно се личеше на лицето му, че е изненадан. Аз откъснах очи от него и погледнах към жената, която се приближаваше към мен с разтворени ръце.

- Бях разочарована, когато Хари каза, че ще си извън града за тази седмица. Явно се е преструвал, за да ме изненада! - усмихна се отново и уви ръце колко мен.

Какво?

- Толкова си сладка, погледни се! - каза ми и се прегърна отново.

Аз стоях мълчаливо и я прегърнах още веднъж. Хари бе хванат неподготвен и изглеждаше изплашен. Точно като мен.