Why? [Larry]

31.

Майната ѝ на Кара, майната им на всички. Тя луда ли е да ме кара да му признавам, като вижда, че той е щастлив с това момиче и ако аз се бях появил точно тогава, щеше да стана доста лошо.

Отказах се, няма да преследвам Хари, нямаше и да му казвам за Люк. А че го обичам, това се забравя и остава в миналото, щях го забравя все някога. Започвах да се чувствам като във филм, разбира се, то си беше цял филм, фантастичен филм.

Слязох от колата си и се запътих към вратата на къщата. Извадих ключа си и отключих, след което влязох и затворих вратата. Хвърлих го на масата и се качих в стаята ми. Извадих телефона от джоба си и го изключих, след което го оставих върху леглото си и застанах пред гардероба, изваждайки анцуг, боксерки и тениска. Свалих дрехите си и останах по боксерки. Взех кърпата, която бях оставил на леглото и влязох в банята. Махнах боксерките си и ги изритах настрани, оставяйки кърпата и застанах под душа, след което го пуснах. Затворих очи, топлата вода накара тялото ми да се отпусне бързо и за момент да забрави за цялото напрежение.

След около 30 минути, излязох и седнах на леглото в стаята си. Прокарах ръцете си през косата си и забих погледа си в земята.

Гледната точка на Лиам:

Оставих Люк да спи и се настаних на дивана в хола. Шибаната бавачка трябваше да дойде след малко, а аз да тръгвам към бара. Харесвах рождените дни, но не обичах да правя големи партита или да получавам подаръци. Затова само ще се напием. Казах на хората, които бях поканил, да не носят нищо, за мен беше важна емоцията и също така да си прекарам добре. След като момичето дойде, само я поздравих и излязох.

Гледната точка на Луи:

Имаше още около три часа, за да тръгна към мястото, където Лиам щеше да прави рождения си ден, изобщо не ми се стоеше вкъщи.

Мислите ми бяха отново при Хари. Не могех да не мисля за този човек, просто колкото и да исках, не се получаваше. Обичах го толкова много, от толкова време.. Трябваше да спра, но не можех и не исках. Не го бях опознал, но имах чувството, че не е човек. Най-важното не мисля, че е този, за който се представя. Въпреки, че го харесвах такъв, бих го заобичал какъвто и да е. Сигурен съм...убеден съм, че ще заобичам още повече това, което крие вътре в себе си, истинския Хари, който не позволява на хората да видят. Той заслужава да бъде щастлив, а аз нямах желанието или намерението да развалям неговото щастие. Просто ще оставя чувствата си, разбира се няма да спра да го обичам, това беше, е и ще бъде чист факт.