Why? [Larry]

10.

Шибаният звук на аларма ме събуди. Но не беше моята. Отворих очи веднага, след като усетих тялото на Хари да се размърдва.

Погледнах го. Защо трябваше да изглежда толкова очарователно? Косата му беше разрошена, едната му ръка беше увита около мен, лицето му беше намръщено..все още сънено. Приличаше на бебе. Беше прекалено сладък, за да спра да го гледам и да се усмихвам в същото време.

Разтърсих глава, когато чух многократното повтаряне на името ми.

-Луи. -каза за, поне 10-ти пореден път Хари, галейки бузата ми.

-Аа, да какво? -попитах и се огледах. Алармата му още звучеше, а той не си правеше труда да я изключи. Толкова ме разсейваше..

-Подай ми телефона. -каза, опитвайки се да се засмее, но не успя. Просто сложи лека усмивка. Бях я виждал твърде много пъти, за да не позная, че е фалшива.

-А, да. -казах, разочарован от усмивката му. Протегнах се и му го подадох, а той изключи алармата.

Отново легна до мен. Можех да стоя така цял ден, но той не. Изправи се и стана. Протегна се и взе боксерките си. Признавам си, че ми харесва гледката на голия Хари, но всеки ще се досети..

'Не се надявай, Луи. Няма да продължи дълго.' -казах си наум. Колкото и да исках, нямаше да мога да го гледам всяка сутрин толкова красив и невинен.

Облече тениската си, обу дънките си и оправи косата си, след което ме погледна.

-Ще тръгвам. -каза, намигна ми и излезе, без да изчака да чуе какво ще кажа.

Разбира се, че ще си тръгне. Трябваше му само секс, а след това се връщаше на обичайното 'Луи идиота'. Не беше добра идея да го пусна в стаята си, отново, когато знам какво ще направи.

Да. Наистина съм пълен идиот. Как можах да му повярвам?

Станах и разроших косата си. Застанах до гардероба и извадих чифт тесни черни дънки, сива тениска и боксерки. Хвърлих ги на леглото и прибрах тези от снощи.

Влязох в банята. Студените плочки под мен ме накараха да настръхна. Застанах под душа и завъртях кранчето. Водата мокреше напрегнатите мусколи на гърба ми. Бях твъде напрегнат от това, което се случваше между нас. Той самият ме напрягаше.

Мислите ми пак се свързваха с Хари, дори под душа..това ме напрягаше още и още. Бях влюбен, твъде влюбен. Знаех, че той няма да отвърне на чувствата ми. Това, че правеше секс с мъж не означаваше, че е би.

Спрях кранчето и увих черната кърпа около кръста си. Излязох от банята и седнах на леглото. Нахлузих боксерките и дънките, след което изсуших косата си и накрая обух тениската си.

Извадих учебниците си и написах домашните си. Погледнах към календара на Зейн, който беше сложен на шкафчето до леглото му.

Какво? Събота? Зейн щеше да се прибере днес и всичко трябваше да е добре подредено.

Станах от стола си, почистих и смених завивките. Шибаните лекции започваха след 20 минути.

Взех раницата си и тръгнах към кабинет 76. Литература. Защо забога се записах? Не я харесвам, просто обичах да пиша и да чета...не да разсъждавам проблеми по книги. Влязох, бях доста подранил и седнах на задния чин, защото исках да се видя с Лиам.
След около 10 минути започнаха да влизат студенти.

Приятеля ми се огледа и когато ме видя, седна на чина пред мен.

-Хейй, Луи. -каза той и се усмихна, когато се обърна с лице към мен.

-Хей, какво става? -казах и се усмихнах леко.

-Разбра ли какво е направил Стайлс?

-Какво е направил? -загриженоста ми към Хари е твъде голяма, за да кажа 'Не ме интересува'.

-Боядисал е колата на директора със спрей. -засмя се. -Толкова е луд! Бил е доста пиян..

-От къде знаеш, че е той? -но..той беше с мен..

-Така казват.

-Никой нищо не знае..

-Бил е с теб, нали?

-Да, Лиам. Беше с мен. -погледнах към ръцете си.

-Ами..всъщност ти нали беше на работа, сигурно си спал, когато го е правил. Камерите са го заснели към пет.

-Тогава беше с мен, не е той.

-Пак ли се чукахте, Луи?

-..Аз просто..май полудявам. Настръхвам, когато ме докосва. Започвам да дишам учестено, когато се доближи. Не спирам да мисля за него. Блокирам, когато е наблизо. -сложих ръцете си на лицето.

-Луи..не ме разбирай погрешно, но си влюбен. Иии..знаеш ли какво означава това?

-Какво? -погледнах го.

-Че си бисексуален, дори хомо. -гледаше ме.

-Лиам, това, че го харесвам, не означава, че съм такъв. -повдигнах рамене.

-Напротив.