Why? [Larry]

2.

Не е за вярване, че вече месец съм в Лондон, оценките ми стават по-добри и намерих много нови приятели. С Тейлър се събрахме преди две седмици, разбирахме се много добре. Със Зейн си станахме наистина много близки, както преди, но все още не бях срещнал Лиам. Не бях виждал Хари от около две седмици, последния път го видях как минава по коридора. Също не бях говорил с Дилън от 2-3 дни. Лошото беше, че всеки ден виждах Бетани, която постоянно унижаваше хората и се усмихваше подло. Мразех я. А и тя не ме харесваше особено много. Личеше, че присъствието ми я дразни. Както и нейното мен.

Събота сутрин. Най-после. Седмицата наистина беше натоварена и не можах да обърна много време на Тейлър. Но днес бях решил да прекарам целия си ден с нея, а утре да уча. Събудих се и оправих леглото си, след което Зейн се събуди.

-Добро утро, Луи. -прозя се и ме погледна.

-Добро и на теб. -извадих дрехите си от шкафа и ги хвърлих върху бялата завивка на леглото си.

-Успя ли да се наспиш? -изправи се. -Вчера не дойде на партито.

-Щях да се напия пак, както последните три седмици. -засмях се леко. -Искам днес да обърна внимание на Тейлър, а не да спя.

-О, ще ѝ хареса. -засмя се и стана. -Искаш ли нещо за закуска? -взе дрехите си от стола и се облече.

-Не, ще изляза с Тей. -отворих вратата на банята.

-Добре, аз излизам. -каза, обувайки се. -Чао! -взе ключовете си и излезе.

-Чао. -влязох и пуснах душа. Бях се замислил и силно чукане по вратата ме изкара от мислите ми.

-Кой е? -излязох от ваната и увих тялото си с хавлия.

-Аз съм, Хари. -гласът му, наистина беше тук..но защо.. Изпуснах шампоана от ръката си.

-Момент. -облякох се набързо и разроших косата си, затваряйки вратата на банята. Отворих и го погледнах.

-Явно си бил в банята, извинявай. Но трябва да ти кажа нещо важно. -гледаше ме притеснено.

-Влез. -направих му път, а той влезе. -Е, какво има? -погледнах го.

-Тейлър..

-Какво за нея? -повдигнах рамене.

-Бременна е..

Бременна ли? Как..защо? Не..не е възможно..голям идиот съм.. Изпитвах смесени чувства. Радост и още едно, не знам как да го нарека. Страх. Да това беше, страх. Как щях да кажа на родителите ми? А ако тя не се съгласи да го махне ще ме накарат да ѝ предложа брак.