Why? [Larry]

25.

Не.

Не, Луи. Ти не плачеш. Не си стария Луи, ти си друг човек.

Не си стария страхлив и чувствителен Луи, не си него. Не плачеш на всяка тъжна мисъл или на всяка тъжна песен. Не те е страх от хората и от това да си сам. Не завиваш тялото си с одеало, защото го мислиш за някаква защита вечер. Не стоиш постоянно в стаята си на тъмнина и слабата яркост на екрана на телефона ти да осветява стената около теб. Не си този слабак, за който всички те мислят, не си. Различен си, нов си.

Брадли замина, сам съм. Сам с мъничето със синьо-зелените очи. Успокоява ме, много. Когато го прегърна се чувствам в безопасност и забравям за всичките си проблеми. Той е всичко, което имам и си струва. Обичам го. Каквото и да става няма да го оставя, никога.

Реших да го разходя. Не исках да привличам много внимание, затова го увих в синьо одеало и взех чантата с нещата му. Отидох в парка и го изправих до гърдите гърдите си. Погалих леко гръбчето му, а той примигна. Това нещо ме прави толкова щастлив.

Само да можеше Хари да е тук и да го види. Да му се порадва и да усети спокойствието, което излъчва. Да види очите му, сладката му усмивка. Дребните му ръчички и крачета. Да го види как сладко спи. Как протяга ръцете си нагоре и разрошва няколкото кичура коса на главата му. Мамка му, трябва да му кажа. Но не мога, страх ме е как ще да реагира.

Когато Люк заспа, станах и тръгнах да се прибирам. Държах го изправен до гърдите си, завит целия в тънкото синьо одеало. Оглеждах се, за да проверя някой познат да не ме види.

Окей. Съдбата се шегуваше с мен. Хари и онова момичето, точно сега ли?

Направих се, че не ги виждам, въпреки че те гледаха право към мен. Криех и Люк, за да не видят и него. Минах по най-бързия начин и се прибрах. Оставих Люк да спи на леглото и отидох в хола. Трябва да си наваксам времето, през което не съм писал на Хари. Извадих дневника от шкафа и химикала от джоба си, след което ги хвърлих на масата. Седнах на дивана и започнах да пиша.

'Днес отново те видях, любов.

Дори отдалеч...видях те. Изглеждаше щастлив. Не знам как да го опиша.

Иска ми се да можех да видя красивите ти зелени очи от близо. Да докосна розовите ти устни със своите. Да хвана ръката ти и да преплета пръстите ни. Да мога да те прегърна, да усетя аромата ти отново. Да видя усмивката ти. Да усещам погледа ти по себе си. Да те гледам как сладко спиш. Да чувам смеха ти..твоят смях. Да усещам присъствието и топлината ти. Да се събуждам с целувката ти. Да знам, че имам подкрепата и разбирането ти. Да знам, че ми вярваш и имаш доверие. Да виждаш истинския мен. Да знам, че когато прегръщаш Люк чувстваш топлина и любов, дори от толкова малко бебе. Това, което и аз. Да те прегръщам и обичам винаги. Да бърша сълзите ти и да ти казвам, че всичко ще бъде наред, ако не се отказваш. Да ме правиш силен. Да знам, че си тук.

Хари обичам те.

Много те обичам, знай го.

Винаги. Винаги ще те обичам, където и да си или с която и да си. Не ми пука. Обичам те много.

Трябва да ти кажа всичко това очи в очи. Нямам смелост. Нямам. Страх ме е как ще реагираш. Аз съм шибан страхливец.

Идиот съм. Правя грешка като не ти казвам нищо.

Наистина много те обичам. Много, много, много.

Моля те дай ми шанс да те обичам и ти да знаеш това. Не си тръгвай завинаги от живота ми, Хари.

Моля те.

Обичам те, казвам го за не знам кой път. Ще го кажа още колкото пъти поискаш, дори ще го изкрещя.

Ти си моята мечта. Ти и само ти.

Не искам друг.

Уморен съм.

Мамка му, чувам гласа ти във всеки свой сън. Усещам присъствието ти.

Но нямам сила. Никаква.

Очите ми се затварят. Ще заспя. Не знам колко е часа и не ми пука. Искам да излея чувствата си.

Днес беше красив, много красив. Щеше да видиш сина си...

Но аз съм идиот и избягах като...не знам какво. Следващия път, обещавам ти. Или поне се надявам да има следващ път.

Хари усещам присъствието ти много близо.

Продължавам да го усещам.

Полудявам ли? Или е защото ми се спи?' -очите ми се започнаха да се затварят и се облегнах назад, заспивайки.