Knockin' On Heaven's Door | Gay Eminem Fanfiction| Български език (18+)

Част 6

Лек полъх премина през тялото ми и отворих очи. Нямам представа колко е часът, но по гледката навън мога да кажа, че все още е рано. Доволна усмивка затанцува на лицето ми от спомена за снощи. Беше невероятен момент. Беше красиво преживяване.

Огледах се наоколо и видях, че Марк не е до мен. А скоро осъзнах, че дори не се намирам в неговата спалня, а в...моята.

Изправих се в леглото си и започнах да мисля как съм се озовал в собствената си къща, като преди само няколко часа бях с Марк.

Грабвах телефона си и яростно започнах да търся номера на Марк.

"Къде по дяволите е този номер?!" - изругах наум.

Прегледах списъка с контактите си и с ужас осъзнах, че номерът на Марк не е в списъка.

Какво се е случило?! И защо не помня нищо?!

Станах от леглото. Слизайки надолу по стълбите, се чудех дали някъде съм записал номера му. Или кой друг може да го има..

Гореща вълна премина през цялото ми тяло при мисълта, че може да се случило нещо друго. Нещо много по-сериозно.

Какво, ако сме скъсали? Надрусал съм се и съм изтрил номера от контактите си.

Сърцето ми биеше толкова бързо, че усещах пулса дори в главата си.

Не е това. Все нещо щях да помня..

"Мамка му" изругах отново под носа си.

Чух телефона си да вибрира от някъде и в паника започнах да търся откъде идва.

Сигурно е Марк, беше първата ми мисъл.

Когато намерих телефона, без да поглеждам кой може са е, направо вдигнах..

- Марк?

- Ройс е...

- О, Ройс, как е?

- Ще идваш ли днес?

- Къде?

- В студиото?

- Не мога, днес...

- Как така не можеш, бро? Добре ли си?

- Да, просто...

- Нали вчера говорихме, че ще чуеш две мои парчета.

- Виж, Ройс, не мога да дойда в момента. Изпрати ги вкъщи, ще ги чуя по-късно.

- Сигурен ли си, че всичко е наред? Не звучиш на себе си!