Texting with Harry Styles✉

•13•

Гледна точка на Никол

Мислех, че този момент няма да свърши никога, но отваряното на вратата спря контакта ни с очи.

-Лиаааааммм.....- каза Луй влизащ.-Оууу извинете.- допълни щом ни видя и тръгна да излиза.

-Не Луй кажи какво има.-каза набързо Лиам преди да е късно.

-Ами нали не си забравил, че след по-малко от 5 минути излизаме на сцената.

-Не, ние просто...-започна Лиам, но беше прекъснат от Луй.

-Само си говорихте.-каза и се засмя , а аз се изчервих, което беше нещо ново за мен.-Хайде копидоне обличай се и идвай.

Той облече черната си риза, която исках да разкъсам, защото прикрива толкова добре оформеното му тяло.

Гледна точка на Ема

Стоях от половин час тук и си човърках в телефона само и само времето да мине по-бързо. Когато малко поотихна излязох, но въпроса бе, че тази зграда е адски голяма и не помня стаята в която е Никол.

-Просто перфектно.-измърморих под носа си.

Тръгнах по коридорите, мъчейки се да изляза от този лабиринт.

-Килер, гримиорна, някаква стая с много дивани, кухня, игрална зала....-говорех на....себе си докато отварях.- Баня, отново гримиорна, орхраната.....чакй ОХРАНАТА!!-казах с доста писклив глас, което привлече вниманието на онези двамата от входа.

-Ей малката ела тук.-извикаха като се приближаваха, а аз правех крачки назад, знаех, че ако ме хванат ще си имам наистина ОГРОМНИ проблеми, за това без много да мисля, тръгнах с все сила да бягам, а те ме настигаха. Завих и влязох в първата стая която ми видяха очите.

-Ти коя си?- каза един толкова перфекте глас с британски акцент, обърнах се и го видях, а той се опули срещу мен е явно ме позна....-Ема?

-Д-да.-казах опитвайки да се усмихна.

-Какво правиш тук?- попита той.

-Билета не помниш ли?- отвърнах, при което малко се сковах.

-Не имам предвит тук, в стаята ми.-каза и се усмихна леко, а аз се отпуснах при вида на дълбоките му тръпчинки. След което го огледах.....той беше само по боксерки. Боксерки който тоооооолкова добре го описват и бяха черни.😍😍😍😍

"Ема спри да гледаш боксерките му!!"- викаше вътрешният ми глас.

Утърсих се и отново се върнах на лицето му, той се беше при приближил и няколко крачки ни деляха един от друг. Усмивка беше заиграла по лицето му, но по различна от преди.

-Не искам да прекъсвам това -каза и посочи мен и себе си.- Но наистина бързам, а ти не трябва ли да си на мястото си.-каза вече обличайки се.

-Ами станаха някой работи.. -промърморих.

-Ти сама ли си?

-Не, с една приятелка, тя май е с Лиам.-казах и се почесах по главата.

-Ако е с него сигурно ще я заведе зад колисите, но там не е много добро място за вас по време на концерт и няма никакъв начин да ви пуснем при тълпата луди фенове. Ще го измислим, а сега да вървим. Казах ли ти, че си много по-красива от снимката. :)

"Той какво??!!!"- виках наум.

Ококорих очи, но се усетих, че се и сведох глава.

-По рекцията ти разбирам, че не.... Много си красива.

13 глава е налице. 🙆🙆🙈🙉
Благодаря ви, че следите историята ми😍😘😘😘❤❤ извинете за тази глава, че стана голяма боза.😞😞😞