Texting with Harry Styles✉

•18•

Гледна точка на Лиам

От както видях Никол искам да я целуна, да е в прегрътките ми.

-Ехо Лиам.- ръкомахаше пред мен Никол.

-Ъъъ да какво?-казах все още премигвайки, опитвайки да се фокосирам върху пътя.

-Казах "Къде ли може да са Хари и Ема?"-обясни.

-Ами незнам може да са в хотела, ще дойдеш ли с мен или искаш да се прибереш?-попитах все още неоткъсвайки поглед от бялата лента на платното, но усещах взирането на Никол в мен.

-С удоволствие ще дойда с теб.-отговори, обърнах се към нея и се усмихнах при вида на усмихнатото й лице, а прехапаната й устна ме довърши.

-Разкажи ми нещо за себе си.- обърнах се на предишната си позиция.

-Казвам се Никол, на 17, родена съм в тук, нямам сестри и братя, живеея с баща ми, майка ми умря преди две години и така.

-Аз съжалявам за майка ти.-преместих ръката си върху нейната и я хванах, а тя се усмихна криво.

-Тя наистина беше добра майка и би те харесала.- усмихнах се при думите й.- Сега си ти.-допълни и се настани удобно на се удобно и ме загледа очакващо.

-Ами няма нищо интересно при мен.- изръсих набързо.

-Няма нищо интересно ли?? Ехо? Ти си Лиам Пейн. И си в една от най известните групи в света. Едва ли няма нищо интересно, след като обикаляте половината Земя.

-Да, но постоянно сме на концерти или в студиото или сме на снимки и не ни остава много време за почивка.

-Ами оная фръцла и свитата й.- каза с раздразнение, а аз се засмях при споменна за боя.

-Добре я подреди , а за въпроса ти, бяхме заедно известно време.

-Изобщо не знам как си я издържал.-изпуфтя Никол.

-Ами в нашата "сфера" понякога и да не искаме нещо ни карат да го правим, няма да лъжа тя е трън в задника.

-Значи не си я харесвал.-попита с лека недежда.

-Не изобщо.-казах кратко.

-Красива е спор няма, но е надменна, на кратко, изобщо не ми харесва и на всичкото отгоре се прави на някоя...- беше прекъсната от устните ми върху нейните.

Все пак трябваше да запуша устата й с нещо за да спре да говори за Анджела.

Но целувката не продължи много защото шофирах и трябваше да гледам пътя.

-Защо просто не спреш да говориш за нея, да говприм за нещо друго.....-казах вече отдръпнат от нея.

-Като какво?

-Като нас?-изръсих отново, видях как с учуда ме погледна и зениците й се разшириха и побързах да добавя.-Виж знам че може би прибързвам с това "нас", но просто адски много те харесвам.- мислено се ударих по главата- И искам да знам всичко за теб, може и да не се познаваме, но поне може да опитаме нали?-попитах с надежда.

"Лиам какви глупости ръсиш"-извика вътрешния ми глас.

Обърнах се към Никол, но не срещнах очите й който втренчено ме гледаха, през целия път, сега беше склонила глава и си играеше с гривната.

-Виж аз наистина съм поласкана за това, което чувстваш, защото и аз те харесвам, и то много, искам да те опозная, да разбера какъв си всъщност, да се запозная с семейдтвото ти....-измърмори, но не вдигаше поглед от гривната си.

-Но...-допълних аз, знаех че има едно но.

-Но...аз не съм за теб Лиам, нямам пари, с един родител съм, не живеея в имение, не пия и не ям скъпи неща, не уча в частно училище, аз нямам нищо. Аз съм едно нищо сред момичетата и жените в вашата сфера. Не искам да страдаш от публичното мнение заради мен...-след думите й спрях колата.

-Мислех че сме изяснили всичко, Никол. Аз не искам да си от най прочутото семейство в страната, не искам да си най богатото момиче или най известната. Искам просто да си си такава.-казах и повдигнах брадичката й.

Тя се усмихна и ме целуна по бузата, запалих колата и тръгнахме.

Хеййй искам да ви благодаря за прочитанията, гласуванията и коментарите, в началото като започнах изобщо да пиша нямах и представа, че толкова хорица ще четат историйте ми. Благодаря ви!❤❤❤❤ Искам да благодаря също и на gabibogdanova за помоща която ми указа за написването на тази и няколко други глави. Благодаря ти!❤❤❤💟💟💟