BAD BOY, GOOD LIPS

глава 9

Хари затвори моята втара и се отправи към неговото място. Беше ми странно, че ми направи комплимент, но пък бе мило колкото и мръснишки да звучеше. Той седна на мястото си и потеглихме. Чувашесе само тихата мелодия на радиото. Всеки беше потънал в собствените си мисли и беше доста голяма тишина. Беше ми много интересно как щеше да протече тази вечер. За момент погледнах Хари, а той бе стиснал челюстта си и се бе средоточил върху пътя. Не се бях замислила или осъзнала, че сме спрели и Хари ме е запал. Беднага щом забелязах, че ме гледа погледнах в друга посока.
-Е да слизаме.-Хари реши да прпговори пръв. Добре, че беше той защото аз нямаше да го направя. Точно когато щях да отворя вратата Хари ме спря.
-Има репортери. Ще се справиш ли?-попита ме той. Щях ли да се справя наистина? Само кимнах и Стайлс слезе и отвори моята врата. Излязох с грациозност и изчаках моят кавалер да дойде при мен. Хари хвана ръката ми и ме придарпа по плутно до себе си. Ще излъжа ако кажа, че през мен не премина ток, но това не бива да се случва. Не може. Вече бяхме застанали за няколко снимки и когато вече бяхме фотографирани влязохме в голямата сграда. Всичко вутре беше в доста изоскана обстановка. Всички бяха облечени доста наподобяващо пбстановката. Само каточе ли само аз и Стайл се откроявахме някак си. Сред тълпата забелязахме момчетата и се запътихме към тях. След като ни видяха всеки отправи по една усмивка.
-Здрчвейте момчета.-поздравих ги учтиво.
-Здравей Бела. Изглеждаш найстина много добре.-каза Лиам.
-Да тъка е.-Хари ме изпревари и проговори вместо мен.
-Благодаря-казах. Огледах се и съзрях доста интересен човек. Реших да подразня Хари с нея.
-Леле Стайлс найстина бившите ти те следят. Твоята любима Тейлът е тук. И виж даже идва.- казах го с доста ирония. Май изпитвах някаква доза ревност. Но защо..?!
-Я виж ти кой бил тук?! Неустоимият Хари Стайлс. И новата ми играчка. Оп грешка. Приятелка.-каза тя с нейния отврътителен надут и миловиден глас. Направо ми се гадеше от нея.
-Тейлър. Каква неприятна изненада. Какво новото кученце ли си загуби.-започнах да говоря а Хари само се изсмя подигравателно.
-Слушай какво малка пикло. Скоро ще му умразнеш и той ще се върне при мен. Так за днае..-тя бе прекъсната с думите който най-малко съм очаквала, че ще чуя някога.
-Никога няма да се вурна при теб Тейлът. Бела е сто пъти по добра от теб и трябва да съм гомям глупак за да я оставя и да се върна при кучка като теб.-Боже мой това Хари ли беше?! Не не е възможно. Всички гледахме втрештено. Момчетата само се спогледаха, а аз сгледах Стайлс с усмивка. Засякох погледа му, но този път беше различен. Беше с топлина и нещо друго, но не успях да го разгадая. Тейлър само се намуси, врутна се на токретата си и си тругна. Всеички се засмяхме тихо. Започнаха да излизат хора и да говорят. В последствие разбрах , че момчетата ще представят една от новите песни на петия си албум. Всички те излязоха, аз стоях на мястото си и се бях загледала в момчетата. Песента беше Perfect. Бях се заспушала в песента и когато Хари запя неговата част погледа му се беше узовал точно върху мен.
-Babe i'm perfect..Babe i'm parfect for you.!
Точно това ме изненадва в него. През повечето време се даржи студено и гадно с мен, но сега е коренно различно.

Песента беше свършила отдавна. Момчетата се бяха върнали на местата си. Хари бе седнал точно до мен. Тейлър постоянно беше впила очи в мен. Станах, извиних се и отидох до тоалетната. Тъкмо влязох и застанах пред огледалото. Все още прическата и гримът ми стияха непокътнати. Изведнъж вратата се отвори и през нея влезе не кой да е, а Тейлър. Какво ли иска тя?
-Я виж ти.-започна тя.
-Какво искаш Слуифт?
-Хари. Ти си долна кучка. И той само си играе с теб.-сега вече прекали. Беше грешка да говори така. Сега тя ще ме слуша.
-Слушай какво. Хари е овек, който не заслужава това отношенке от теб. Ти си долна маниполативна кучка. Отивай си при долните протежета и остави и Хари и мен. Ти си просто жалка.-вече крещях в лицето и. Бясна тръгнах да излизам, но още щом отворих вратата видях човека, който най-малко очаквах да видя пред тоалетната. Именно Хари. Когато го видях се бях вцепенила. Тръгнах да отварям устата си и да се опитам да изкажа някаква дума, но той само ме приближи страстно към себе си и впи жадно устните си в мойте. Честно мога да си призная, че тези тъка прекрастни устни ми липсваха. Толкова добре си впасваха те с мойте. Той поиска достъп и веднага го получи. Целувка...всякъш изпалнявахме танц, който само ние знаехме безупречно. Веднага онажи топлина се намърда в корема ми, но не трябва това да се случва. Може би Тейлър е права, той не може да изпитва нещо към мен. Та той поти през цялото време ме гледа с пренебрежение. Колкото и мисли да се намърдаха в главата ми не исках целувката да приключи, но нечие изкуствено изкашляне ни прекъсна. Когато хари се обърна и погледна зад мен видя русата пача да стой със скръстени ръце.
-О ама ти там ли си била?-попита той с мазна усмивка. Тя само се фръцна и ни избута излизайки.

ГТНХ
Когато Бела стана от масата ,видях как след секънди бе последвана от кучката Слуифт. Станах и застанах през вратата, за да мпже ако нещо стана да се намеся. Чух какво и каза Тейлър. Точно когато протегнах ръката си към дръжката Бала започна да крещи. Точно това което чух ме бе шокирало. На нея и пукаше за мен. Тя е различна. Много различна. Не е като другите ни фенки. Харесвам я колкото и да самозалъгвам себе си. Тя е толкова дразнещо перфекна. Когато е около мен съм нервен. Тя отвори вратата на тоалетата и веднага се вцепени. Иакаше да каже нещо, но не и дадох тази възможност. Впих страстно устните си в мея. Толкова топли устни. Всякъш не мога да живея без тях. Не мога да и кажа какво чувствам защото тя едва ли чувства същото към мен. Не мога да си позволя това. Аз съм Хари Стайлс. Използвач за една нощт. Но тя промени това. Откакто я срещтнах никоя не може да я замени. Това не съм аз , мамка му.
Тъпата изросена кучка ни прекъсна.Бях много изнервен.
-О ама ти там ли си била.-казах с мазна усмивка. Хванах ръката на Бела и прошепнах в ухото и.- Да се връщаме при момчетата.- тя не каза нищо само кимна някак тъжно. Какво стана пък сега? Защо е тъжна?