BAD BOY, GOOD LIPS

Глава 5

Чаках Хари в парка вече от 15 минути. Видях, че той се задава с черните си прилепнали дънки, черната си тениска. Каласически Хари Стайлс. Черните му слънчеви очила го прекриваха и изглеждаше съвсем нормалко. Дойде и седна до мен.
-Здравей-поздравих го с усмивка.
-Казах на Сам за "нас" и би трябвало от сега на татак да се показваме повече публично и би трябвало да разберем повече факти един за фруг, за да е по-достоверно.-започна доректно. Факти?! Та аз знам почти всичко за него.
-Знам доста неща за теб. Нека спомена, че все пак съм ви не чак толкова луда фенка.-засмях се. Той също го направи. Уау той можел да се усмихва.-Нека те питам неьо Стайлс. Защо се даржиш тъка с мен?
-Може би, защото пееш добре, а и ти беше права. Момчетата винаги ми обръщаха внимание...и няма значение. Съжснявам.
-Няма проблем. Е нека започнем с "фактите".
-Какво знаеш за мен?-попита и се усмихна самодоволно.
-Всичко.
-Нека да видим какво знаеш?-оредизвикваш ли ме Стайлс. Не го прави.
-Любим филм Наистина любов. Любима храна мексиканско и скадка царевица, което лично за мен е странно. Любима напитка яболков сок. Не пуши и не пиеш. Голям романтик си. Пътвата ти целъвка е била когато си вил на 11. Приживям ситежко развода на родителите ти. Сестра ти Джема е с две години по-голяма от теб. А и обичаш котки. Имаш такав долколкото не се съжа. Веднъж си се напил и си говирил цял час с котка. Любим цвпт черно.-когато приключих Хари стиеше и ме гледаше като одарен с мокър парцал. Пак казвам. Не съм луда ,но дъм им фенка. Не крия, че Хари е моя фаворит.
-Леле...добре...ам...-стиеше и не гледаше. Чудеше се какво да каже.-Ами добре значи ми спестявъш говоренето. Така аз знам единствено името и фамилията ти. Учиш в музикалната академия и си на 18.
-Дообре. Значи не знаеш ничо, но и не те виня. Така. Ами парво да оточня, че мразя да съм център на внимание. Обичам музиката. Свиря на пиано от 10 години. Имам по-малък брат. Ерик. Родителите ми са разбедени и си имат други семейства. Живея сам съма тук. Най-добрите ми приятели да идиотите от 5sos. Не се хваля, но те са ми като братя. Винаги мога да разчитам на тях. Когато бях в Сидни в моето училеще ме смятаха за зубър и смотанячка.-казах аз и вече бях останала без дъх. Определено.се бях променила от тогава.
-Доста факти, но ще ги запомня.-отвърна той и ми се усмихна за втори път. Уау наистина нещо му има. Поговорихме си за още доста неща. Казахме си без ревсност. Общо взето говорихме за "връската" ни.

Бяха минали часове в разговори и случки. Разбрах, че Хари все пак не е толкова студен. Явно сме прекарали цекия ден в парка защото слънцето започна залязва. Получих смс от Люк.
Ела в хотела. 19 етаж, 211 стая. :) :P.

-Момчетат ме чакат в Хотела. Искаш ли да дойдеш?-попитах от любезност. Въщност не очаквам да ориеме, защото все пак съм муомръзнала. Сигурна съм.
-Може и без това няма какво да правя.- не очаквах да приеме. Без много ориказки се заътихме към колата. Качихме се и жапалих колата. През почти цялото врене тънехме в неловка тишина. Не след дълго вече паркирах пред хотела на момчетата. С Хари слязохме и влязохме през големите врати на хотела. Качихме се в асансьора и натиснах коошето за 19 етаж. Коазато големите врати на асансьора се отвориха излязох и се запътих малко по бързо към стаята на момчетата. Хари застана зад мен. Когао наближих стая 211 врата бе отворене, а вътре Люк целуваше някакво момоче. Точно тогава усещах сълзите си в очите. Не бях осетила кога Хари вече бе до мен.
-Бела , защо стойш....-бе спрал да говори кига не видя. Нямах сили да говоря. Само погледнах за последно Люк, а после и Хари и побягнах към стълбите. Започнах да слизамц, но просто се свялох и започнах да плача. Не мога да бъда силна точно сега. Та аз туку що видях момчето което харесвах да целува друга. Чух как ахари вика името ми. Явно е чул хлипанията ми и дойде при мен.
-Той е идиот ,но моля те не плачи.-сезна до мен.
-Толкова съм глупава. Знам, че нищо няма да стане, но все пак се надявах. До сега. Сега дори и най малката капчица надежда се изпари.-все още сълзите течаха от очите ми. Оостояхме в тишина няколко минути докато Хари не я нароши.
-Искаш ли да си му го върнеш?-идках ли? Меже би, но какво бе намислим той.
-Може би. Какво си намислил Хари?- той само се усмихна самодиволно и извади телефона си. Написа нещо и отново го прибра.
-Хайде да слезем долу. Скоро ще са тук.-Кой ще е тук. Какво ди намислил Стайлс...?
Не задавах въпроси просто слязохме, а там имаше черен ван. Най вероятно това са папараци.
-Хари отвън има папараци. Сега какво ще правим?
-Ще се правим на двойка.-каза и повдигна леко раката си. Искаше аз да я хвана. Това и направих. Все пак това все някога щеше да се случи. Хванах ръката му и той ми подаде тъмните си очила да скрия зачервените си очи.
-Отиват ти.-отвърна той и преплете оръстите ни. Странно чувство премина през тялото ми. Бях нервна и стиснах леко ръката на Хари. Кигато излязох Хари се приближи до мен и прошепна нещо в ухото ми.
-Явно ще ни снимат от вана. Това значи, че ще трябва фа направим нещата малко по-интересни.- аз все още не разбирах на каде бие той. Аз само го погледнах объркано, но кимнах леко. Тогава всичко ми се изпсни. Тогава изпитах чувство, кото бях забравила. ТОЙ МЕ ЦЕЛУНА.