BAD BOY, GOOD LIPS

Галав 6

След разиграването на нашата публична "вррзка" с Хари момчетата се появиха при нас. Не ми харесваше тива корто птавя..особенно като видях как реагира Люк.
-Е ще тръгване ли?-попита Майки.-Искам пица.
-Аз трябва да тръгвам.-съобщи леко смутения Хари. Тази целувка бе странна и за двама ни. Той явно искаше да си го върне на Люк. Явно се покучи, зсьоти видях разярения му поглед.
-Да..а добре.-казах накъсано, а той само ми намигна и си тръгна. Пицарипта не бе далече и решихме да повървим. Вървяхме в тишина докато зАш и Калъм не я нароеиха хирово.
-Ама вие наистина ли станахте гаждета?-пооитаха и дваната не разбираемо.
-Имаше папараци и присто решихме да започнем малката си игричка.
-Целуваше те така сякъш не се преструвате.-сопна се Люк. Ама той да не ревнува.
-Люк май ревнъва.-каза подигравателно Майки.
-Аз да ревнъвам. От Хари? Никакъв шанс.-това бе най-нескопосаната му лъжа, и от части се ядосах за дето не му пукаше, за мен. През повечеро време ровех в картовките си. Майки, Калъм и Аш спореха за нещо, а аз и Люк просто стояхме мълчаливо. Аз бях наранена и тижна от гладката копто видпх. Не мога да повпрвам. Ако Люк си имаше приптелка той щеше да ми каже. Нали?
След като свършихме с "вечерята" си решихме да се врещаме. Мимчетата предложиха да ме издратят до апартамента ми, но аз щах да се къча сама. Когато стигнахме прегърнах всяко едно от момчетата, но когато стигнах до Люк той проговори.
-Момчета вие вървете, ще ви настигна след малко.-каза им той те като по команда тръгнаха.
-Какво искаш Люк?-попитах но не бях в състояние да говоря сега с него.
-Защо се държиш тъка с мен? Какво ти направих?-каза с треперещ глас.
-Мамка му Люк... Какво си ми направил? Видях как целуваш онова момиче.-казах като повиших тон.
-Холи е само асистентка на мениджъра ни. Не падам по нея Бела. Тя не значи нещо. А ти защо целуна Хари просто така?-Отново тази ревност.
-Спри да ревнуваш. А щом тази Холи...- не можах да довърша,защото той ме прекъсна.
-Какво изобщо ти пука кой съм целунал?-тогава всичко ми причерня. Ядосах се. В очите ми започнаха да падат сълзи. Не издържах повече.
-ЗАЩОТО ТЕ ХАРЕСВАМ ИДИОТ ТАКЪВ. ЗАЩОТО СИ ПАДАМ ПО ТЕБ ОТ ТРИ ГОДИНИ, А ТОЧНО КОГАТО ТЕ ВИЖДАМ ТИ СЕ ЦЕЛУВАШ С НЯКАКВА ХОЛИ. ДОБРЕ ЛЮК ВЪРВИ ПРИ НЕЯ.-казах, а вече сълзите ми започнаха да се стичат по бледото ми лице. Тръгнах към входа на блока без да кажа нищо. Изведнъж бях спряна. Люк бе хванал ръката ми и ме обгърна с тялото си. Разбивайки устните ни. МОЛЯ??! ТОЙ КАКВО. ЛЮК МЕ ЦЕЛУНА. Не се поколебах и отвърнах. Та как няма да отвърна. Момчето което харесвам в момента не целува. Целувката бе нежна. Люк поиска достъп и аз му го осигурих. Вече у двамата се борехне за въздух. Люк се отдели и поговори.
-Не си падам по Холи, а по теб. Толкова се радвам да чуя това най-после....-но в този момент осъзнах, че след толкова дълго приятество не можем да бъдем нещо повече. Знаех, че тива е правилното решение и за двамани, макар и много да боли. Той е в Австралия, а аз съм тук в Лондон.
-Люк...-започнах да говоря, а в очите ми се заформяха сълзи.-Това не биваше да се случва. След толкова години приятелство не можем да дтанем ние, Люк. Ако станем "ние" и дваната след това ще бъдем разбити. Твърде рисковано е Люк. Ти си в Австралия, а аз живея в Лондон и мисля да остана тук. По-добре да прекратим това сега, преди да е станало скъсно.-знам, че го наранявъм. Виждах го в очите му. От онова прекрасно синьо бяга потъмнели от болка. Сълзите вече се стичаха по лицето ми. Знам, че бях шибано права. Знаех го, но ме болеше.
-Права си. Не можем.-каза едва доловимо.-Ти си тук, а аз си заминавъм утре. Не знам кога ще те видя отново. Но винаги ще помня тези твой топли и меки устни. Знай, че дори и дати казах какво испитвам, аз винаги ще бъда до теб дори и ти да не ми позволиш по онзи начин. Винаги ье бъда твоят най-добър приятел.-беше искрен, но го болеше.
-Благодаря ти за разбирането, Люк.-казах и го прегърнах силно. Нямах сили вече. Тръгнах към входната врата, а Люк се запъти към хотела. Влязох в асансьора и натиснах копчето за последния етаж. Влязих в апартанемта си и директно се насочих към соалнята си. Нямах никакви сили за почти нищо. Съблякох дрехите си и сложих една средна на дължина тениска. Не покриваше напълно задните ми части, но това не ме интересуваше в момента. Легнах в леглото и затворих очи. Не канени сълзите започнахада падат с бясна скорост от затворените ми очи. След дълго излизване на шибаните ми чувста съм заспала.

На сутринта се събудих от телефона си. Беше СМС от Майки.

Интервюто ни е в 12:30, а полета в 13:30. Ще те чакаме пред студиото, ако не си размислила да ни изриташ и да ни накараш да останем :).

Обичам странното му чувство за хунор, но трябваше да отида. Отвърнах бързо на смс-са.

Неоременно ще бъда там в 13:00. Обичам ви момчета... :) :( ;(.

Честно да си призная не исках те да си тръгват... Или по точно ТОЙ...

Съжалпвам за грешките. Истрията е писана в 2:30. Скоро ще се опитам да пусна и следващата глава. Моля Ви коментирайте, гласувайте. За мен е важно да знам дали истирията е интересна и дали да я продължавам.