Chapter 7

223 12 0
                                    

Днес деня ми започна гадно и минаваше супер бавно нямах никакво настроение за работа 1во защото се събудих с адско главоболие сигурно заради силната музика вчера и 2ро днес ще говорим с Люк и се притеснявам не знам просто наистина започвам да се влюбвам и ако той не изпитва нищо ще се срина да знам че ви звучи налудничево но просто последния ми приятел ме излъга и не искам това пак да се случва.Стоях си на плота сама днес Ван ще поеме нощната смяна и аз си скучая,момчетата нямаше как да дойдат защото имат репетиции и явно днес ще си е обикновен работен ден.

-Сара.Опа барби се обади.

-Кажи Дав.

-Отиди в кухнята и ми донеси салатата и без това нищо не правиш чак се чудя как баща ми ти плаща.Не бях в настроение да и отговарям за това просто тръгнах към кухнята.

-Охо бяла принцеса повод ли има?

-О не Марги просто случаен избор.Като се замисля наистина бях цялата в бяло.Бяла блуза с дълъг ръкав,качулка и сребърна звездичка по средата бели тесни дънки и белите ми ботуши косата ми беше накъдрена и имах малко грим същия като този който ми направи Ван като се запознахме с момчетата.

-Добре но си сложи престилката защото на мен ще ми стане жал ако ги изцапаш.Кимнах взех си престилката и салатата на барби и тръгнах към нея.

-Ето ти салатата.

-Много се забави да не си пъхнала нещо вътре?

-Името ми не е Дав.Тя ме изгледа злобно но аз тръгнах към масите преди да каже каквото и да било.Следващите няколко часа минаха бавно скучно въздъхнах си като видях че е станало 16:50 облякох си якето и излезнах на вън Люк вече ме чакаше еее момента на истината поседях малко и тръгнах към колата.

-Хей нали не ме чака много?

-Не спокойно.И да ме е няма да каже...минутите на път минаха в мълчание просто не знаех какво да кажа но ако и в тях щяхме да си мълчим така то по добре да не ме беше викал,по едно време видях че сме стигнали щом влезнахме се качихме право в стаята на Люк.Щом влезнах този път се огледах по внимателно и видях че до нощното му шкафче има снимка на момиче беше с кестенява до раменете коса и сини очи беше симпатична.

-Кой е това.Люк видя че държа снимката и изражението му отново стана странно ето пак.

-Това е приятелката ми...бившата ми приятелка.Стана ми малко гадно добре де не беше малко погледнах го въпросително той въздъхна седна на леглото и ми направи знак да седна до него.

-Казваше се Даниела бяхме заедно 6 месеца....тогава той спря за малко и се загледа...Тя почина.

-Люк аз..

-Прибирахме се аз тя и брат и реших да ги изпратя до някъде защото и без това нямаше какво да правя стигнахме почти до тях тя ме целуна за чао а брат и вече беше пресякъл тя тръгна към него спря се и се обърна да ми прати целувка в този момент....от не знам къде се появи кола....в следващия миг тя лежеше на земята и не мърдаше...веднага изтичах до нея а брат и тръгна да набира 911 държах главата и казвах и че всичко ще се оправи,че я обичам...тогава тя ме погледна каза ми да продължа живота си и....че ме обича след това издъхна в ръцете ми.Беше беше...ужасно първите няколко месеца изобщо не излизах от нас минах на домашно обучение,след известно време се пооправих и почнах пак да се виждам с момчетата.Миналия месец мина година от както я изгубих...след това срещнах теб и Ван и с две думи причината понякога да съм мрачен е тази.

Стоях там и го слушах усещах колко му беше тежко да се върне назад усещах че наистина я е обичал...също така усещах че съм излишна затова станах и тръгнах към вратата.

-Хей къде отиваш?

-Ами Люк може би си се объркал като си ме целунал особено след това което ми разказа и начина по който го казваш.Усетих как горещи сълзи започнаха да се стичат по лицето ми не можех да ги задържа просто наистина го харесвах и това ми дойде като гръм.Той стана дойде до мен и избърса една сълза.

-Не Сара недей моля те и не не съм се объркал като те целунах именно точно за това ти разказах за Даниела защото не исках да имам тайни от теб...онзи път като си тръгнахме от спирката станах странен държах се странно защото усещах какво точно почвам да чувствам мислех си че не е правилно отново до имам такива чувства,но нямаше как и когато те целунах о боже Сара влюбен съм в теб и го знам не искам да си тъжна разказах ти тази история за да знаеш всичко за мен и защото съм влюбен в теб Евънс и искам да съм с теб разбираш ли?

Гледах го като гръмната очите ми бяха пълни със сълзи но се усмихвах като малко дете тези думи ме разтопиха "Влюбен съм в теб"

-О Люк а..аз не знам какво да кажа.

-Не е нужно.Докато се усетя той разби устните си в моите това беше така очаквана целувка страстна пълна с емоции и чувства езиците ни се бореха за надмощие той ме беше вдигнал и аз бях обвила краката си около него...продължихме така някъде минута след това отделихме устните си и той допря челото си в моето исках да си останем така беше перфектно.

-И аз съм влюбена в теб Хеммингс.  

ХЕЙ ХЕЙ СЛЪНЧИЦА :D КАК СТЕ ДАНО НЕ СТЕ ЗЛЕ НАЛИ ЗНАЕТЕ УТРЕ ДАСКАЛО :(( АЗ ЩЕ СЪМ В НОВО ТАКА ЧЕ ОЩЕ ПО ТРУДНО....Е ТА ТОВА Е НОВАТА ГЛАВА НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА МУЗАТА МИ ДОЙДЕ В 1:30 СУТРИНТА НАПИСАХ Я И СЕЙВ :D И АКО ВИ ХАРЕСА ГЛАСУВАЙТЕ И ДАВАЙТЕ КОМЕНТАРИ ЗА МНЕНИЕ ОБИЧКАМ ВИ И МЕРСИ ЗА ПОДКРЕПАТА ^.^ <333333 


Don't leave me aloneWhere stories live. Discover now