Chapter 2

323 16 2
                                    

-Скапана аларма.Толкова много мразя да ставам рано особено когато това е примесено с понеделник ах двойна гадост.Така станах и се отправих към банята обичайната процедура душ миене на зъби след това започнах да си търся дрехи не,че имах голям избор,а и не си падах много по модата е накрая си облякох черни тесни дънки,бял потник и отгоре черна блуза с дълъг ръкав косата ми все още беше накъдрена от вчера и не беше нужно да я правя нищо,облякох си бялото зимно яке и ботушите заключих и тръгнах към мястото където работя.Бързо стигнах защото пред нас има автобусна спирка та така аз работя в едно кафене като сервитьорка шефа ми не е зле но за моя огромна жалост сега го замества тъпата му руса дъщеря която е на моята възраст и си нямам е на идея какъв и е проблема с мен и защо за бога ми беше сменила билета.Единственото ми спасение тук бяха Марги готвачката тя е на 40,но ме разбира много добре и другият човек е най добрата ми приятелка Ванеса тя е малко по ниска от мен с кестенява почти черна коса с няколко руси кичура и зелени очи наистина е хубава.Веднага щом ме видя се затича към мен.

-Хей сис как мина концерта искам подробен разказ,видеа и всичко давай.Да любопитна както винаги.

-Щеше да е хубаво да имам какво да ти покажа.Прекъсна ме по средата.

-Пак не си си заредила телефона нали защо никога не ме слушаш?

-Нямаше никакъв концерт Ванеса онази тъпа кучка е сменила билета ми с фалшив и не ме пуснаха в залата.Казах го доста ядосано чудя се как не се развиках Ван ме погледна странно (така и казвам на галено)

-Чакай сигурна ли си,че е била тя това е прекалено.

-Да убедена съм на 100% и вече ми писна.Тръгнах към барбито веднага щом я видях,тя ми се усмихна мазно и най нахално ме попита.

-Оо Сара здравей как си как мина концерта.Каза супер лигаво последната дума идеше ми да я фрасна спираше ме само това че баща и ми е шеф.

-Точно ти Дав сигурно знаеш че не бях на никакъв концерт защото си ми подменила билета какъв ти е проблема това беше прекалено знаеш ли колко ми струваше? Тя ме погледна самодоволно и се направи на учудена.

-Сари мила аз нямам нищо общо с това че си глупава и не знаеш от къде да купуваш

-Виж какво Руса многозна... тя ме прекъсна

-Не по добре ти ме чуй много внимавай как ми говориш защото само с едно обаждане от моя страна ще излетиш от тук и тогава ще видя как ще плащаш мизерната си квартирка.Отправи ми злобен поглед и замина на някъде.Охх боже така исках да и забия един,беше права нямаше как да се справя без заплатата затова просто се успокоих и тръгнах към кухнята да си вържа косата и да взема чантичката в която слагах парите от клиентите.Докато излизах Видях Ванеса да идва към мен явно пак ще ме успокоява.

Don't leave me aloneWhere stories live. Discover now