BAD BOY, GOOD LIPS

Глава 7

Както казах не искам Люк да си тръгва. Трябваше да се оправя и да отида на летището. Оставих телефона на нощното си шкафче и станах от кеглото запътвайки се към банята. Съблякох тениската си и бельото и пуснах водата. Горещите капки се стекоха по нежната ми кожа. Това определено ме успокояваше. Спрях водата и обвих кърпа около мокрото си тяло. Погледнах се в замагленито огледало. Отражението ми бе ужасно. Подпухнали очи. Сенки под тях. Лицето ми бе бледо. Това бе видната ми безпомощност. Излязох от банята и застанах пред гардероба си. Облякох бельото си и прокарах ръка през дрехите с идеята да ги разгледам и да си извера какво да облека. Изврах си тъмносини разкъсана на коленете дънки с висока талия и бял топ. Съчетах дрехите си с черни воти на широк видок ток. Не бях много висока и затова високите объвки призъстваха често в ежедневието ми. След като се облякох и обух обувките си седнах пред тоалетката си. Трябваше да придам цвпт на бялпто си лице затова сложих малко фндю тен. Под очите си сложих корекрот с надеждата да скрия сините отенаци. Матирах кожата си с малко пудра. Заех се с очите си. Подчертах ги с черен молив и спирала. На устните си сложих бледо розово червило. Вече бях готова. Преди да изляза сложих нужните си неща в черна кожена чанта и облякох черно кожено яке. На покрай историята д Хари ми се налага да не се набивам на очи и често носч черните си слънчеви очила. Сложих ги и тях и вече бевреме да излизам. Излязох от апартамента си и се запътих към асансьора. Влязох върте и натиснах копчето за фоаето. Надявах се този път шофьорът ми да не е долу. Когато сансьорът спря излязох от него. Когато отворих голяната входна врата джипът го нянаше. Погледнах телефона си и видях, че имаше време до полета на момчетата, затова реших да мина през блиското кафене и да си взема нещо за хапване. Не бях закусвала, а и без това трябваше да си напазарувам поради причината, че в къщи нямах нищо за ядрне. Трягнах по улицата. Извадих слушалките си и пуснах музика от телефонс си. Пуснах произволно озбрана песен, но явно садбата не е на моя страна днес. Песента бе Beside you. Очите ми се насълзиха, но нямаше да позволя да плача. Никога не съмбпозвала длабостта си, както и сега. Е или поне случеите в който съл го показвала са рядкост. Слушах песента. Когато си весел се надлаждаваш на песента, а когато ди тъжен разбираш текста и. Това ставаше ис нем. Той пак заминаваше на торне, а аз нямам на идея кога ще го видя. Боли ме да мисля, че с Люк трябва да бъдем просто приятели. Трудно ми е да го виждам с други момичета. Определено няма да ми е лесно да се преструвам на гадже на Хари, когато харесвам Люк. Трябва да се справя с това. Но има нещо, което ме плаши. Кое е то ли? Това, че когато Хари ме целуна почувствах нещо ,което го нямаше при целувката ми с Люк. Не мога да определя какво бе онова чувство, но бе хувабо и това ме плаши. Не мога ди си позволя да изпитвам нещо към Хари.
Влязох в блиското кафене и си поръчах кафе и донът. Да знам странна закуска, но на мен ми харесва. Получох поръчката си и седнах на една маса в дъното на кафенето до прозореца. след като закусих погледнах часовника си. Часът бе 12:40, а момчетат излитат след по малко от час. Станах бтрзо от мястото си и грабвах чантат си. Извиках си такси и зачаках пред кафенето. Когато таксито дойде се качих и казах на шофьора да побърза. Чух телефона си да звани. Бе Хари. Какво ли иска той? Щях да разбера ако вдигна.
-Ало.?-кзах в очакване.
-Здравей и на теб. Трябва да дойдеш в студиото в 14:00 за да прибваме новата песен.-каза той с дрезгав глас. По-дрезгав от обичайното сигурно сега ставаше. Това бе странно дори и за мен, а аз принципно спя до късно.
-Добре, чакайте ме там.-казах и затворих. Преди да се исетя вече вях на летището. Платих на шофьора и излязох от летището. Още на вратата забелязах Майки седнал на асвалта. Запътих се към него.
-Здравей.-поздравих го и седнах до него.
-Здравей.-отвърна той сухо и тъжно.
-Майки какво се е случило?
-Когато снощи Люк се върна в хотела бе наранен и ядосън. Питахме го какво става ,но той не ни казваше. Сутринта бе тъжен и омислен. Най-после го пречупихме и той ни каза какво е станло нощи. Чувстаме се виновни...-не го сиавих да довърши.
-Майки решението което взехме не зари вас..Или поне не главно. Вие постоянно патувате. С Люк може да имаме чувста един към друг, но ние няма да се виждаме, връските от растояние никога не могат да продължат повече от месец. Обичам вас и Люк. А ако си позволим с Люк да бъдем заедно нещата няма да вършат добре и двамата ще сме напълно сасипани, а ако това стане с приятелството ни е свършени.-казах и итпуснах главата си на рамото му.
-Щом това е правилното решение за вас ние няма да се месим, но присто не можем да ви гладаме тъка.-иаза Майки и ме прегърна.
-Момчетат ни чакът. Нека влизаме.-казах и станах. Майкъл само кимна и ме последва. Влязохме през големите врати на летището и се запътихме към момчетата. Всички бяха насядали по пластмасовите столове. Аш си потропваше ритмично, а Калъм си ровеше в телефона. Люк бе седнал и си говореше нещо с ХОЛИ. Нямам право да ревнувам или да го съдя. Напълно нормално е да я харесва. Както и да е... Съвземи се Изабела.
-Бела.-извика Кал и ми се нахвърли като малко дете.
-Здравейте момчета.-отговорих една, едва защото Калъм ме задушаваше с мечешката си прегръдка.
-Кал не мога да дишам-казах шепнешком. Когато чу това той веднага ме пусна.
-Съжелявам.-каза той засрамвайки се.
Седнах на стола срещу Люк. Той ме погледна и ми се усмихна тъжно. Знам, че го бях наранила, но аз също бях наранена. Дори това да го гледам седнал до Холи ме нараняваше. Изведнъж тя стана и тръгна на някъде. Люк ме погледна и ми кимна в другата посока в знак да го последвам. Това и направих. Изчаках около минута и тръгнах след него. Точно когато той сви зад ъгила го видях.
-Здравей-отвърна сухо и се усмихна.
-Здравей. Майки ми разказа и наистина се щувтам виновна за това и наистина съжелявъм не исках да се чувсташ тъка.-казах всичко на един дъх и бях доста задъхана.
-Бела чуй ме. Решението което взехме и за двамани е правилно, но ще но трябва малко бреме. Преди никой от нас не знаеше за чувствата на другия и затова ни беше по лесно. Просто нека забравим какво си казахме снощи и да се държим както преди.-той бе напълно прав.
-Добре. Както преди.-казах и той ме прегърна.
-Ти си най-страхитната най-добра приятелка.-казвайки това ме накара да започна да се смея. Върнахме се при останалите с усмивки на лице.
-Заедно ли сте?-попитаха момчетат едновременно.
-Не.-отговорихме категорично заедно, което ни накара да се засмеем всички. Не след дъго обявиха полета им и те трпбваше да се качват. Стана ми мъчно.
-Момчета ще ми липсвате.-казах тъжно.
-И ти на нас, но сега ще се хвалим, че познаваме гаджето на Хари Стайлс.-искикоти се Майкъл.
-Ще ми се обаждате нали?
-Естествено.-отвърна Аш. Прегърнах го. Длед това Майк и Кал. Последн бе Люк. Когато го прегърнах той затегна хватката сякъш не искаше да ме пуска. Аз също не исках, но се налагаше.
-Внимавай с Стайлс. Чули?-прошепна тихо в ухито ми.
-Обещавам.-отвърнах. След дълги мечешки прегръдки те се качиха в самолета. Имах половин час, но въпреки това тръгнах към студиото. Отново си извиках такси порафи причината, че студиото си бе наистина далеч. Когато стигнас още нямаше никой. Запътих се към звукозаписното студио. И там нянаше никой. Реших да се възползвам от момента и включих телефона си към уборудването. Застанах от другата страна и сложих слушалките си. Седнах на един стол и пуснах песента, а именно Beside you.(песента е страхотна и се надявам на осетите емоцията в песента.)

Within a minute I
was all packed up,
I've got a ticket to another world
I don't wanna go,
I don't wanna go
Suddenly words are hard to speak
When your thoughts all I see
"Don't ever leave," she said to me

When we both fall asleep,
underneath the same sky,
To the beat of our hearts at the same time
So close but so far away
(Can you hear me?)

[Chorus:]
She sleeps alone
My heart wants to come home
I wish I was,
I wish I was,
Beside you
She lies awake
Trying to find the words to say
I wish I was,
I wish I was,
Beside you

Another day,
and I'm somewhere new
I made a promise that
I'll come home soon
Bring me back,
bring me back to you

When we both wake up,
underneath the same sun
Time stops,
I wish that I could rewind
So close but so far away
(Can you hear me?)

[Chorus:]
She sleeps alone
My heart wants to come home
I wish I was,
I wish I was,
Beside you
She lies awake
Trying to find the words to say
I wish I was,
I wish I was
Beside you

The pieces of us both
Under every city light
And the shining as we
fade into the night

She sleeps alone
My heart wants to come home
I wish I was,
I wish I was

[Chorus:]
She sleeps alone
My heart wants to come home
I wish I was, I wish I was
Beside you
She lies awake
Trying to find the words to say
I wish I was,
I wish I was
Beside you

Beside you
Beside you
Beside you

She sleeps alone
My heart wants to come home
I wish I was.

През цялото време бях с затворени очи и си представях всичките ни моменти с момчетат. Тогава се сетих за част от мой текст. Поех си дъх и започнах да го пея без да подозирам, че нчкой не гледа.