Интервюта с автори

DenisBatinov

DenisBatinov

Какво е за теб литературата?

Развлечение, прозорец, пътеводител и учител. От гледна точка на автора, историите ни помагат да опознаем себе си и това, което се крие в дълбините на подсъзнанието ни. Чрез писането човек може да открие истинските си мисли и чувства за темите, които изследва. То ни разкрива неща, които понякога не бихме подозирали. Показват ни светове и герои, които биха останали скрити другояче. Доста автори споделят, че крайната история се различава значително от първоначалната идея, което според мен а функция на това надникване в подсъзнанието или сърцето, ако предпочитате. Има толкова повече във всеки от нас от това на повърхността. Казва се, че литературата ни помага да изживеем хиляда живота, вместо само единият с който разполагаме. Като читател имам възможността да видя приключенията и премеждията на герои, които не бих могъл в реалния си живот. Историите ме излагат на гледни точки различни от моите и ми помагат да разбера чужди начини на мислене. Те разширяват кръгозора и ни дават възможност да разберем хора и деяния, които не бихме иначе. В нормалният си живот повечето от нас няма да бъдат изложени на фантастични или ужасяващи ситуации, което е добре за да имаме спокоен живот, но ни лишава от възможностите за растеж, които историите могат да ни предоставят. Като хора ние се учим чрез наблюдение и имитация, като детето, което изрича първите си думи, които е чуло от родителите си. Доблестните, хитри, морални и героични персонажи от историите ни учат и вдъхновяват да сме по-добри. Лошите, коварни и зли ни показват какво можем да бъдем, ако изгубим пътя си. Литературата създава връзки между автора, читателя и самите себе си. Една история е покана за надникване във вътрешните светове на автора, които остават скрити дори и от самия него в други ситуации.

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

В моя случай писането, дори креативността като цяло, е като импулс, естествен като дишането. От както се помня умът ми се рееше далеч от ежедневната ситуация, в която се намирах. Писането е просто излагане на тези фантазии „на хартия". Училищните ми тетрадки винаги са били пълни с рисунки. Когато се научих да свиря на музикални инструменти, винаги започвах да композирам собствената си музика, вместо да уча чужда. Когато започна да чета, винаги желая да представя собствените си идеи на подобно тема. Бих казал, че нямам причина да пиша. Писането е причината. Дори сега имам доста написани истории, които стоят непубликувани никъде, защото все се втурвам да правя нещо ново. Вдъхновяват ме историите, към чиито герои се привързвам и сюжетите, които не мога да избия от ума си.