Интервюта с автори

hannah_1864

hannah_1864

Какво е за теб литературата?

Всеки път, когато ми зададат този въпрос, в главата ми изникват едновременно две думи като отговор – бягство и спасение. Мисля обаче, че спасението винаги надделява над бягството. Да, литературата е бягство, защото ми позволява да се откъсна от действителността, когато най-много имам нужда от това, но тя е и нещо много повече. Тя е тази, което ме е спасявала неколкократно – и в буквален, и в преносен смисъл. Тя е причината все още да намирам някакъв смисъл. Без нейната магия нямаше да съм това, което съм сега.

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

Още от дете писането е било инстинкт. Писала съм дори без да се осъзнавам защо го правя, без да влагам мисъл. Очевидно ми е идвало отвътре и съм имала нуждата да разкажа онова, което детският ми мозък е раждал. Когато поотраснах, започнах да се замислям върху това кой или какво е двигателят на това мое постоянно желание да изливам душата си. Оказа се, че този двигател всъщност е желанието ми да градя светове, различни от реалния, в които да имам свободата да бъда каквато си искам, когато си искам, както и да имам контрол върху случващото се. А да знаеш, че имаш неорганичени възможности, които да моделираш по свое усмотрение дори и само в главата си, е най-голямото богатство. Въображението е безгранично и именно поради тази причина писането е магия. Вдъхновението ми за създаването на тази магия често идва, когато най-малко очаквам, и то от най-обикновени неща, с които се сблъсквам в ежедневието си – словосъчетания, предавания, разговори, хора, цитати, предмети. Абсолютно всичко може да послужи за раждането на някоя идея.

Какво е първо - сюжетът или героите?

Хм, много зависи. Понякога се случва да имам откъслечни моменти от сюжет, но да не мога да го сглобя, тъй като ми липсват подходящи герои. В други случаи обаче именно благодарние на героите, които изникват от нищото по съвсем естествен начин в главата ми, се ражда и сюжетът, като впоследствие чрез своите действия те сами си го изграждат в цялостен вид. Бих казала, че по-често ми се е случвало второто. Героите са тези, които оформят сюжета, като често пъти дори се случва да си имат свое собствено мнение за него, на което да си държат толкова много, че да ми налага да изменям коренно първоначалните си идеи.