Интервюта с автори

Lichatra

Lichatra

Какво е за теб литературата?

Литературата за мен е ... Любов от първи поглед. Това е съвършенство и единение на съзнанието и душата, изразено върху лист хартия, преизпълнено със всякакъв вид емоции и красота. Отделно мига да я определя и с една дума. Свобода! Свободата, на емоциите, които се изразяват, когато са написани на един дъх, свободата да се изразиш без да бъдеш съден. Свободата да бъдеш чист пред себе си в емоционален план. Не на последно място- свободата да бъдеш творец със собствените си думи. Невероятен епос, божествена трагикомедия, пълна смесица от чувства, освободени от собствената ти глава. Красота и изящество, които са влептени в един вълшебен разказ, книга или стих. Изпълнение и вплитане на най - съкровените ти фантазии и желания. Начин да се освободиш от всяка една мрачна и необоздана емоция, която се спотайва в съзнанието ти. Начин на изразяване, начин на чувстване. Начин да предадеш думите си към някого, когато те е страх да говориш. Начин да учиш читателя, да го тресеш из основи от напрежение от думите ти, да му влияеш, да го учиш. Един от любимите ми предмети в училище, който до ден днешен ще си остане и любим.

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме това да вплитам в сюжета теми, които са трудни. Трудни наистина, дълбоки. Това да карам хората да се чудят какво ще се случи. Да ги държа на тръни и да ги карам да се опитват да познаят какво ще се случи, и накрая да се случи това, което най- малко очакват. Отделно ме вдъхновяват книгите. Добрите книги, световната класика, Бест селърите. Вдъхновява ме това да се опитам да вляза в главата на авторите и да разреша всеки криминален случай, преди героите. Вдъхновява ме нетърпението. Тънкия привкус на мистерия, желанието да създам нещо различно. Желанието да впечатля.

Какво е първо - сюжетът или героите?

Пред сюжета или героите е сложно. Винаги имам някакъв сюжет в главата, по които пиша. Избирам главните герои, ала винаги се намира място да се вмъкне някакъв обрат между редовете. Да го направим интересно, заедно с тях. Да си поговорим с героите на чашка кафе и да ми кажат те какво искат, те какво очакват. Дали желаят да приключат живота си, дали ще намерят сила да продължат да се борят. Дали искат да страдат или дали искат да се забавляват повече, отколкото е необходимо. Как ще реагират в дадена ситуация. След като имам основната идея и съм започнала да пиша, много често ми хрумва някаква странична идея, която толкова много искам да включа, ала в този момент не е удачно. Затова първо я пиша като допълнение, което ще бъде качено накрая и продължавам напред, очакваквайки подходящ момент да включа това, което съм написала. Когато пиша се потапям в техния свят. Изпитвам техните емоции и плача, заедно с тях. Затова пиша от трето лице винаги. По - лесно ми е да преценя, как ще се случи дадено нещо, когато го наблюдавам като страничен говорител. По - лесно ми е да вляза в главата на всеки поотделно. По- лесно чувствам.