Интервюта с автори

notsweet_psycho

notsweet_psycho

Какво за теб е литература? 

За мен литературата е прозорец към душата на човека. Тя е като онези трохи, които Хензел е пускал по пътя към дома си, за да може да се върне там отново. Всяка дума, всяко изречение, всяка фраза, сюжет, мисъл, действие водят до един много интимен, индивидуален и интересен свят, който е пленителен, дори обсебващ. Начина, по който можеш да измамиш и да влезеш в личния живот на човек, е да минеш по заобиколния път. В творенията му са скрити неговите виждания, стремежи, разсъждения и ценности. Там се спотайват и неизречените думи, нежеланите лъжи, вината и цяла палитра от емоции, всяка една с определена интензивност, нюанс, дори цвят. Литературата е вентил, тя е портал, който пренася автора на сигурно и безопасно място, където може да бъде себе си и да сподели мъките си, но няма как да изключа факта, че е и начин да се прозрат защитните механизми и да се влезе в подсъзнанието, както е при сънищата. Да се регистрират неща, които вероятно пряко и съвестно писателят не би споделил с теб. Затова читателят е като поканен гост, който става и с времето приятел. Свързани сте някак - дали косвено или не, пътищата ви са се пресекли в света на абстрактното. И как да не е изумително, как да не е прелъстително, тъй като изкуството е дарба - освен да се докоснеш до нечий свят и да откриеш своя, дори да използваш телепатия докато флиртуваш с думите си. Да предизвикаш в някого реакция, емоция, мисъл, само по себе си е да му дадеш възможността да я отличи и тя завинаги да остане в спомените му. Независимо дали се сеща или не, то вече е отделна папка, която взима по-късно значителна част, защото всеки фрагмент е важен, в неговия аспект на мислене и преживяване. Литературата е важна, необходима и магическа. Трябва добре да подбираме какво четем, на какво отделяме време и внимание, за да не ни изиграе лоша шега и да се паднем с четири валета на без кос. Лично думите, които чета или които пиша, са моят начин да си помогна, да се развия и да видя себе си. Поне сред нежните вълни, които ме носят по морето от букви, страхът няма сила над мен. 

Какво те кара да пишеш? Какво те вдъхновява?

Моят вътрешен динамичен двигател се храни с всичко около мен - спомени, емоции, преживявания, мисли, с впечатления, терзания, страхове и ги превъплащава в нещо красиво, приемливо и достъпно. Сублимация или не, аз мога да се вдъхновя от дишащи и недишащи създания, дори от несъществуващи такива. Няма точно определен момент или рутина, а понякога просто онова приповдигнато, хубаво, райско чувство ме обзема, завладява ме и ме потапя. Тогава реалността се изключа с въображаем бутон и илюзията в главата ми започва да се чувства, да се усеща по цялото ми тяло, да се гледа - очите ми виждат само лентата, която се върти от момент на момент. Така че не знам какво трябва да направя. Нямам план, просто сядам и всичко става само по себе си. Понякога си мисля, че съм във вид игра и това е скил, с който си повишавам точките на скала за издръжливост или словоизлияния. Нека си признаем, като автори ние всички се възползваме да нагъваме локуми, да добавяме плюс една дума, да описваме нещо не по един, а по няколко начина, така че да напишем повече по някоя курсова работа, есе, съчинение, задача. Изглежда много, написано е добре, примамливо, хубаво, звучи добре, няма да се забележи как са три неща, въртяни на шиш, в седем страници. Но да се върнем на темата. Няма значение какво е, дори наскоро се бях вдъхновила от дума - само от една, не словосъчетание, не от фраза, а от един единствен символ. Идвала ми е идея от изражение, песен, дърво или гледка. Дори от измислена такава. Ако се вдъхновя някога от пастата си за зъби, ще може официално да ме обявите за дефектен манипулатор на себе си, боравещ с изрази ( защото аз не си публикувам повечето от нещата, те са за мен ) и да ме линчувате, докато ми взимате титлата на неопитен автор, която никога не съм имала. Каквото и да значи това.