БЕЛАДОНА / BELLADONNA

Глава 4

§§§

- Мамицата му, това изобщо не е на хубаво!

Жана мърмори нещо, докато аз се взирам безизразно в огледалото отсреща и се мъча да потисна поредния нервен изблик, за да не забия юмрука си в него и да не го потроша на сол. Съблекалните в "Ройс" не са най-доброто място, на което да преживявам нервните си кризи, а напоследък това се случва все по-често.

Пак съм се напудрила и приличам повече на замираща поп икона, отколкото на нормална 28-годишна жена с тенденцията да проявява една идея по-голямо самочувствие, отколкото всъщност има. Гледам в шибаното огледало и от няколко минути насам не мога да проумея кого ненавиждам повече – бездушният образ отсреща или този, който ме превърна в ходеща сянка.

Дори не опитвам да игнорирам случилото се снощи. Оставила съм се изяло на гнева, а сърцето ми се е съсухрило и свило дотолкова, че вече не обръщам внимание на умопомрачителната болка, която е свила гнездо в гръдния ми кош. Сякаш между гърдите си сега имам една пропукана костилка, в която са се събрали само мъка и гняв.

Ариан и Жана останаха с мен цялата нощ, вероятно само за да се уверят, че няма да свърша някоя глупост. Въпреки това го направих. Появих се на работа в това състояние, а нахалната ми приятелка, която сякаш се притеснява повече за благосъстоянието на останалите отколкото за моето такова, реши да ми се лепне като кърлеж и да ми се натресе.

- Трябваше да си вземеш почивен ден или поне фалшив болничен – продължава да мърмори тя. – Не си добре. Такова нещо не се преживява току-така. Майната ѝ на работата, защо не ме послуша?!

- Само за да ме укоряваш ли се домъкна тук, а?! – сопвам се след малко и аз. – Изобщо не ти е работа да си в „Ройс".

- Как ли пък не! С теб не се познаваме от вчера. Знаеш, че е изключено да те оставя сама в такъв момент.

- Вече съм по-добре. Може да си вървиш – премелвам през зъби.

Тя приближава към мен и ме кара да я погледна. Обвива ръце около лицето ми и в красивите ѝ кафяво-зелени ириси нахлува топлина.

- Знам, че си твърде горда и искаш да го скриеш, но поне мен няма нужда да ме лъжеш, защото това е глупаво. Негодникът те пречупи, Бела. И двете знаем, че все някак ще ти мине, но трябва да приемеш болката вместо да...