Лудостта на Даниел 🔞 (Книга #2 Братя Бренд)

ГЛАВА 26 🔞🔞🔞

┍━━━━━━━━━━━━━━━»•» 🌺 «•«━┑

ИЗНЕНАДААААААААААААААААААААААА!

Хей, любими! Новата глава е тук за вас доста по-бързо от очакваното, а?

И ооо, тя е гореща!

Ако искате още такива изненади - подкрепете ни с вот и коментар!

ℒᵒᵛᵉ, Merry & frintezzaviv

┕━»•» 🌺 «•«━━━━━━━━━━━━━━━┙

"Ти си пожар, в който жива изгарям...

Жигоса душата ми за цял един живот.

Политам със теб и после пропадам,

и се чудя това ли се нарича "любов"?"

София

Изглежда умората си бе казала думата, защото бях заспала. Събудих се от някаква суматоха навън. Звучеше сякаш мъж и жена се караха. Станах и погледнах през прозореца, но не успях да видя нищо. Чувствах се доста кисела, след като бях заспала така сладко, а за каквото и да спореха тези двамата, явно нямаше да спре скоро. Можех да се закълна, че дори чух звук от счупване на нещо стъклено.

Погледът ми се спря на вратата и забелязах, че ключът беше оставен в ключалката. Телефонът ми беше вече напълно зареден. Грабнах го и без да заключвам вратата, излязох навън. Тръгнах на случаен принцип надясно и просто следвах редицата от къщи, докато не стигнах до края на улицата. Вляво имаше тясна уличка и реших да тръгна по нея. Тя ме отведе право до главна улица, която се виеше и следваше така известните канали на Венеция.

Беше невероятно красиво. По водата се движеха така наречените гондоли, управлявани от мъже, а отзад се возеха удобно туристи. По самата улица беше гъмжило от хора. От двете страни на канала се издигаха разноцветни къщи, издържани в типичния готически венециански стил. Предните стени на много от тях носеха следите от опустошителната вода, с множество пукнатини и изпопадала на места мазилка - бях чела някъде преди време, че когато нивото на водата от каналите се вдигне, достига почти до покривите на къщите, които са в близост.

Вдясно забелязах един интересен бял мост, който минаваше точно над канала, като същинска арка. Беше като в приказка със автентичните си орнаменти, които ми напомняха на бяла дантела. В другия му край имаше ресторант, пълен с хора, чиито оживени разговори можех да чуя от тук. Тръгнах натам. Точно се канех да мина по моста, когато забелязах самотен мъж, който беше седнал на една дървена пейка малко преди моста и близо до канала. По формата на косата и дрехите го познах - беше Даниел.