Лудостта на Даниел 🔞 (Книга #2 Братя Бренд)

ГЛАВА 23

┍━━━━━»•» 🌺 «•«━┑

Хей, любими!

Новата глава е тук топла-топла!

Както ви обещахме!

Знаете какво да правите, ако ви е харесала.

С обич: Merry & frintezzaviv

┕━»•» 🌺 «•«━━━━━┙

София

Излязох през аварийния изход на болницата в случай, че Даниел или някой от хората му беше наблизо. Извиках си такси - за щастие, Чарълстън (където се намираше къщата на Тоби, в която живееше със съпругата и двете му деца) не беше далече от болницата.

- Хей, Соф, всичко наред ли е? - прозвуча съненият глас на Бен в слушалката.

- Бен, само не откачай, но... Кейт... - той дори не ме остави да се доизкажа.

- Случило ли се е нещо?

- Беше нападната и в момента е в болница.

- Какво? Как...

- Бен, успокой се. В момента се възстановява и всичко ще бъде наред.

- Възстановява? - вече нямаше и следа от сънения му глас.

- Била е прободена, но...

- Мамка му! Как така прободена? - чух го да се движи из стаята.

- Моля те, Бен, нямам време да ти дам повече информация, а и нямам представа кой я е нападнал. Всъщност това се опитвам да разбера в момента. Както и да е. Моля те отиди при нея. Тя се намира в Сейнт Питърсън.

- Ще хвана първия полет. - чух го да удря по нещо.

- Не си ли във Вегас?

- В Ню Йорк съм. Имах важна бизнес среща...

- Добре, добре, не откачай. При нея има човек, на който имам доверие. Просто искам да си до нея...

- Има човек? Защо ти не си при нея?

- Имам да свърша нещо. Нямам повече време, Бен. Просто отиди при нея при първа възможност. - и затворих, докато таксито спираше.

Тряснах вратата и когато то потегли бавно, пред мен се разкри доста голяма, триетажна къща, боядисана в тъмно червено, цялата покрита в еднотипни, викториански орнаменти. Повдигнах вежда заинтригувано - Тоби не беше от префърцунения тип хора. Въпреки, че беше изпълнителен директор на "Драгънфлай" той беше изключително земен, с добър вкус, но поддържаше семпъл стил. Затова и бях изненадана да видя, че къщата му е леко, как да кажа... снобска.