Лудостта на Даниел 🔞 (Книга #2 Братя Бренд)

ГЛАВА 25

───⇌• :🌷: •⇋───

Приятно потапяне в света на София и Даниел! 

Ако ви харесва новата глава - покажете ни!

ℒᵒᵛᵉ, Merry & frintezzaviv

───⇌• :🌷: •⇋───

"У дома или в далечна страна

Мисълта за теб е само една -

ти си гняв и страст,

и така забравих, коя съм аз."

София

Италианците започнаха да разтоварват кашоните, които бяха най-отпред. Влизаха и излизаха, а ние с Даниел бяхме притаили дъх и не мърдахме, натикани най-отзад.

Вече изнасяха контейнерите и скоро щяха да стигнат до нас и да ни разкрият. Нямах идея как да се измъкнем от тук.

Чух как пилотът отиде отвън при тях и каза нещо на италиански и те постепенно се отдалечиха от нас.

- Сега е моментът. - прошепна Даниел и се изправи.

Отиде до вратата на самолета и се заоглежда, после ми направи знак да се приближа.

- Има двама кретена отпред пред склада, така че трябва да сме много бързи. - каза той и когато погледнах, видях двамата мъже, за които говореше.

Бяха облечени с идентични тъмносини шушлякови якета и същия цвят шапки с козирки. Стояха с гръб към нас пред огромен склад и проверяваха съдържанието на единия от контейнерите.

- Ами Бейкър? Не можем да го оставим тук. - казах, преди да последвам Даниел по стълбите.

- И какво точно искаш да направим - да го носим на гръб ли? Бейкър е мъртъв! Забрави за него. Трябва да се разкараме от тук веднага, преди да са ни видели.

Погледнах към дъното на самолета, където, скрито зад контейнерите, лежеше безжизненото тяло на Бейкър. Макар и ексцентричен и абсолютно неориентиран, в това което прави, той беше добър шеф. Винаги се отнасяше с уважение към мен и всички останали. Промълвих едно тихо "Съжалявам" и излязох от самолета.

Слизах по тесните стълби и когато опитах да стъпя на долното стъпало, десният ми крак остана на място, а аз загубих баланс и се стоварих по стълбите с главата надолу, създавайки ужасна дандания. Дясното ми коляно се заби в ръба на едното от металните стъпала и аз извиках от болка. Когато вдигнах глава, видях как Даниел гледа ту към мен, ту към двамата мъже, които сега бяха вперили погледи в нас. Те незабавно зарязаха каквото правеха с контейнера и се развикаха на италиански.