i fell in love in october || taekook

0.1

Ким Техьонг беше забелязал как всеки ден се събираше с приятелите си в едно и също кафене за закуска.

Момчетата често се караха кои места да заемат и какво да закусят. Беше някак забавно , че всички бяха заедно и се радваха на компанията си.

Касиерът още щом ги видеше гледаше да избяга на някъде , а баристата се плашеше от тях и гледаше да избягва погледите им.

Беше нормален ден. Техьонг беше седнал между Намджун и Джимин.

Чонкук , Сокджин , Айрин и Уенди бяха на съседната маса. Техьонг понякога се срамуваше от това колко шумни бяха приятелите му , но харесваше срещите им.

- Побързай , за да ти поръчам! - извика Сокджин на Чонкук. - Всички си избраха , а ти още не знаеш какво искаш! Нямам намерение , заради теб да стоя тук целия ден!

Чонкук се нацупи, докато още мислеше какво да си вземе. През това време светлокосия младеж погледна към другата маса , по точно към Чонкук.

Той си говореше с Уенди и се усмихваше на по-голямото момиче. Това караше Те да се почувства по-добре.

Но щом видеше как Уенди и Чонкук започваха да се докосват или целуват , нещо в него го болеше.

Искаше му се да бъде на мястото на Сънгкуан. Той да бъде този , който Чонкук целува. Искаше му се той да вижда тази красива усмивка пръв всяка сутрин щом се събуди.

Странно чувство се заформяше в гърдите му. Сигурно беше просто ревност. Техьонг усети как нещо искаше да излезе от него.

- Добре ли си? - попита го Намджун. Мъжът сложи ръката си на гърба на другото момче и го докосваше нежно.

Но Техьонг не искаше това сега. Беше му станало лошо изведнъж.

- Извини ме за малко. - той махна ръката му и побягна към тоалетната.

Кореецът се опитваше да задържи нещото , което искаше да излезе от него , колкото се може по-дълго , но не успя.

Той започна да кашля над мивката и да усеща топлото нещо как се качва нагоре. Момчето беше лумнало в студена пот , докато кашляше.

Когато се оправи , той се изненада от видяното.

Цветчета от бяла хризантема в кръв. Техьонг реши, че е полудял на пръв поглед. Той взе цветчетата и ги почисти с вода.

Беше прав. Това бяха цветчета от бели хризантеми. Те бяха толкова красиви , че чак изглеждаха все едно са били набрани току-що от някоя градина.

Колебаеше се дали да каже и на останалите. Едва ли щяха да му повярват и сигурно щяха да решат, че си измисля.

Той хвърли цветчетата в коша за боклук и изми лицето си. Погледна се в огледалото. Изглеждаше нормално. Всичко беше наред.

Щеше да игнорира цветчетата и да се направи, че не ги е видял. Надяваше се останалите да не му обърнат внимание , но грешеше.

Щом се върна на масата всички те го гледаха с очакване.

- Много се забави. - каза Сокджин. Американецът изглеждаше притеснен.

Техьонг нищо не каза и погледна към кафето си, което беше изстинало , докато беше в тоалетната.

- Нищо ми няма. - той отпи глътка от студеното кафе.

- Ким Техьонг да не би да криеш нещо от нас? - усъмни се Джимин. Айрин запуши устата на по-малкото момче с ръката си.

Всички в кафенето ги изгледаха странно. Уенди се опитваше да не се засмее , а Чонкук беше целият зачервен от срам.

Техьонг усещаше как бузите му поруменяваха от кръвта навлизаща в тях. Искаше му се да се скара на Джимин , но сега отново се почувства зле.

Нямаше сили да се кара. Той остави кафето си на масата , виждайки колко разтреперани бяха ръцете му , докато я слагаше на мястото и.

Затова той ги скри под масата. Беше му топло и студено едновременно.

- Хьонг? - той чу далечен глас да го вика. Всичките му приятели го бяха наобиколили.

Какво се случваше? Чонкук беше човекът , който го беше повикал. Той и Уенди се държаха за ръце и се притесняваха за състоянието на своя приятел.

- Техьонг , добре ли си наистина? - попита отново по-малкото момче.

Неговият глас. Това беше най-хубавото нещо , което Ким Техьонг някога бе чувал. Особенно , като изричаше името му.

- Просто съм мъничко уморен. - каза той с треперещ глас , избягвайки погледите на приятелите си.

Но те явно бяха наясно , че нещо не беше наред с техния приятел.

XOXO