Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 40 - Painful

-Ти си ужасен!
Погледнах го с погнуса.

-Аз съм ужасен, но продължаваш да идваш при мен и да ми се обаждаш, когато няма на кого, нали?! Аз съм ужасен,но приемаш да спя до теб, нали?! Като съм ужасен какво по дяволите правиш тук?! Отивай да го лекуваш, отивай да му съчувстваш!

Всяка негова дума ме забиваше дълбоко под земята.Нараняваха ме думите му,защото той беше много по-важен от Найл за мен,но не го ли разбра досега,колко пъти трябва да му показвам?Няма да му позволя да се държи така.Той е виновен и съм сигурна,че няма дори да си признае,защото е проклет страхливец.

-Дойдох тук, защото искам да знам защо си го направил?!! Какво ли си мислех, с теб не може да се говори като човек, ти само пиеш и се мислиш за нещо много голямо. Но знаеш ли какво, ти си по-слаб от всички ни! Само обиждаш и си мислиш, че като набиеш някой проблемите ти ще свършат.

-Ти си голяма кучка.

Каза ми той през зъби.Не ме нарича за първи път така.По дяволите в този момент искам да се махне от тази планета,никога повече не искам да го виждам,нещастник.Влюбена била в него,в какво си влюбена,в някакъв страхливец.Знам,че не го мисли.Искам да е така.Но винаги го приемам навътре.Винаги думите му се повтарят в главата ми непрестанно.

-Ти си нещастник! Знаеш ли, Хари, мразя те!Мразя те ужасно много!

Видях как той сви юмруците си и в този момент се приближи към мен, а малко по малко увереността ми се изпаряваше. Не, няма да му го позволя. Той се приближи като ме пробиваше със зелените си ириси и удари стената зад главата ми с юмрук, крещейки в лицето ми. Лицето му беше почервеняло от гняв и ръкавите му бяха запретнати. Сдържах се, за да не заплача.

-Какво ли съм си губил времето с теб! Пребих шибаняка, защото те беше насинил. Неблагодарница.

-Кой ме е насинил? Найл?

Тонът ми беше определено по-тих, леко подплашен. Няма да крия, че се изплаших от действията му. Найл да ме е насинил? От къде измисли такова нещо? Ако ... ако го е направил заради това?

Всичко е заради теб.

Той не можеше да се сдържа. Хвана се за лицето и започна да крещи името ми. Целият беше червен, а от кокалчетата му течеше кръв. Вените на ръцете му бяха изпъкнали, както и жилите на врата му. Ноздрите му бяха разширени и не спираше да стиска челюстта си.