Ким Джени за 22 годишният си живот съжаляваше за определено много неща. Смъртта на майка й , причинена от неизличима болест , преместването й в Корея от Нова Зенландия , за да започне на чисто , нощта в която помогна на безпомощното момче , което се нуждаеше от всичко освен от помощ , но най-много от всичко съжаляваше , че срещна Ким Техюнг. Ким Техюнг съжаляваше за всичко , което бе извършил през своя кратък 23 годишен живот , но никога не съжали , че срещна Ким Джени. "Трябва да си благодарна, че дори все още дишаш, скъпа моя." Изръмжа тихо той през зъби , докато беше вперил погледа си в нея. Тя се обърна към него , скръствайки ръце пред гърдите си , извайвайки най-сладката и мила усмивка , която имаше. Макар и слепец да можеше да прозре колко фалшива всъщност бе. "Благодарностите си можеш да си ги навреш там където и слънце не огрява. И определено не съм ти скъпа ! "