Заради Теб. / BlackPinkxBTS - Taennie

Нов ден , ново начало.

Преместването в нов дом определено не беше включено в графата "любими" , но Джени знаеше, че е необходимо. Бяха изминали 6 месеца , откакто погреба майка си , която въпреки всичката химиотерапия и лекарства , си отиде прекалено рано. Такава е била Божията воля , повтаряше си не веднъж Джени.
Избърса капчиците пот от челото си , докато качваше поредното стъпало заедно с пълен 120 сантиметров куфар - тежащ най-вероятно почти колкото нея. Хазяйката я уверяваше непрекъснато как асансьорът бил се повредил за първи път откакто закупила апартамента преди 26 години заедно със съпруга си.

"Уверявам те , слънчице , че от утре асансьорът, ще си е в отлично състояние ! " Възрастната дама се усмихна широко на Джени и изкара от джоба на есенното си яке метална връзка с 3 ключа висящи на нея, 2 от които напълно единтични. "Големият ключ е за входната врата, а малкият за тази на апартамента. Резервният е за някой млад бъдещ момък" Изкиска се самодоволно на шегата си , повдигайки закачливо веждите си.

Джени само се усмихна неудобно , пренебрегвайки "закачката" на по-възрастната жена. Взе ключовете в себе си и се протегна , за да стигне дръжката на махагонената врата. Избута металът надолу , разтваряйки вратата широко, за да може да премине и да опознае новото си жилище. Посрещна я холът. Той бе основно в светъл кремав цвят , срещу нея стоеше ъглов Г-диван в цвят мляко с какао, пред него беше поставена малка масичка със стъклен плот и крачета в цвят венге, което всъщност бе основнят цвят на всички секции , шкафове и плотове. Килимът под дивана беше кремав като стените , телевизорът беше единственото черно нещо , което се открояваше от светлото пространство. В ляво от вратата се намираше и самата кухня , чийто плот и мебели образуваха П , като всички бяха покрити с цвят венге отново.
Погледа й се спря върху дузината кашона оставени между хола и кухнята. Хазяйката проследи мястото , върху което се бе съсредоточила и побърза да обясни.

"О , момчетата с камиона пристигнаха по-рано днес и качиха всичко. Изключително мили господа , жалко че ги изпусна" Плесна с ръце , като малко щастливо тюленче и се ухили.

"Как ли ще го преживея.." вметна саркастично Джени , като понижи гласа си , говорейки по-скоро на себе си , отколкото на жената зад нея.

"Такааа , приятно разопаковане , ще мина утре да взема депозита, днес си почини. " Жената помаха за довиждане и се изнина през вратата , затваряйки я след себе си