Г.Т. Юнги
Събудих се и погледнах часът, беше 6:30, огледах се и осъзнах, че сме останали да спим у момичетата, огледах стаята и видях всички на дивана...да спят, явно бях единственият буден, изправих се и видях Т/И в ъгъла да спи, отидох до нея и клекнах пред нея, помилвах я, а след това я събудих.
Аз- Т/И, събуди се.
Т/И- Юнги...
Аз- Кажи.
Т/И- Обичам те.
Аз направо изтръпнах, не знаех къде се намирам, но после усетих, че те спи, побутнах я леко и тогава се събуди, когато ме видя се стресна.
Т/И- Какво има?- Личеше, че все още беше полузаспала, но когато й казах, че днес всички сме на училище веднага отвори очи, стана и отиде нанякъде. След секунда се върна с черпак и тиган...и започна да дрънка с тях.
Т/И- СТАВАЙТЕ! НА УЧИЛИЩЕ СМЕ!!!
Всички се събудиха много бързо и се разтичаха в различни посоки, като естествено момчетата отидоха вкъщи, аз благодарих за гостоприемството и отидох да се оправям за училище.
Г.Т. Дона
Сънувах прекрасен сън, когато чух...камбани?
Може би са сватбените камбани за мен и Тае. Ахх няма да забравя този сън, но тогава осъзнах, че някой крещи. Веднага отворих очи и се огледах. С Тае се бяхме прегърнали, но трябваше бързо да станем да се оправяме. Тъй като той се стресна аз паднах на дупето си и след това започнах да бягам.
Г.Т. Т/И
Оправихме се, закусихме и вече бяхме готови. Излязохме и пак се засякохме с нашите любими съседи, но този път аз останах при Джин, Намджун, Хоби и Юнги, а другите тръгнаха напред.
Говорихме си за най-различни неща и дори не усетихме кога стигнахме университета.
Скучните часове вече не бяха толкова скучни и минаха бързо благодарение на момчетата, те ме пазят и ме разсмиват.
Г.Т. Дона
Голямото междучасие мина и оставаха само 3 часа. Ядох вафла, когато неочаквано Тае дойде до мен.
Тае- Нали знаеш колко добри приятели сме?
Аз- Да?
Тае- Нали знаеш колко много те обичам?
Аз- Да?
Тае- Нали знаеш, че си с мен на бала?
Аз се задавих, а той ме потупа.
Тае- Виждам, че сега разбираш, но поне вече знаеш.
Г.Т. Гергана
Едно момче в класа ми не спира да се дразни с мен, не можех да се справя с него, а единствения човек, който може да ми помогне и Чим, а аз не искам да го безпокоя.
Излязох от стаята, а онзи от класа ми дойде след мен... Не разбирам защо му трябва да се занимава с мен. Заради него хората в класа странят от мен и ме смятат за обратна...
Опитах се да кажа нещо, но той ми се развика, но тогава някой застана до мен.
???- Закачаш се с приятелката ми...Нещо в своя защита?
Този глас...беше гласът, който исках да чуя.
Момчето- Ти? Ти си гадже...с нея?
Чим- Да, проблем ли имаш с това?
Тогава момчето се върна в стаята, а Джимин ме прегърна.
Чим- Казвай когато някой те притеснява, ясно?
Аз- Ясно.
Тогава той ме пусна и тръгна към стаята си.
Аз- БЛАГОДАРЯ!
Чим- ЗНАЕШ, ЧЕ САМО АЗ МОГА ДА ТВ ДРАЗНЯ.