- Защото те обичам.
Джехьон премигна няколко пъти. Дойонг го гледаше сериозно, очаквайки другия да каже нещо.
- Да не ми правиш някакъв номер?
- И аз това бях казал. - Дойонг измърмори под носа си.
- Какво? Не те чух.
- Нищо и не, не е номер казвам истината. Обичам те и знам, че и ти изпитваш същото към мен.
- Объркан съм. - Джехьон се отдръпна от чернокосия и стана от леглото.
- Обичам те като повече от приятел. Влюбен съм в теб, искам да сме заедно.
- Но... Как разбра, че и аз те...
- По един много нелеп начин. - засмя се Дойонг, докато се изправяше.
- Не знам какво да кажа.
- Кажи, че също ме обичаш, а после ме целуни. Това как ти се струва?
Джехьон се засмя и скъси разстоянието сливайки устните им заедно. Целуваха се бавно и нежно, губейки представа за времето и всичко около тях. И двамата по щастливи от всякога.
Отделиха се едва когато и двамата имаха нужда да си поемат дъх.
Джехьон облегна чело върху това на чернокосия и се усмихна широко.
- Ощипи ме, искам да съм сигурен, че не сънувам. - прошепна Джехьон.
Разбира се, не очакваше, че Дойонг ще го ощипе, но стана точно това.
- Ауч! Дойонг! - Джехьон подскочи и започна да разтрива ръката си.
- Нали каза да те ощипя? - Дойонг се засмя.
- Надявам се, че доволен! Развали прекрасния момент!
- О, я стига! Ти пръв го развали с твоето " искам да съм сигурен, че не сънувам ". - чернокосия го изимитира.
- Хей, това беше романтично!
- Не, не беше. Обичам те, но нищо не разбираш от романтика.
Джехьон се усмихна и се приближи, обвивайки ръцете си здраво около кръста му и постави няколко целувки на врата му.
- И аз те обичам. Но не разбирам, от къде разбра, че съм влюбен в теб?
- Да кажем, през последните седмици доста ясно показа чувствата си.
- Имам усещането, че пропускам нещо. - измърмори Джехьон и отново целуна Дойонг.
- Дължим благодарности на Сиченг.
- Кой?
- Сиченг. Онзи откачалник от сувенирния магазин в Хонг Конг.
- Че защо? - Джехьон се засмя и бутна Дойонг на леглото, принуждавайки го да легне и се надвеси над него. - Отвари, глупости. Побъркан.
- После ще трябва да поговорим за това също.
- Защо? - намръщи се Джехьон.
- Сега не е от значение. Важното в момента си ти и колко много те обичам. - Дойонг прошепна и преплете пръстите си в косата на другия.
- И аз теб.
Джехьон скъси разстоянието между лицата им и сля устните им.
Това беше най-щастливия момент и за двамата. Най-накрая бяха разбирали истинските си чувства. Дойонг после щеше да се наложи да разкаже всичко на Джехьон, но това сега не бе от значение. Важното беше, че сега най-накрая държеше другия в ръцете си знаейки, че Джехьон наистина го обича.
КРАЙ
~~~
Надявам се, че историята ви е харесала.
Благодаря на всички, които четоха, гласуваха и коментираха.
❤️❤️❤️