Дойонг седеше на дивана и сменяше безцелно каналите. Не търсеше нещо определено за гледане, просто искаше да се занимава с нещо за да успокои мислите в главата му.
Защо това трябваше да се случва? Защо точно Джехьон трябваше да бъде прокълнат?
- Дойонги, какво ти има? - Джехьон го попита сядайки до него.
- Нищо. - излъга той. - Просто съм изморен.
- Хм, ще се направя че ти вярвам.
Джехьон обви ръка около раменете му и се приближи към него. Дойонг усети как започна да се успокоява, което го озадачи. Как само близостта на другия го караше да се отпусне и да забрави за миг за всичко. Но това беше обсолютно нормално, нали все пак му бе най-добър приятел. Нямаше нищо странно.
Дойонг облегна глава на рамото му и затвори очи. Джехьон започна нежно и бавно да прокарва пръсти през косата му. Чернокосия издаде лек окуражителен стон. Защо му беше толкова приятна близостта до другия?
Дойонг размърда глава, отърквайки я в рамото на Джехьон, усещайки меката материя на блузата му.
Джехьон се засмя тихо и спря да мести ръката си.
- Ммм! - изхленчи чернокосия и погледна към приятеля си намръщено, без да вдига глава от рамото му.
- Какво?
- Защо спря? Беше много приятно. - Дойонг хвана ръката му и я задвижи.
Другия само се усмихна и започна отново да си играе с меката му черна коса.
- Мисля, че ще заспя. - прошепна Дойонг сякаш говореше на себе си.
- Спи тогава.
Дойонг затвори очи отново, решавайки да го послуша и да поспи.
Точно, когато усещаше, че се унася, се чу отварянето на входната врата. Реши да игнорира шума, мислейки че това най-вероятно е Лукас.
Но не беше той. Уживен разговор се разнесе из целия апартамент. Един от гласовете, които се чуваше над останалите бе този на Джони.
- Не. - измрънка Дойонг заравайки глава във врата на Джехьон, мечтаейки другите просто да се разкарат и да ги оставят намира.
- Не съм бил в апартамент от доста време. - каза глас, който чернокосия не разпознаваше. - Но е все толкова тясно, колкото си спомням.
- Съжалявам, че не всички живеем в огромни шибани имения извън града. - каза Джънгу саркастично.
- Разбирам, че не се понасяте, но може ли да спрете да се заяждате за всяка втора дума. - извика Тейонг ядосано. - През целия път ви слушам и вече ми омръзна!
- Боже! Ако знаеш само колко си секси като си ядосан.
- Тен спри да го сваляш! - намеси се Джони.
- Констатирам фактите, нищо повече.
- Ъм... май прекъсваме нещо... - каза Джънгу щом забеляза двете момчета на дивана.
Тогава останалите се спогледаха учудено виждайки в каква позиция бяха.
- Какво... - започна Тейонг, но Джехьон го погледна ядосано и го прекъсна.
- Дойонги спи!
-Спях! - извика Дойонг и се отдели от Джехьон. - Какво правите тук?
- Доведохме някой, който ще ни помогне за нещо. - Джони посочи към Тен, който стоеше до него, но тайладецът бе прекалено зает да оглежда чернокосия с затаен дъх, за да му обърне внимание.
- Толкова си красив. - Тен не загуби време и седна до Дойонг, който само го изгледа намръщено и се приближи до Джехьон не харесвайки близостта на вампира. - Аз съм Тен между другото.
- А на мен не ми пука кой си. - отряза го чернокосия и обърна глава на другата страна.
-Имаш ли име или да те наричам просто мой?
- Разкарай се, от моя Дойонг! - каза Джехьон през зъби и обви ръка около кръста на Дойонг.
- Тен това са Дойонг и Джехьон... споменахме ти за тях. - обясни му Джони.
- О, да разбрах. - Тен се усмихна съблазнително и погледна към момчето до себе си. - Името ти е красиво почти толкова колкото самия теб.
- На мен ми каза същото. - измрънка Тейонг, при което Джънгу се засмя каза:
- И го е казвал да поне още трийсет други.
Дойонг ме обърна внимание на вампира, който седеше до него. Това изнерви тайландеца, който бе свикна да получава реакция от хората с които флиртуваше, но не се отказа и реши да продължи:
- Устните ти изглеждат самотно. Дали ще искат да се срещнат с моите?
Чувайки думите му Джехьон се ядоса още повече. Никой нямаше право да говори така на неговия Дойонг. Той хвана чернокосото момче, през кръста и го настани в скута си. Дойонг не изпротестира, а само сложи ръка на рамото му, за да запаси равновесие.
- Джони, защо този индивид е тук? - попита Дойонг поглеждайки презрително към Тен.
- Ела за малко да поговорим в кухнята. - каза Джони и и се запъти към кухнята.
Дойонг се опита да стане, но Джехьон го държеше здраво и не го пускаше. Чернокосия го погледна и прокара ръката, която стоеше на рамото му, надолу по ръката му, опитвайки се да го успокои.
- Джехьон, ще отида да говоря с Джони.
Джехьон се нацупи, но пусна другия. Дойонг стана от скута му и последва Джони в другата стая.
~~~