Ето ме обратно тук, на седмица разстояние от завършването, с приятелка по - малко и изгубено доверие, да не си и помисляте , че сте се отървали от мен, о не, това е едва началото на нашата история, но стига съм давала травмиращи речи, все още имах Шон, и Беа, помните Беа с която ме запозна Шон преди, е, ами, премести се в нашето училище за всеобщо щастие и сега имах с кой да си бърборя, не че не бърборех и с Шон, просто за някои неща е по - добре да говориш с момиче. Много по - добре.
- Готова ли си да приключим образованието си тук и да ходим в колеж? - попита Шон, гледайки унилото ми изражение.
- Не знам, честно казано не знам, нямам си и най - малка представа какво ни чака за напред, но знам, че заедно ще се справим.
Шон ми хвана ръката и аз се обърнах към него, знаех какво следваше в тези случай, целув..
- Здравейте хора! - Камерън Александър Далас, защо винаги се изтърсваше в най - неподходящия момент. - Нали не сте забравили за другата седмица.
- Не разбира се.
И как можеш да забрави човек? С Камерън, Шон и Беа бяхме решили да се поздравим един - друг, както само ние си знаем след церемонията по раздаване на дипломите, но мен ако питате Камерън имаше и нещо друго предвид за тази церемония, просто още не бях разбрала какво, но смятах в много скоро време да разбера. Ако не от него, то от Аделайн.
***
- Остава ви седмица до завършването. Имам молба към някои хора от класът, господин Далас, не мислете на някой от изпитите ви в колежа да преписвате както тук, не всички имаме висок праг на търпимост, или поне ако преписвате, гледайте да не е толкова видно колкото тук.
- Имате обещанието ми госпожо Смит. - каза Кам, разгръщайки суичера си, където си беше залепил пищовите за днешния вече минал тест по история.
- Господи. - въздъхна госпожата, гледайки към ухилената физиономия на Кам.
Звънеца би и прекъсна напрегнатата реч на госпожата. Не че нямаше да имаме още такива в следващите дни, иронично, дори и това щеше да ми липсва, запомнете едно от мен, когато стане време да завършите, няма да ви се завършва вече. Днес Камерън организираше купон по случай, че все пак след всичките номера, които извъртя на учителите все пак завършваше. Амелия стана приятелка с Елинор, но пък за сметка на това, аз си намерих Беа, и завързах страхотно интернет приятелство с момиче, с което щях да съм заедно в колежа, казваше се Абел и нямах търпение да се видим след две седмици, когато с Шон щяхме да си търсим общежитие, и очевидно банка от която да изтеглим пари за него, тъй като, като им гледах цените получавах мини инфаркт. Не знам защо, но тази последна учебна година ми мина по бързо от 6-те сезона на Teen Wolf, о не, пак изпадам в депресирано настроение. Все пак имаше и хубави неща, например Аделайн спечели олимпиада по география, кой да предположи, е, като сме на темата за неща които никой не е очаквал, как ли ще реагират нашите, като им кажа, че искам с Шон да сме в една квартира, да, това определено ще им дойде неочаквано, като гръм от ясно небе, или по-лошо, като дипломата ми от 7-ми клас.
- Касиди.. - Шон ми щракна с пръсти пред лицето и аз мигнах няколко пъти. - Пак се отнесе, хайде, трябва да помогнем на Камерън с пазаруването за купона.
И ето нещо, което класическия Камерън никога не прави, да пазарува на време.
***
- Легално ли е въобще да купуваме толкова много алкохол, ами ако някой познат ни види и каже на родителите ни.
- Спокойно Кас, все пак не е за нас, а за купона на Камерън. А и кой ще ни види, къщите ни са от другата част на градът, няма никакъв шанс родителите ни да разберат за това. - промълви Шон, слагайки 20-тата бутилка с алкохол, добре е, че магазина от който купувахме всичко това беше по - нелегален от наркотиците, иначе сериозно да сме загазили досега.
- Вземи и някаква храна, изглеждаме като двойка зависими от алкохола.
Шон се засмя и хвърли три пакета чипс и един шоколад в количката за пазар, след което се насочихме към касата. Нямах търпение да се махна оттук, имах някакво ужасно шесто чувство, което ми подсказваше, че нещо много лошо щеше да ми се случи.
- Не мога да повярвам, че малката ни Касу завършва. - о не, родителите ми, какво по дяволите правеха те тук. Дръпнах Шон и двамата приклекнахме до касата, а продавачката ни изгледа странно, но все пак чекира нещата.
- Това ще струва 80 долара. - явно е по - добре да пазарува нелегално човек, поне ти е по евтино.
Шон леко се изправи и даде парите, а сега остана един проблем, как да отнесем всички неща от количката до колата на Шон зад магазина без нашите да ни видят и да одерат и двама ни живи, да, нямаше да е хубава картинка, супер, нашите отидоха при шампоаните, щеше да се пазарува цял час, сега ни е времето да се изнижем.
С Шон взехме шестте торби, които изглеждаха сякаш бяха на път да се скъсат всеки момент под тежестта на алкохола и се запътихме към изхода на магазина.
- Касиди Меган Джоунс, какво носите в торбите. - о не, о мамку ми, прекрати мисията, прекрати.
- Алкохол за купона на един при... - Шон не знам, положението ли се опитваше да оправи или да ни забъркваше по -голяма каша.
- Тате, аз, мога да обясня, ние, такова.
- Спокойно, знам, че е за купона на вашия съученик, само ви занасях, да си бяхте видяли физиономиите обаче. - какво, по?
- И не съм наказана?
- Не, все още , но ако чуя, че си пила дори глътка от това което носите вътре, Ада ще ви се стори като райско кътче и на двамата.
- Но ти откъде знаеш за купона на Далас?
- Имам си източници, хайде, вървете, торбите ще се скъсат.
С някакво привидно облекчение излязохме от магазина, оставихме в колата на Шон алкохола и се запътихме към купона.
- Баща ти е интересен тип.
- И представа си нямаш.
И аз си нямах, това днес е, и щеше да си остане вечна неразгадана мистерия.
******
Върнах се, това е предпоследната глава на първата книга, правилно прочетохте - първа книга, втората е на път, благодаря, за желязното ви търпение по отношение на чакането на главите, обичам ви + Благодаря за почти 10 хиляди четения, вие сте уникални.
- С обич, вашето социално неловко момиче от wattpad. :)