Супер, понеделник, и ако се чудите, още съм в цикъл, трети ден и все още кръста ме болеше сякаш беше първи ден, на всичкото отгоре имах история, понякога си мисля, че се оплаквам прекалено много, но най - вероятно аз си го въобразявам, та както казвах, всичко вървеше сравнително добре преди часът по история през който нервите ми се опънаха до краен предел, е, все пак издържах да не кажа нещо на госпожата, но ако денят ми продължаваше така, щях да пролея кръв, и тя нямаше да е моята. госпожата влезе и реши да ни изпитва, чудно къде се бавеше Шон, уж щеше да ходи с Камерън за нещо, но още не се беше върнал, както и да е, да не ставам параноична, не че вече не бях де.
- Касиди, стани, искам да преразкажеш урока ни от вчера. - о да , умирам си.
- Госпожо, не се чувствам добре, може ли утре. - стараех се да съм мила.
- Не! - добре, предизвика ме, край, търпението ми се изчерпа.
- Voulez-vous coucher avec moi ce soir? - боже защо казах това, ако се чудите какво казах, превежда се като: Ще спите ли с мен тази вечер?
Чух познат смях и видях Шон и Камерън които се превиваха от смях до вратата, а госпожата беше на път да ме изхвърли като мръсно коте.
- Джоунс, Далас и Мендес, ще се видим на наказанието в 17 днес, и този път няма да избягате. - това прозвуча зловещо, все едно щеше да ни убие.
Звънеца би и аз отидох при момчетата, супер, нашите щяха да ме изгонят да спя на палатка, ако пак се издънех.
- Това беше епично, не знаеш, че си падаш хомо. - много сме забавни днес, а Камерън?
- Ха-ха, много смешно, да ми беше казал по рано да знам кога да се смея. - вътрешният Тръмп явно и днес не си беше взел почивка.
- Някой днес не е в настроение. - да беше само днес.
- Касиди! - чух Амелия да се провиква,о боже, тъкмо това ми липсваше.
- Да. - отидох при нея.
- Отбора ни мажоретки търсим нови попълнения и те подканвам да се присъединиш.
Аз? Бъзикаш се нали? Няма никакъв шанс да стана мажоретка, първо - Амелия е лидер на отбора, второ - тя ме мрази и това не може да е на добре.
- Ами аз, засега ще се наложи да пропусна, мерси за предложението. - сега и завинаги.
***
- Не мога да повярвам, че ме накараха да правя това, ама че директор. - мърморех на себе си докато обличах униформата си на мажоретка.
Сигурно се чудите - какво по дяволите стана? Ами Амелия казала на директора, че не искам да се запиша в нито една извънкласна дейност и той ме сложи в отбора и аз понеже нямам смелост да си отворя устата, сега ще ставам част от тая мажоидиотщина. Дръпнах леко надуло екипа си, но не помагаше, бях висока и това ми стигаше на около 5 сантиметра под задника, чувствах се като курва. Поех си въздух и излязох на игрището, божичко щях да го убия , толкова е мъртъв, казах му да не идва. И подсвирна на всичкото отгоре.
- И думичка да не си казал. -усмивката му беше толкова широка, че тя говореше вместо него.
- Не съм си и помислял да тествам търпението ти. Впрочем готини гащ.. пола. - ха ха , днес явно всички се забавляваха с нещастието ми.
- През цялата тренировка ли ще си тук? - кажи не кажи не, кажи не.
- Разбира се, трябва да подкрепям приятелката си. - подкрепи ме друг път, сега не.
- Касиди, започваме. - Амелия дойде да ме викне и мина покрай лицето на Шон с късата поличка.
- Тръгни си, моля те, ще ти разкажа как е минало. - опитвах се да разкарам Шон оттук.
- Не, не , чакам те. - извъртях очи, изпувтях и отидох на терена.
Тренировките бяха ужасни, а за сравнително пълничко момиче като мен да си вдигна кракът на такава височина беше - срамно, неловко и много болезнено, имах чувството, че ми се скъса някое сухожилие , паднах два три пъти по време на съчетанията , а Шон не отделяше очи от мен което въобще не ми помагаше.
- Е това е за днес, утре след училище е следващата ни тренировка, наспете се добре, утре ни чака сериозна работа. - а това сега какво беше, загрявка ли? Оставих си душата на полето.
Отидох в съблекалните и се преоблякох, ама че шантав ден, Шон ме чакаше.
- Справи се страхотно. - това трябва да е шега нали?
- Сецнах се, не е забавно Шон.
- Спокойно записал съм ти го на видео, ако искаш да го гледаш. - кога успя?
- Ама ти, как?
- Нали каза, че фенгърл сте най - добрите сталкъри , е , и фенбой армията не си поплюваме, хайде, да се прибираме , беше дълъг ден.
- Не и преди да изтриеш видеото.
- Хм, нека си помисля, права си , ще го идтрия.
- Наистина ли , благодаря ти.
- Шегувам се разбира се, бас ловя че ти все още пазиш видеото на което танцувам на Little Mix. - той ме погледна в очите с онзи поглед който казваше " Истината Касиди, кажи ми истината"
- Добре де , запази си клипа, ще го покажем на бъдещите ни деца да видят какво да не правят. - как можах да кажа това, звучеше толкова психарски.
- Деца? Ти май си планирала нещата до последният детайл. - идея си нямаш. - Всъщност идеята ми харесва. - чакай какво.
- Ти сериозно ли или се шегуваш с мен?
- Сериозен съм Кас, ще се радвам да остареем заедно, ти си трън в гащите и болезнено честна понякога, но точно заради това те обичам, отначало когато нашите решиха да се преместим, мислех, че ще е ужасно, но после дойде ти и злобните ти коментари, сарказма и всичко това с което можеш да накараш човек да те намрази,1 но мен ме накара да те заобичам, точно заради това, че беше искрена с мен. - това беше, толкова, мило.
- Шон, благодаря ти, че те има, ти си най - страхотният приятел които един трън в гащите може да има.
------------
Дано главата ви хареса, чакам коментари, но моля ви кажете кое точно ви е харесало за да мога по често да вмъквам подобни моменти. Благодаря ви за 4,000 прочитания на историята , вие сте незаменими. <3