-Какъв цвят искате за ноктите?-попита ме момичето което работеше в салона за красота -"Always with style". Беше малко по-голяма от мен с дълга руса коса,на големи букли, лешниково-кафяви очи и големи розови устни.Беше си облякла къси панталонки и розов потник.Имаше същите кецове като моите, а на пръстите й видях поне 8 пръстена.
-Бяло и златно-казах й. Обичам да слагам обикновени цветове на ръцете си,да не привличат вниманието.
-Ще ти изграждам ли?-попита ме нетърпеливо и зачака отговора ми. Погледнах към ноктите си.Не бяха къси,но не бяха й дълги.Никога не съм ходила с прекалено дълги нокти, а й никога не съм си ги изграждала. Какво пък,ще пробвам!
-Да-отвърнах й уверено.Време е да направя нови неща в живота си,като започна от ноктите. Леко се подсмихнах защото от самото начало,когато срещнах Доминик, аз започнах с новите неща, но това сега няма значение.Надявам се да ме хареса,когато ме види. Какво ли прави той сега? Сигурно работи.Или е заспал,защото предишната вечер не е мигнал.Не че аз съм.
-Страхотно!-каза ми момичето и седна срещу мен.Усмивката показа белите й зъби и когато отметна косата си настрани видях,че на табелката й пише Маги. Явно името й беше Маги. Отива й.
Амилия беше седнала до мен чакаше другата жена да започне да лакира ноктите й.Тя за разлика от мен си избра червено-бордо. Беше много по-дръзка от мен.
Няколко часа по-късно,ноктите ни бяха готови. Боже отне повече време от колкото си представях. Сега беше ред на косите. Какво да я правя моята? Не съм достатъчно смела да сменя драстично цвета й, но в същото време няма да е лошо да има нещо ново.
-Амилия-обърнах се към нея. Вече беше седнала на фризьорския стол и чакаше. Тя ме погледна. -Какво да правя с косата си?-попитах я и зачаках отговора й.
-Не,знам слънце. Какво искаш?-попита ме. Това е отговора на който и аз не мога да намеря отговора от няколко часа.
-Не знам-изпуфтях. -Искам нещо ново, но да не е фрапиращо.Не искам да си сменям цвета или нещо такова.
-Какво ще кажеш да й сложим някакви кичури?-момичето което щеше да се занимава с косата ми, се обади. Беше на около 28 години и имаше къдрава коса,почти като моята. -Ще седи хубаво с няколко кичура,каквито искаш.
-Ами..не знам-казах несигурно. Кичури? Дали ще изглежда добре? Стиснах зъби и преброих до три. -Добре!-казах и се усмихнах.
Седнах на стола и се погледнах в огледалото.Скарлет...готова е за нещо ново, за промяна.
Жената развърза плитката ми. Косата ми беше в никаква форма- нито къдрава,нито права. И изглеждаше покъртително. След като я изми,момичето се зае с важната час-боядисването. Е, това е..няма връщане назад.
След още няколко часа,прекарани в салона, с Амилия най-накрая бяхме готови. С нови прически и хубави нокти. Да ви споделя ли какво направих с косата си? Естествено,че ще го направя. Тъй като не исках цялостна смяна на цвета, си направих кичури. Косата ми беше кестенява и затова реших,че няма да е лошо да сложа малко по-крещящи допълнения. Добре де, не го реших точно аз, а Амилия и фризьорката, но ме убедиха,че ще изглеждат добре, затова се съгласих. И сега крайният резултат е,че имам няколко светло лилави кичура, които се оказа,че обожавам. Явно съм отворена за нови неща все пак.А ноктите ми са във формата на бадем и са бели с малко златисто. С две думи, радвам се,че го направих.
-Следващата спирка беше разходка и кафе из града?-попита ме Амилия, потупвайки по косата си. Бяха й направили големи букли и с червения маникюр изглеждаше страхотно.
-Ами, да-отвърнах й с усмивка. Тя запали колата с усмивка и музиката се включи. Една от любимите ми песни, се чуваше през колоните.
Амилия спря колата на един огромен паркинг и слязохме. Огледах се и видях огромни стъклени сгради около себе си и плаж с много хора и големи сини вълни. Красиво е. И да, бих живяла тук. Амилия ме поведе към някаква алея на която имаше ресторанти, кафета, магазини..абе всичко. Седнахме в едно кафе,което е близко до водата и си поръчахме кафе и сладолед,защото тук бил много вкусен.
-Слънце, така й не ми каза как сте се запознали с Доминик? А от него, както знаеш ми е трудно да извлека каквато й да е информация-Амилия ме попита и тихо се засмя като каза,че от Доминик много трудно можеш да получиш каквато й да е информация.Съгласна съм с нея.
-О,да-казах й. -Ами съквартирантката ми е приятелка с него и също така имаме заедно литература- мога да спестя Тара и това,че групата има още няколко човека.
-О,страхотно. Значи все пак има някакви приятели,които не са с него просто така-това прозвуча повече като въпрос.
-Ами,да. Софи(съквартирантката ми) и Зак (гаджето й) са си по-близки с него и определено ги е грижа един за друг- звуча малко неуверено,но това е защото щом веднъж си помисля за Тара и просто кипвам.
-Много се радвам. Както знаеш, детството на Лукас и на Доминик...не беше розово и нямаха много добри приятели,поне докато бяха тук-каза ми и настроението й веднага се смени.Изпитваше вина. -Както й да е, да не говорим за миналото, това е тежка тема. Как са нещата между вас?-попита ме със съвсем различен тон в гласа. Боже, тази жена сменя настроенията си със скоростта на светлината, и по това си приличат с Доминик.
-Ами, мисля,че са добре. Вече са добре-поправих се.След вчера вече всичко ми е ясно. Няма скрито, няма покрито. -Много се радвам,че съм с него.
-Виждам слънце. По лицата ви е изписано абсолютно всичко.Много се радвам за вас и най-вече за сина си, защото най-накрая намери някой, който да го направи щастлив и да му покаже какво е любов. Да го накара да се промени.А ти си..най-страхотното момиче,което може да има. Не съм си и мечтала за по-добра- Амилия хвана ръката ми. -Благодаря ти слънце. -по бузата й се спусна една сълза. Станах от мястото си и отидох до нея. Прегърнах я.Беше невероятно да видя,колко много обич има една майка към сина си. Нямам думи с които да опиша това. -Аз..извинявай,просто съм емоционална-каза ми тя когато се върнах отново на мястото си. Онази хубава усмивка отново се появи на лицето й и тя леко се засмя.
-Няма проблем, знам какво е. И аз съм страшно емоционална.
От там нататък, започнахме да си говорим за какви ли не неща...за всичко. И така деня изведнъж мина и слънцето бавно бе започнало да се скрива под сините вълни, които сега преливаха в най-различно цветове.
-Боже, не ни остана време да отидем до мола-каза Амилия, когато платихме сметката и се върнахме в колата.
-Няма нищо, може да отидем друг път и без това си прекарахме повече от добре.
-Радвам се,че ти хареса,слънце. Сега да се прибираме и да видим дали Доминик ни е сготвил нещо или го е домързяло.
Когато с Амилия отворихме вратата на къщата, аромат на прясна паста с песто заигра по сетивата ни. Миришеше божествено. И корема ми отговори в съгласие.
-Явно не го е домързяло-каза ми весело Амилия и заключи врата.
Събухме обувките си и влязохме навътре, а ароматът ни водеше право към кухнята.Когато стигнах, видях Доминик надвесен над котлона. Тананикаше си някаква песен и готвеше. Тази гледка никога няма да я забравя. И не само защото беше само по дънки...без блуза и прекрасното му стегнато тяло се виждаше.
-О, ето ги и момичетата ми-каза когато ни видя и тръгна към нас. Прегърна майка си и се отправи към мен. Боже дали ще забележи, новото нещо в мен? -Здрасти,бебо-каза и ме целуна без да чака да му отговоря. -Изглеждаш невероятно, харесва ми лилавото в косата ти-това беше второто нещо което ми каза, след като ме огледа и отлепи устните си от моите. Бузите ми веднага се зачервиха и сърцето ми започна да пърха. Радвам се,че забеляза и още повече се радвам,че му хареса.
-Благодаря-казах меко и сладко с огромна усмивка и оставих малка целувка на бузата му.
-Как прекарахте?-попита ни и се върна отново до котлона.
-Страхотно! Бяхме в салона, разкрасихме се и после бяхме на крайбрежната и си поговорихме...няколко часа, наслаждавайки се на морето, кафето и сладоледа-каза му доволно Амилия и потупа сина си по рамото.
-Ти свърши ли си работата?-попитах го аз. Защото исках остатъка от дена..вечерта да прекараме двамата.Звуча малко егоистично, но какво да направя?
-Да, всичко е готово-каза ми и ми намигна, защото си мислеше за същото като мен.
-Искаш ли да ти помогнем с нещо?-попита Амилия и се огледа.
-О,не. Всичко е готово. Остана само да седнете на масата,отвън и да се насладим на невероятната вечеря която съм направил-каза доволно от себе си,Доминик.
-О,колко си скромен-Амилия се засмя и ме поведе към външната маса. Доминик опредено знаеше как да направи всичко идеално. Беше сготвил, беше сложил масата и беше налял вино. Какво повече?
-Май,по-често ще трябва да му казвам да ни сготвя-засмя се Амилия и седна на мястото си. Засмях се с нея и се съгласих.
Доминик дойде при нас с две чинии в ръце и ни ги подаде. Топла паста с песто,домати и пармезан. Просто перфектно. Влезе за малко в стаята и се върна с чиния за себе си и тогава седна на масата.
-Бон апети!-каза и повдигна чашата си за наздраве.
Вечерята беше невероятно вкусна, даже ходих да си сипвам два пъти от пастата.Натъпках се като прасенце, но си струваше. Изпих две чаши вино и сега главата ми е леко замаяна, но съм добре.
-Аз ще оправя останалото, не се притеснявайте-каза ни Амилия. -Качвайте се да поспите, защото снощи нито един от двамата не е спал както трябва-посъветва ни, но прозвуча като майка която кара на малкото си дете да си ляга.
-Добре, благодаря мамо-каза й Доминик и стана от мястото си, целуна я по бузата и ме хвана за ръката.
-Мерси-казах аз на свой ред и станах. Прегърнах я и хванах Доминик за ръката, тръгвайки след него към стаята. През цялото време едва се сдържах.
Новата глава. Надявам се да ви хареса, да коментирате и да гласувате! И любимите ми глави, изпълнени с повече мръсотии се завръщат с пълна сила. 😁
Обичам ви! ❤