You

Глава 59:Gorgeous

Днес официално е последният ден от годината и скоро ще започнем новата. Нямам търпение.

Доминик ме остави и отиде да свърши някаква работа, не ми каза каква, но съм почти сигурна,че е свързана с новият му апартамент. Като стана въпрос за него, все още не съм решила какво да правя. Винаги съм мечтала да имам свой собствен дом и да живея с любимия си човек. От малка си го представям и сега когато имам тази възможност, да заживея с Доминик...аз не знам какво да правя. Не знам кое е правилното- да му откажа и да си остана в общежитието или да приема и да живеем двамата?! Питам се какво би ме посъветвал брат ми...винаги ми е казвал да следвам сърцето си и това което ми казва. И винаги е подкрепял решенията ми.

След дълги размисли, както винаги ми се случва, реших. Брат ми е прав, трябва да слушам сърцето си....

-Юхуу, Скарлет....Готова ли си?-веселият и засмян глас на Софи, и трясъкът на врата, бързо ме върнаха към реалността. Забравих,че беше излязла.

-Готова?-погледнах я учудено. -За какво?

-Как така за какво???-изпищя срещу мен и пусна някакви торби на пода. Сигурно е ходила да пазарува. -За купона разбира се! Ехо, не помниш ли...днес е Нова година, е технически още не е, но след няколко часа...И както ти бях казала има купон в къщата- от очите й буквално хвърчаха стрели. Съвсем се отметнах и изключих.

-Не е ли прекалено рано. Още е..колко? Обяд?-попитах я и придърпах телефона си. Екранът ми светна и бях в шок, часа е осем без десет. Какво?Какво по дяволите правих днес? Как е възможно целия ми ден да си е отишъл, а аз да не съм разбрала?

-Нее, почти осем е.

-Аха......

-Какво прави цял ден,че дори не си видяла колко е часа?-попита ме и започна да вади дрехи от торбите.

-Мислих- казах й просто и все още объркано.

-За?- Софи се вгледа в мен и зачака отговора ми.Имам чувството,че всеки момент ще експлодира от любопитство.

-За Доминик, разбира се-казах й, но нарочно не споменавах най-важната част.

-Какво за него? Хайде де, с ченгел ли трябва да ти вадя думите?-тръшна се като дете. Засмях се защото я виждах как чакаше да изрека думите.

-За това дали да се преместя да живея с него. За какво друго? Този въпрос и решението ме побъркват. Не мога да спра да мисля за друго!-самата истина.