You

Глава 21: Stay away from him

-Какво се случи там?-пита ме Софи когато се връщаме в стаята. Пътят наобратно ми се стори толкова дълъг.

-Какво?-правя се на разсеяна, защото се чудя какво да й кажа. Дори аз не съм сигурна какво се случи там. Но разбрах едно- повече не искам да доближавам това безсрамно копеле.

-Докато беше в тоалетната, какво се случи? Върна се някак разстроена...не успя да го прикриеш добре- засмива се леко и чака отговора ми.

-Доминик се появи при мен... и ме целуна...-как по дяволите се очаква да й кажа какво точно се случи? Колко хубаво беше, докато не разбрах, че прави всичко това само защото му е удобно и не му пука за никой друг освен за себе си.

Гледам как очите на Софи стават големи колкото понички и как ченето й увисва до земята.

-КАКВО?! Как така те е целунал? Сигурно се шегуваш!- казва ми с ужасно писклив глас, който гърми в цялата стая.

Кимам и започвам да се чувствам неудобно в собствената си кожа.

-Стига бе! Аз съм в шок. Наясно съм, че Доминик чука всичко живо ходещо на два крака с къса поличка и големи цици, но честно ти казвам.. не си мислех, че би го направил с теб!- казва ми.

-Ауч- изричам тихо, но все пак достатъчно силно, за да ме чуе.

-О, не нямах това предвид. Казвам, че ти просто не си от типа момичета с който се чука. Ти си различна, нормална. Ти си мила и дружелюбна, караш хората около теб да се чувстват добре, а Доминик определено не те заслужава. Не заслужава момиче като теб..- спира, за да си поеме дъх- Виж, той може й да ми е приятел.. и да сме се чукали няколко пъти.., но определено е едно копеле, което няма респект към жените.

-Да, разбрах го тази вечер.. след като ми каза в очите, че ме е използвал- въртя очи, но силна болка пронизва сърцето ми. Все още мога да усетя топлия му ментов дъх, който изпълваше цялото ми тяло. И как езика му се движеше в хармония с моя. Как ме караше да се чувствам и как огънчето в мен се разпали, само щом се приближи до мен.

-Именно. Стой далеч от него. Само ще ти навреди... Той не е от типа момчета, които си мечтаят за връзка и всичко останало. Не се забърквай с него...ще си изпатиш!

-Добре.. и без това вече не искам да имам нищо общо с него!- заявявам най-тържествено. -И като стана въпрос за братята Прайър, трябва да ти кажа нещо за по нормалния от тях...

-Ауу, нещо интересно?-дяволска усмивка се показва на лицето й. Засмивам се.

-С Лукас сме заедно, но моля те изчакай преди да кажеш нещо- моля я, и тя кима. -Той не трябва да разбира какво се е случило днес, имам предвид не от теб или някой от „бандата", аз ще му кажа, става ли?- Софи пак кима и виждам как едва се сдържа да не каже нещо.

-Момиче, толкова се радвам! И да знаеш, беше ми ясно, че ще свършите заедно от както той излезе да тича с теб- засмива се- Господи, все още се чудя как се съгласи- и избухва в още по-шумен смях. -Но, спокойно няма да му кажа.

-Благодаря.- казвам й и виждам как става от леглото и идва при мен. Прегръща ме и започва да подскача около мен. Какво да правя, и аз започвам да скачам с нея. Все едно сме малки деца, на около 5/6 години, които току що са разбрали, че ще ги заведат в „Дисни Ленд".