You

Глава 35: Drink too much

Музиката вече е по-силна от когато й да било, алкохола се лее в изобилие, а хората на спират да прииждат.В разгара на вечерта вече съм обърнала няколко чашки и настроението ми се е подобрило значително. Не спирам да танцувам и да пускам намеци на Доминик, а на него явно не му пречи. На няколко пъти го видях как се сдържаше да не стане и да не пребие няколко момчета за това, че са ми подсвирнали и, че са ме огледали. Но успях да го спра.

-Хайде да играем на любимата ни игра. Истина или предизвикателство..-провикна се някой от компанията ни.

-Да, хайде!- изкрещях аз в отговор без дори да се замислям.

-Какво правиш?-видях несъгласния поглед на Доминик.

-Играе ми се!-отвърнах му и го завлякох с мен към кръгчето, което този път беше доста голямо. -Ще ми трябва питие за това!-измърмори той и взе една празна чаша и си сипа уиски.

-Добре, нека играта да започне-каза Софи и завъртя шишето.

-Истина или предизвикателство,Алекс?-попита тя, когато шишето спря.

-Предизвикателство много ясно-каза гордо той.

-Предизвиквам те да целунеш онази брюнетка-Софи посочи едно момиче което седеше срещу нас и се изсмя.

-О, стига...не може ли да целуна приятелката й-попита Алекс.

Момичето, което Алекс искаше да целуне имаше дълга руса коса и беше с искрящо бяла кожа, беше много красива, наистина и за доброто на Алекс се надявах Софи да му позволи.

-Не, казах брюнетката-Софи не отстъпи.

-Ужасна си!-каза Алекс и тръгна към момичето, а всички изпаднаха в истеричен смях.

Докато чакахме Алекс да се върне, усетих как Доминик си играе с един кичур на косата ми и леко облегнах глава на рамото му. След малко, Алекс се завърна и цялото му лице беше покрито с червено червило. Ужас. Шишето се завъртя още няколко пъти. Зак беше предизвикан да използва чашата за пепелник, като нормална чаша за пиене, а Софи трябваше да признае с колко момчета беше спала. Още едно завъртане и дойде й моя ред.

-Истина или предизвикателство?-попита ме момче на име Дюк.

-Предизвикателство-казах без да се замислям. Видях какъв заплашителен поглед му хвърли Доминик и леко се подсмихнах. Не мога да го разбера!