You

Глава 43:Again

Докато пътувахме в колата се чуваше тихата мелодия на една от любимите ми песни.Ръката на Доминик беше на бедрото ми и го галеше.Бях се обърнала към него и не можех да отклоня погледа си от лицето му,погледът му беше съсредоточен и гледаше право в пътя,а устата му беше заформена в лека усмивка,защото знаеше,че го наблюдавам.

-Къде отиваме първо?-попита ме той и сините му очи се забиха в моите.

Извадих телефона си и му го подадох.Сутринта бях намерила няколко автокъщи с добри реклами и хубави отзиви.

-Кога успя да намериш всичко това?-попита ме засмяно,докосвайки ме по бузата.

-Докато ти спеше,разбира се-казах му весело.Той извъртя очи и разгледа списъка.

-От всички тези места,само едно-две стават за нещо-върна ми телефона и смени скоростите на колата. -Отиваме към автокъща „Fast 17",надявам се там да има нещо като за теб.

-Добре.

Когато пристигнахме,нисък и дебел мъж излезе и ни посрещна на големия паркинг.Беше с тъмна коса върху която имаше прекалено много гел.Когато се приближи към нас усетих мириса на цигари, а усмивката му беше мазна и преверзна. Докато мъжът ми показваше колите и ми обясняваше за тях,Доминик стоеше плътно до мен и не ме пускаше.Виждах притеснението в очите на дребният мъж,заради Доминик.Не го виня.Разгледах толкова много коли,но нито една не ми хареса.

С Доминик отидохме до още две автокъщи и накрая си харесах кола-Фолксваген костенурка.Идеална е за мен,малка и практична.Казах на момчето,че мога да мина тези дни отново и да я купя.Докато говорех с него,усещах напрежението у Доминик,защото той беше млад,горе-долу на нашата възраст ,със златно руса коса и шарени очи.Опитвах се да запазя спокойствие и да не се засмея.

След като прекарахме половината си ден в търсене на кола,реших,че е време да спрем и да си починем,защото бях прекалено изморена и много гладна.А й нали си харесах една вече.

Решихме да хапнем в едно малко ресторантче за бързо хранене из централните улички.Поръчахме си пица и пържени картофки,разбира се.Оставих половината пица,но Доминик с радост изяжде това което бях оставила.

-Доминик?-чувах мъжки глас зад нас.Доминик вдигна глава и погледна човека, който седеше до нас.Имаше лек акцент и в ръцете си държеше торба с две кутии пица.