You

Глава 56: You can move with me

-Буч,ела тук,ела тук,Буч!-повтарях името на малката пухкава топка, която вървеше зад мен и все още оплиташе тромавите си крачета. Не мога да повярвам,че Доминик ми подари куче.Винаги съм искала да имам куче и си бях казала,че щом имам собствен дом ще си купя или ще си осиновя.Това е като сбъдната мечта. -Буч-повторих отново,защото кученцето се разсея и тръгна подир Доминик. Розовият му език се развяваше извън устата му, наляво-надясно, а опашката му не спираше да маха.

Когато стигнахме до стълбите, видях, че Буч седи пред тях и ги гледа.Чудеше се какво има горе. Опита се да се качи по едната,но беше прекалено висока за него и тупна на земята. Подсмихнах се и го вдигнах от пода, притискайки го в скута си. Той се сгуши в мен.

-Виждам,кой вече ме измести-чух гласа на Доминик до мен и се обърнах към него.

-Някой да не ревнува?-попитах закачливо и тръгнах нагоре, а той ме последва.

-Аз, да ревнувам? Никога..-оправда се той и се усмихна. -Ревнувам те само от всеки срещнат човек, животно, цвете, слънцето, водата..дори въздуха- устните му се приближиха към моите и ми подари една хубава целувка. Изведнъж усетих как Буч се размърдва в мен и усетих мекичкият му език, придружен с лиги, върху устните ни. Ясно е кой ревнува. -Вече тримата ли ще се целуваме? Няма да стане топчице, тя си е моя- Доминик отговори на кученцето като на дете и го погали по главата. Много е сладък,когато се държи така.

Когато най-накрая се качихме в стаята и легнах с кученцето на леглото, а Доминик беше до нас, почувствах каква късметлийка съм и колко съм благодарна.

Буч не спираше да се търкаля из леглото и да се закача и с мен, и с Доминик.

-Бебо, видя ли какво има на нашийника на Буч?-попита ме с леко притеснение в гласа.

-Мисля,че не-отвърнах му и се помъчих да хвана кученцето, за да видя какво има. -Буч-извиках го и той дойде до мен. Явно бързо се учи. На нашийника имаше висулка с формата на ключ. Започнах да го гледам по внимателно. Беше като истински, също толкова голям, в идеална форма....я чакай малко, това е истински ключ. Махнах го от кучето и го поех в ръката си. -Дом...к-какво е това?-попитах с треперещ глас, а ръката ми започна да се поклаща.

-Купих си апартамент, защото ми писна да живея в онази скапана къща. Както и да е. Искам да дойдеш да живееш с мен-гласът му беше изпълнен с надежда. -Ще има достатъчно място за трима ни. Буч ще си има голямо легло, а в сградата има двор на който може да си играе. А ти и аз...вече няма да има нужда да разнасяме дрехи и да се чудим къде ще спим. Ще си бъдем заедно,постоянно.Ще можем да спим в голяма спалня, ще имаме кухня в която ще можем да готвим, ще си имаме хол с диван на който ще можеш да четеш и да учиш, ще можем да гледаме заедно филми. Ще си имаме собствена баня. Ще бъде невероятно.