Било доста страшно да излизаш на първа среща, кой да знае? Беше събота и имах само един час до срещата с Шон, и повярвайте ми такъв стрес не бях преживявала скоро, за пръв път се притеснявах за това какво ще облека и как ще изглеждам, знаеш, че Шон нямаше да ме съди дори да си сложех птиче гнездо на главата, но аз от друга страна имах чувството, че трябва да изглеждам, ами, различно.
- Касиди мила, Елинор е тук. - майка ми изкрещя от долния етаж, супер, експертно мнение.
- Кажи и да дойде. - извиках аз на свой ред натъпквайки се в единствената си рокля.
И тук повечето от вас сигурно ще се учудят, но да, имах една единствена рокля, не само от факта, че телосложението ми не беше идеално, но и защото не бях такъв тип който да обича да носи рокли и подобни, предпочитах дънки и блуза на някоя група, но стига за странният ми вкус, Ели влезе.
- О боже. - ченето и падна. - Касиди това рокля ли е ? - тя примигна няколко пъти за да асимилира факта, че за втори път в живота си обличах рокля, и този път беше по мое желание.
- Да, искам експертното ти мнение как изглеждам. - надявах се отговора да е положителен.
- Стой ти страхотно, впрочем днес докато бях във фризьорският салон разглеждах едно списание с прически и харесах една за теб, ще ти стой страхотно.
До тук с експертното мнение, експертната промяна започваше сега и то с бързи темпове.
- Сядай, защото нямаме време. - седнах на стола пред лаптопа и започнах да се подготвям и за най-доброто и за най-лошото, защото все пак тя ми беше най-добра приятелка и знаех , че е склонна и да се пошегува епично с мен и да направи косата ми на дом за грабливи птици. Пуснах музика и почнах да обмислям , можех ли или не да прецакам първата си истинска среща?
- Касиди, да имаш лак за коса? - Елс попита докато с пресата изработваше произведение на изкуството в косата ми.
- Последно използвах лак за коса когато бях на 13.
- Супер. - Ел промърмори под нос.
Говорейки за онова време в което бях на 13, тогава беше моята гадна фаза от живота, и най - главният проблем беше косата ми, и ако мислите че драматизирам, за жалост не е така, едно на ръка, че косата ми беше по късо подстригана от на момче в казармата, и второто, което беше по вина на майка ми, че косато ми беше на етажи и ако това ви се струва добра идея, ами не беше, фризьорката се оказа не много добра и накрая ходих четири месеца с прическа тип коледна елха, 90% от косата ми стърчеше като борови игли.
- Не мога да повярвам, че най - добрата ми приятелка излиза на първата си среща. - Ели продължаваше да гори косата ми с пресата.
- Спокойно и аз не мога да повярвам, нормално е. - засмях се от сърце на истината която току-що бях казала.
- Радвам се, че си щастлива Кас, но моля те не мърдай за да не изпека ухото ти с пресата.
***
- Касиди, Шон е тук. - майка ми се провикна и аз слязох от стаята си с може би епична усмивка.
Боже, носеше рози, колко сладко.
- Изглеждаш прекрасно, това е за теб. - той ми подаде букета, а аз от своя страна изтичах за ваза до кухнята опитвайки се да не се усмихвам толкова много, но не успявах. Поставих прекрасните цветя внимателно във вазата и се отправих обратно към хола.
- До после мамо.
С Шон излязохме от вкъщи , е сега вече започваше истински стресовата част.
- Подготвил съм ти изненада, но за това ще се наложи да ми се довериш. - ъм, добре.
Той извади от джобът на якето си парче плат и ми върза очите, дообре, все още му имам доверие, малко ме е страх, но все пак му имам доверие. Той хвана ръката ми. Имах чувството, че щях да се строполя на земята. Надявах се Шон да е много внимателен и да не си разбиех лицето в някой пътен знак, че нямах пари за пластична операция, но все пак - доверие.
Пътят ни продължи около петнадесет минути, които ние прекарахме в шеги основно и мисля , че най - накрая стигнахме мястото.
- Пристигнахме. - каза Шон и свали превръзката от очите ми.
О, боже, мой, това беше най - прекрасното нещо правено за мен някога, не мислех , че въобще е възможно някой да ме изненада с нещо подобно, дори и на края на живота си. Беше подготвил пикник на мястото на което ходихме с нашите малко след инцидента ни с боите и непосредствено преди крясъците а тате защо сме съсипали стената.
- Е, какво мислиш? - какво мисля ли, та това е уоу, шашната съм.
- Мисля, че това е най - готината първа среща някога. - усмивката ми днес само се разширяваше.
- Радвам се, че ти харесва, впрочем написах нещо за теб. - той извади едно листче от джоба си. - Исках да ти го дам по рано , но не намерих подходящ момент.
Взех листчето с интерес и го отворих.
Скъпа Кас, леле, това звучи клиширано, виж надявах се да имам смелостта да ти го кажа, но имах чувството , че ще оплескам нещо, затова реших да го напиша.
Откакто се преместих тук наистина имахме дрязги и знаех, не всичко вървеше добре, защото аз оплесках някой неща, и знам, че и ти знаеш това, осъзнах късно, че ти наистина значиш нещо за мен, и то след онази вечер на партито, не знаех как да ти го кажа, защото не знаех как ще отреагираш, тъй като ти си по непредвидима от ураган, но аз наистина те харесвам и имам нужда да знам отговора ти .
Касиди Меган Джоун, уникално антисоциално момиче което имам честта да познавам и да съм хлътнал по теб, ще ми станеш ли гадже?
Мисля, че от щастие може и да съм пуснала няколко сълзи, та това беше толкова сладко.
- Нали знаеш, че въпроса беше излишен. - прегърнах Шон. - Разбира се, че ще ти стана гадже.
В този момент двамата развалихме прегръдката и се погледнахме, това беше момента, това беше идеалният момент. И идеалната ми първа целувка. Боже, обичам си живота.
----------------
Кабам, тук съм пак, на 3 място сме в категория Random и аз съм на път да получа инфаркт от щастие , вие хора сте невероятни , моля дайте мнението си за главата , точно този път то е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО. Обичам ти.